Проф. Стоян Кушлев, основател на комисията за отнемане на престъпното богатство, пред "Труд"

- Проф. Кушлев, зарадва ли ви евродокладът за правосъдието и вътрешните работи? В него само една институция е похвалена за постигнати трайни резултати и това е комисията за отнемане на престъпното богатство, която вие основахте.

- Много ме зарадва! Още повече че се отнася за 10 г. назад, така че засяга и моята 6-годишна работа в комисията, на която бях председател. Аз, откакто я напуснах, се въздържам от коментари, но наблюдавам дейността й, както и тази на други институции в държавата, следя международния отзвук от тях. Четох внимателно последния евродоклад.

- Между редовете му какво видяхте?

- Обективен е, донякъде насърчителен, но не ни спестява критиките, че напредваме бавно и несигурно. Пише, че сме постигнали „известен напредък“ в нормативната уредба и „ограничен напредък“ в борбата с корупцията. Само напредъкът в съдебната реформа е наречен „съществен“, но под условие, че трябва да продължи, защото траен резултат не се вижда. Дадени са ни и препоръки, които трябва да изпълним, разбира се.

- Омръзнаха ни тези доклади! 16 станаха вече, почти еднакви.

- Има разлики. Чели сме и по-критични доклади и един, в който се казваше, че има „политическа воля“ за промяна в името на законността. В последния доклад за политическа воля не се споменава и това е тревожен сигнал, че от Европа не виждат такава воля у нас. Толкова по-зле, ако политическият елит не го забелязва. Борбата с корупцията е изпитанието за новата власт.

- В класацията на „ Прозрачност без граници“ и тази година България е първенец по корупция в Евросъюза.

- Това е много смущаващо. Не една международна организация отбелязва влошаващата се корупционна среда в България. В тая среда се срива държавността, хората живеят с чувство за несправедливост. Добър знак е, че новият държавен глава е уловил това чувство и постави въпроса за преодоляването му в първата си реч пред Народното събрание. Да се възстанови чувството за справедливост у гражданите - това е важна държавническа задача.

- Да се възстанови, но как? Комисията „Кушлев“, както още я наричат, беше призвана навремето да направи незаконно забогателите бедни. Ще прощавате, но днес, 11 години  след началото, по нищо не личи да е изпълнила тази задача.

- Тъжно ми става, като си спомня, че румънците преди 10 години идваха да се учат от нас как се отнема престъпно богатство. После те ни изпревариха, техният напредък се определя като „необратим“ в евродоклада. Такъв напредък не се постига с постоянно пренаписване на закони. За него са важни хората. Тяхната воля.

- Докладчиците препоръчват ново антикорупционно законодателство. Г-жа Кунева се радва. Ще се приеме нейният антикорупционен закон, май, въпреки че беше мотивирано отхвърлен в Народното събрание.

- В доклада никъде не се казва, че трябва да се приеме точно този закон и точно както е съставен. Законът „Кунева“, както го наричат, ще обедини Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), комисията за конфликт на интереси, БОРКОР и тази част от Сметната палата, която отговаря за имуществените декларации. Това е механична компилация на три закона, по които действат тия институции сега. Има опит да се изведат общи цели в новия закон, но те са спорни. Той въвежда понятието „висши публични длъжности“, обаче обхваща и средното, и по-ниското ниво на администрацията - до директорите на горски стопанства, само Светият синод не е включен, дето се казва. Няма лошо в това, но е по-хубаво термините да се обмислят, преди да се употребяват. Нарочно или случайно в обсега на закона „Кунева“ са поставени БАН и университетите, които са с академична автономия и си имат контролни органи, а са пропуснати НПО-тата, които получават огромни суми от фондации, европроекти и чужди страни, което предполага злоупотреби с пари и корупция. Ами вижте и състава на т.нар. Национално бюро по закона „Кунева“ - директор с четирима заместници по модела на ФБР и под контрола на парламента. Направете сравнение.

- С кое?

- С комисиите, които се компилират по този закон. Те са  независими и колективни органи, изградени на квотен принцип  - с квоти на парламента, на президента и на премиера. А в бюрото „Кунева“ всички се избират от парламента по доста неясен критерий, наречен „почтеност“.  Така президентът се лишава от правомощия, които е имал досега. И то след като му се отне и службата за сигурност, и разузнаването. А новият президент Радев в програмната си реч какво каза? - че няма да отстъпи нито едно правомощие. Така и трябва. И в борбата с корупцията е важно президентът да има представители. Аз като шеф на комисията навремето с президента не съм се срещал, но неговият представител в нея го информираше за отнемането на престъпните богатства всеки месец. Не случайно препоръката в доклада е да се обмисли и вариант, при който КОНПИ да запази своята независимост, а да не влиза в органа "Кунева".

- Ние отнемаме незаконни имоти, без да се търси връзката им с престъпление, извършено от собственика и без осъдителна присъда за него, казват депутати и определят с гордост действащия закон като по-модерен от други подобни в Европа.

