Наивно е да се мисли, че с Мая Манолова София ще „почервенее“

Социолозите да работят като метеоролози - този полувиц се появи след европейските избори, когато още в нощта след вота стана ясно, че масово социологическите агенции са давали грешни прогнози и анализи. Защо грешките в проучванията стават толкова явни и как се развива предизборната кампания за местните избори във втората u половина? Разговаряме с проф. Михаил Мирчев.

- Влизаме вече в окото на предизборната кампания за местните избори, проф. Мирчев. Как очаквате да продължи тя до 27 октомври, когато е първият тур?

- В окото на бурята, да. (смее се, б. р.). Очаквам да продължи със сегашното темпо. Тази кампания се получава твърде любопитна. От една страна, се очакваше гореща компроматна битка, но виждаме, че на повечето места кампанията си върви изненадващо спокойно, без много груби изяви, без принципно нови компромати. Така че, наблюдаваме повече ход по инерцията, от това, което се случи на европейските избори, както и на общата кризисна ситуация в цялата страна. Честно казано, не са толкова интересни и атрактивни тези местни избори. Настройките и очакванията бяха за съвсем друг спектакъл. Важните неща стават невидимо за публиката.

- Защо се появи тази равност в дебатите? Кампанията май доскучава вече?

- За мен обясненията са две. Първо, на евроизборите се видя, че рязката директна компроматна атака, с която БСП се опита да спечели, някак си не можа да даде очаквания тогава резултат, енергията и чуваемостта стигнаха само до началото на Май, после за две седмици част от ефектът бе разпилян и пропилян. Сега са си извадили поука, както БСП, така и други опозиционни сили, и сега гледат да уязвяват противниците си, но без този агресивен език.

Това е първото важно нещо. Защото масовата психика вече е толкова изтерзана в България, че дори грубите думи да имат всички основания на света, хората някак си ги отхвърлят. Изглежда хората вече имат непоносимост към грубостта и революционността, дори когато това е форма на опозиционност. Има нови партии, които на тези избори се борят да пробият ниската бариера от 1%, но не се съобразяват с горната реалност. И пак ще си останат само с надежди и разминали се с целите си.

- А второто обяснение, според Вас?

- Второто мое е следното: Имаме странна ситуация. Не сме имали досега избори, в които всички основни политически семейства, без изключение, да са в толкова силна степен на разроеност. Липсва монолитност. Макар и най-малко, но това го виждаме дори при управляващите и доминиращите ГЕРБ. И там се разделиха на два лагера - Цветан Цветанов с неговата лична и организирана мощ да печели избори, този път може да уязви резултата на собствената си партия. Той го каза почти ясно. На знакови места ГЕРБ участва с по двама кандидати за кметове - новият от ГЕРБ, старият вече като „независим“. Това поразяваше БСП след 2003 г., сега дойде редът и на ГЕРБ. Но още по-дебалансирана е ситуацията в останалите партии. Вижте само в полето на левицата - има регистрирани около 7 БСП-ета, това са все леви или уж леви формации, които под една или друга форма, по-близо или по-далеч във времето, са се отделили от партията-майка БСП. При сините - т. нар. автентични десни също имаме 7 СДС-ета. Сега на терена играят 5 патриотично-националистически формации. При социал-демократите - те самите знаят ли на кой свят са политически, има в момента 7 регистрирани партии. На тези избори има и много нови формации - цели 8 на брой. Те още в наименованието си са сложили принципът и самодекларирането за партийна алтернативност - те са за „пряка“ демокрация, за „директна“ демокрация, нещо си пряко на гражданите. Това са формации, които обявяват шумно, че уж били алтернативни и че застават смело срещу всички досегашни партии, срещу партийната форма за структуриране на политическото поле. И така, днес при тези местни избори имаме едно изключително разроено политическо поле. Всяко от политическите семейства вече е екстремно разроено, саморазпаднало се на малки и още по-малки политически субекти. Но на повечето само амбициите им са огромни, а силицата хич я няма. И когато имате толкова много противници в собствения си двор, защото всяка голяма партия има противници - братовчеди от собствения си терен, то на големите партии не им остава силица за някаква принципна политика и играят играта все по-надребно, включително на дребно им е и говоренето. Това ми е второто принципно обяснение на половинчатостта и безсилието на повечето политически играчи на тези местни избори.

- В каква кондиция се намира БСП след сблъсъка във Варна, Сандански и от друга страна в София - където кандидатът на БСП е независимата Мая Манолова?

