Проф. Лъчезар Трайков: Множествената склероза не е генетично заболяване

Хроничната умора е един от първите симптоми

Множествената склероза (МС) е автоимунно заболяване, което често остава неразбрано и непознато сред обществото. Обикновено засяга млади хора между 20 и 45-годишна възраст и има честота 1 на 1000 души, което означава около 2,5 милиона души в света. У нас болните са около 4000. Има лека тенденция към увеличаване на заболеваемостта в световен мащаб, но това се дължи до голяма степен на все по-ранната диагностика, обяснява проф. д-р Лъчезар Трайков, ръководител на катедрата по неврология в Медицинския университет - София и ръководител на отделение в клиниката по неврология в УМБАЛ “Александровска”.

Според официални данни

жените се разболяват два пъти по-често от мъжете

МС е хронично заболяване на централната нервна система, при което имунната системата атакува миелиновата обвивка на мозъка, гръбначния мозък и оптичните нерви, причинявайки възпаление и необратими увреждания. Разрушаването на миелиновата обвивка на нервите (състоящи се от дълъг израстък – аксон, и неговите разклонения – дендрити, които се свързват едни с други в мозъка) води до нарушаване в проводимостта на нервния импулс и смърт на нервните клетки, което предизвиква множество симптоми и в края на краищата причинява инвалидизация. Усилията на учените напоследък са насочени именно към улавяне първите симптоми на намаляването на връзките между невроните в мозъка, т.нар. обедняване на дендритното дърво. Ако човек е с по-висок образователен ценз, което означава, че има развити повече дендрити, прогресията на болестта ще настъпи много по-бавно, уточнява проф. Трайков. Така че – четете повече,

мозъкът не се износва от употреба

призовава професорът.

Както и при останалите автоимунни заболявания, причината за МС не е изяснена. Подозира се вирус - вероятно преходна, но повтаряща се вирусна инфекция, която води до имунен отговор и разстройва имунитета. Херпесният вирус е един от най-коментираните от учените като възможен виновник. Сигурно е едно - МС не е наследствено заболяване, но при някои хора вероятно има повишен риск поради генетични фактори.

Има четири основни вида МС. Доброкачествената сетивна засяга 10-30% от болните. Тя е доста рядка. Пристъпите не са чести, остава минимално функционално нарушение, най-често сетивно. Пристъпно-ремитентната е най-честа и я имат 40-60% от пациентите. Тя се характеризира с чести пристъпи – от 1 до 4 на година. Може да започне с лек пристъп – слабост на ръката или лек фациалис, или нарушение на зрителната острота, който преминава сам или след прилагане на кортикостероиди и процесът не напредва повече. При нея може да има пълна ремисия със съвсем малки функционални нарушения. Две трети от пациентите обаче излизат от пристъпа с натрупващ се дефицит. Затова е важно още при най-първите симптоми веднага да започне лечение. Третият вид – пристъпно-ремитентна МС с вторична прогресия (при всеки следващ пристъп се добавя нова симптоматика) – засяга 20-30% от болните и води до значим дефицит за период от 2 до 10 години. Първично прогресиращата или малигнена МС е с много чести и тежки пристъпи и бърза прогресия. При последните две форми медицината има малки възможности.

Най-честите симптоми на заболяването, които трябва да ни разтревожат, са умора, загуба на ориентация,

залитане, двойно виждане

оптичен неврит, спастичност на крайниците, проблеми с отделителната система и когнитивни нарушения. Сред тях хроничната умора е най-честият симптом (при над 75% от хората с МС), проявяващ се много пъти преди всички останали. По отношение на когнитивните нарушения съществуват множество заблуди. Неверни са например дълго съществувалите твърдения, че те са редки при МС и че се появяват в късните стадии или при тежките форми на болестта. Още по-наивно звучи, че паметовите нарушения при МС се дължат на стрес, тревожност или депресия. Друг е въпросът, че заболяването води именно до такива субективни състояния.

Симптомите оказват влияние върху начина на живот на пациентите. Малко известно е, че болестта рефлектира по почти същия начин върху близките на болните или тези, които се грижат за тях. Неотдавнашно проучване, проведено от Рош онлайн сред 1727 души с МС и 1751 човека, които се грижат за пациенти с МС, потвърди, че 96% от болните с МС не могат да присъстват на различни нормални социални събития заради болестта си. 44% не правят дългосрочни планове за бъдещето, а 43% не се решават на социално обвързване, тъй като не могат да предвидят развитието на болестта. Цифрите, отнасящи се за близките и партньорите на пациентите, са сходни. 91% от тях споделят, че не присъстват на социални събития поради необходимостта да се грижат за пациента. 40% са потвърдили, че болестта е оказала влияние върху емоционалните им отношения с техните партньори, а всеки трети ограничава умишлено социалните си връзки, защото не е сигурен как близкият му с МС би се почувствал.

Промяна в работния режим на болния се налага средно 7 месеца след поставяне на диагнозата. 25% от болните напускат работа в рамките на този период, а 10% от близките на пациенти с МС се отказват от професията си, за да се грижат за тях, което е тежък икономически удар за семействата.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Здраве