- Този закон още като влезе в сила беше сочен от Съвета на Европа като пример. А после беше подобрен. По мое време имаше един от Търговище с имущество за 3,5 млн. лв. и не можеше да докаже, че е законно, но наказателното производство срещу него беше прекратено и ние бяхме длъжни да се оттеглим. Сега законът не създава такъв проблем. Прагът, над който започва разследване на имущество, по-рано беше висок - 250 000 лв. Той даваше простор на телефонните измамници - те имат по една хубава къща за около 200 000 лв. и остават извън приложното му поле. Миналата година прагът падна на 100 хил. лв. - това е добре. Но има и по-модерни закони в ЕС. В Ирландия се преследва всяко имущество, чийто законен произход не може да се докаже. Не е нужно да се свързва с определено престъпление, посочено в закона, както е у нас.

- По думите на шефа на КОНПИ Пламен Георгиев „резултатите на комисията са огромни - запори за милиарди, отнемания за милиони“. Но повечето отнети имоти са от сводничество и хазарт. Няма корумпиран политик, който да е обеднял.

- За съжаление след моето оттегляне в комисията започна борба между новия председател и членовете й, която завърши печално за всички - те бяха освободени. После настъпи 2-3-годишно затишие, за комисията рядко се чуваше. Хубаво е, че се активизира напоследък. По делото „КТБ“ се направи обезпечение на имущество за над 1 млрд. лв. Мандатът й изтича през март, ще видим как ще е след това. Сега дейността й е прилична, но не е отлична. След моето отстраняване в комисията се появи боязън да се работи по политици. По-рано ние имахме производства за отнемане на имущество на 8 депутати и на кметове от всички политически сили. Законът се прилагаше еднакво спрямо всички.

-  Доста време мина, откакто ви принудиха да подадете оставка. Кажете най-после защо се случи това. Обяснението, че е станало, защото сте назначил хора от родното си село Мърчаево, не хващат дикиш в държава като нашата, където във всяка администрация седят по бюрата братовчед до братовчеда, шурей до баджанака.

-  И обвиненията за конфликт на интереси срещу мен паднаха в съда, спечелих делото. Конфликтът всъщност беше между мен и парламентарната комисия за конфликт на интереси. Оттам се опитаха да привикват нашата комисия все едно е част от правителството.  А ние сме независими, намесата в нашата работа е недопустима. Не отидохме след едно привикване и в отговор беше пуснат анонимен сигнал срещу мен. Окаляха ме, бях огорчен, но и горд, че отхвърлих опитите за политическо влияние над нашата дейност. По кадрови въпроси се случваше да се поддам, много депутати молеха за назначения, ходатайстваха. Но при мен и дума не можеше да стане за нещо такова, каквото е тефтерчето на Златанов. Платих за това. Един от депутатите с необясними богатства преди да бъда очернен, ме предупреди: „Ще видиш ти, утре...“ Но това е вече минало.

- А днес? Познавате сигурно проф. Герджиков, служебния премиер. И вие като него сте царски човек, бивш депутат от НДСВ. Добър избор ли направи президентът в негово лице?

- С професор  Герджиков сме работили заедно 20 години в една катедра в Софийския университет, а после и в 39-ия парламент. Познавам го от аспирант, помня и дисертация му - беше за недействителността на правните сделки. Той е сериозен научен работник, умен мъж, тих, спокоен. Хубаво е в тази луда политическа ситуация, когато си дърпат микрофоните и се ругаят като гамени, да имаме за министър- председател уравновесен човек, с добро възпитание.

- А дали ще се справи?

- Основната задача на служебното правителство е да организира свободни и честни избори. Да предотврати или да накаже чрез правозащитните органи купуването на гласове и изборните измами. Ще стане. Каквото и да говорим за прехода в 25 години, равносметката е положителна. Ние сме в семейството на свободните европейски народи. Имаме демокрация, политически плурализъм, властта се предава по мирен начин с избори. Хенри Кисинджър, който стана съветник на президента Тръмп, казва: „Характерното за европейските демокрации е, че са изравнени силите на лявото и дясното.“ Точно това наблюдаваме сега в България. Парламентарна демокрация с европейски характер. Разбира се, и с балкански нюанси - дърпане на микрофони и говорене за кръв, убийства, взривявяне.

Нашият гост 

Стоян Кушлев е роден на 26 юли 1938 г. в с. Широка лъка.  Завършил право в Софийския университет(1960). Следовател в Девин (1961-1964). Аспирант, научен сътрудник, доктор и професор в Института за държавата и правото към БАН (1964-1991). Депутат от НДСВ в 39 НС (1991-1995). Първи председател на Комисията за установяване на имуществото, придобито с престъпна дейност (2005-2011). Председател на Царския ловен клуб (1993-1999). Зам.-председател и председател на Ловно-рибарския съюз (1991-2000).