- Всички знаем вече за конфликтността в БСП. Ситуацията избухна още на Националния съвет преди европейските избори (14 април). Тогава ясно се обособи опозицията срещу сегашното ръководство, отношенията са войнствени още оттогава. След частичния успех на БСП през месец май (повече гласове, процент, брой депутати), от опозицията изкрещяха - „не, това е катастрофа, цялото ръководство трябва да бъде изметено“. Тази непримиримост продължи и на тези местни избори ескалира. Вие споменахте Варна, там се опитаха да свалят политическото доверие, но от другата страна на местно равнище казаха „гледайте си работата, ние не се вълнуваме от „Позитано“, ние сами си уреждаме местната партийна автономия. Стигна се до там, че беше махната цялата листа, бе подменена с нова. Какво е това? Това е пълна бъркотия с крясъци на непримирима скандалност. А това го има за жалост и на други места. Но Варна сега е знаковото място за продължаващата криза в БСП. Що се отнася до София, БСП има ли кандидатура за София? Така формално се говори, те официално подкрепят Мая Манолова. Но от нейна страна какъв е отговорът? Виждаме с изненада, че тя всячески избягва, бидейки от средите на БСП, бидейки с чисто партийна бесепарска биография, тя доста панически и при всеки повод иска да каже „бях бесепарка, но в момента съм независима“. Манолова казва: „Аз съм на гражданите“. Все едно в София бесепарите не са граждани. Много странна е тази ситуация. Формално БСП има своя кандидат, и той изглежда с шансове за изборен успех, но този кандидат казва на БСП: „Вие се борете с ГЕРБ, а аз имам друга кауза. Аз съм представител на гражданите и се боря срещу модела, срещу начина на управление в София“. Все едно този модел, този начин няма субект зад себе си. Няма го врагът в нейната кампания. Избягва се максимално той да бъде ясно посочен и поименно назован. Много е странна, бих казал двойнствена и тройствена ситуацията и не се знае какво ще излезе от това, един Бог знае.

- Как да разчитаме заявката тогава, че „София може да почервенее“?

- София сега няма да почервенее, не избързвайте наивно. Сега оптимистичният вариант е Мая Манолова да се представи добре на първия тур, но това няма да бъде единствено заради бесепарските гласове. Вижте, ще ви го кажа като числа - сега бесепарските гласове в София са около 70 000. Докато на Мая Манолова, за да има шанс за краен успех, още на първи тур u трябват два пъти повече - 130-140 хиляди гласа. Така тя ще е на добра дистанция от Фандъкова и може да обърне резултата в своя полза на втори тур. Така че дори Мая да успее, то само наполовина заслугата ще е на БСП, а другата половина ще бъде по линия на граждански наказателен вот срещу ГЕРБ. Едно истинско „почервеняване“ на София може да се случи, но в перспектива след втори или трети пореден изборен успех в София.

- Защо стана система социолозите да дават толкова разнопосочни изборни прогнози?

- Вижте, социолозите преди 2014 година работеха доста синхронно. Резултатите, които се даваха и преди изборите, и по време на екзитпола в изборния ден, не бяха толкова различни, както се получи тази година на европейските избори, а вероятно ще се получи така и сега - на местните избори. Не ми е приятно да го кажа, но в момента сред нашето социологическо братство пълзи и превзема все повече агенции и изявени колеги едно безумие, едно драстично изневеряване на основни професионални стандарти - в масовите медии това вече създава пошъл образ на науката ни като цяло. И затова, аз си позволих да реагирам остро и категорично като професионалист-социолог. Първо, реагирах срещу едно фалшиво телефонно проучване на „Галъп“ от 9 август- става дума за агенция, която трябва ревниво да пази своята репутация. Преди няколко дни още по-фалшиво и методическо абсурдно изследване беше изкарано от друга агенция - „Маркет Линкс“, която също не е зле да пази своята търговска репутация, иначе сама ще си загине. За жалост, тези екстремни случаи зачестяват и стават изключително тревожни. Цялата разруха и деградиране във всички останали сфери на обществото като че ли навлезе и в социологията. Аз апелирам, че това трябва да бъде признато, да бъдат ясно посочени виновниците. Очевидно е, че и тук е нужно някакво прочистване.

- Апелирате да се „прочисти къщата на социолозите“. Как може да се случи това?

- Чрез образоване на журналистите и на публиката. Трябва да се знаят законовите изисквания при обявяване на рейтингови данни от изборни изследвания. В Кодекса те са ясни и категорични. Освен това има категорични професионални стандарти за правене на прогнозни представителни изследвания - това са 5-7 характеристики на извадката и валидността, на метода за набиране на информацията, на обработката и претеглянето на данните, на прехода от номинални рейтинги към отговорна изборна прогноза.

И после, след като се знае всичко това, да има обратна взискателност към „социолозите“, които подават към медиите рейтинги за публикуване. Това няма да е цензура, а е абсолютно нужен филтър, за да не се публикуват глупости и явно фалшиви неща. По това ние от ГИСДИ имаме специална декларация от 2014 г. Още през 1999 г. Българска социологическа асоциация проведе няколко семинара с журналисти, за да уеднаквим стандарта за публикуване на „социология“. А през 2010-2013 г., пак БСА, проведе четири поредни семинара, за да разглежда методически некоректна практика от наши колеги. Вследствие от това дори една от най-известните агенции престана да работи. Ето, виждате как самият живот прочиства. След 2014 г. още една агенция сама си заслужи, за да няма вече кой да u поръчва изследвания. През тази 2019 г. още 3 агенции упорито работят, за да им се срине репутацията. Аз си позволих преди седмица да алармирам за буземни фалшификати - както вече се каза, единият е от 9 август, другият е от 30 септември. Така не може. Ние сме фундаментална наука и не може някои колеги с дребно търгашество да ни съсипват всички нас пред общественото мнение.

- Пред „Труд“ председателят на ЦИК Стефка Стоева заяви вчера, че би било добре забраната за „социология“, обявяване на Екзит Пол в хода на изборния ден, да отпадне. Защото и така се съобщават резултати преди края на изборния ден, а ЦИК цял ден се занимава с жалби срещу медии нарушители. Споделяте ли това мнение?

- Не. Категорично не споделям това мнение на председателката на новата ЦИК. Тя вече отговаря за изборния процес на втори избори и следва да свикне да си върши работата. Проблемът си е неин, и не бива да го прехвърля на всички като наруши горното обявяване на рейтингите от Екзит Пол преди края на изборния ден. Тук следва да се има предвид преди всичко, че тези прогнозни рейтинги още в 11 часа, после в 14 часа, после в 17 часа могат да се използват като масова психоатака върху избирателите - в полза на едни партии и кандидати, или във вреда на други. Силата на масовите медии върху съзнанието на избирателите е огромно. Става дума за 15-20%, които всъщност решават за кого точно да гласуват в последния момент. Става дума и за още 10-15% от избирателите, които уж са ядро на някоя партия, но са разколебани и до последно се чудят да отидат ли да гласуват или да поемат някъде да берат гъби. Господстващата практика в Европа е прогнозните рейтинги да бъдат обявени от масовите телевизии едва след края на изборния ден. Нека в това си останем европейци.

- Какво е моментната Ви изборна прогноза за София? Бихте ли се ангажирал със съотношението на силите към днешна дата?

- Сега не бих се ангажирал. За София на тези избори не съм правил изследвания. Разбира се, имам си своята социологическа интуиция, но това не е за обявяване в медия, защото ще ме обвинят, че си измислям.

- И все пак - как звучи емпиричната Ви прогноза?

- Е, добре, нека кажа. Очаквам Йорданка Фандъкова този път действително да отиде на балотаж, да бъде притисната към втори тур. В предишни мандати тя печелеше убедително още на първи тур. Но сега очаквам, че ще е първа на първия тур, с няколко процента под 50. Целият проблем е Мая Манолова с каква дистанция ще бъде от първия към втория тур. Ако бъде на 8-10 процента под Фандъкова, тя ще има шанс да обърне резултата в своя полза и да победи на кметските в столицата ни. Но ако дистанцията е по-голяма, от порядъка на 15-20 процента, то Мая изборно ще се е представила добре, но надали ще обърне резултата. Има интересни три десни кандидатури. Не вярвам арх. Игнатов да постигне добрия резултат на Вили Лилков от 2015 г. Интересен ми е младият Борис Бонев, с тяхното младежко и интелигентно гражданско движение за спасяване на София. Правят крайно оригинална и визуално атрактивна кампания. Интересен е и поредният опит на Ангел Джамбазки и ВМРО, вероятно целта им тук е да докажат на самите себе си, че още са силни и още имат сериозна изборна и властова перспектива. Всички останали са част от театъра - третостепенни роли и масовка за объркване на избирателите.

Нашият гост

Проф. Михаил Мирчев е роден на 24 октомври 1954 година, български политолог и социолог, преподавател в УНСС. Завършил е Философия и Социология в СУ “Св. Климент Охридски”. Семеен.