Проф. Никола Филчев: Черна серия от блондинки управлява правосъдието

Неизбежната отбрана не ще разширяване, а обучаване

Да бъдат разширени границите на неизбежната отбрана в Наказателния кодекс, за да може човек да се защити, когато в дома му влезе крадец. Това поискаха много хора на демонстрации в защита на д-р Иван Димитров – рентгенологът, който застреля Плъха, известен пловдивски рецидивист. Премиерът Борисов подкрепи идеята, а военният министър Каракачанов предложи текстове в НК за целта. Главният прокурор Цацаров, шефът на върховния съд Панов и Висшия съдебен съвет се обявиха против законовите промени. Какво мисли по въпроса бившият главен прокурор Никола Филчев, който беше автор на подобни промени преди 20 години?

– Професор Филчев, ако не греша, през 1997 година именно вие предложихте промени, които разширяват приложното поле на неизбежната отбрана по чл. 12 от НК? Бяхте начело на работна група в правосъдното министерство, която ги изработи и внесе в Министерския съвет?

– Така е.

– Тия промени бяха приети от Народното събрание, но след това Конституционният съд (КС) отмени като антиконституционни повечето от тях. Какво ще кажете за свое оправдание ?

– Признавам се за виновен. Но моля да се вземат предвид и някои смекчаващи обстоятелства. След 1990 г. страната беше буквално залята от престъпност. Многобройни тежки посегателства срещу личността и собствеността на гражданите бяха ежедневие. Бурният ръст на организираната престъпност и корупцията беше резултат от отслабването на държавно-правния контрол. Държавата се отдръпна от защитата на правата на гражданите. Всички тези явления имат своята икономическа основа. Държавата рязко и категорично се отказа от управление на собствеността и производството, без да е създала условия за справедливо развитие на пазарно стопанство, основано на частната собственост. Административно-командният контрол бързо отмря, а нови форми за контрол – производствен, финансов, банков, данъчен, митнически, пограничен, приватизационен и т.н. още не бяха създадени. В резултат населението масово обедня, а разделението на обществото на бедни и богати, т.е. класовата диференциация се задълбочи. В областта на престъпността възникнаха мощни икономически групировки, които трупаха капитал по престъпен начин, а мръсните пари корумпираха държавните служители. Тези престъпни групировки изместиха държавата от производството и търговията. Така възникнаха „сивата икономика“ и организираната престъпност с присъщите й посегателства върху личността – убийства, изнасилвания, телесни повреди и т.н., както и върху собствеността - грабежи, изнудвания, измами.

– Искате да кажете, че развихрилата се престъпност е наложила навремето да се разширят границите на отбраната от бандитски нападения?

– Правителството на СДС с министър-председател Иван Костов беше твърдо решено да се справи с престъпността. Една възможна мярка беше да се предостави на гражданите правен инструмент, с който те да защитават и сами правата си. За целта трябваше да се разширят границите на неизбежната отбрана. Конкретните текстове за промяна на чл. 12 от НК бяха предложени от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев. Тогава думата му тежеше в Министерския съвет. На политическо равнище решение беше взето. Оставаше Министерството на правосъдието юридически да го оформи. За целта създадохме работна група, в която поканихме всички хабилитирани учени от университетите, видни представители на Върховния съд, Главна прокуратура, Националната следствена служба, Висшия адвокатски съвет и разбира се на МВР. Най-активно участие взеха проф. Димитър Михайлов и проф. Милчо Паликарски. След това Министерският съвет одобри тези предложения и ги внесе в парламента. В правната комисия, ръководена от Светослав Лучников, беше влошена редакцията на някои формулировки. Така Народното събрание прие промените в НК относно неизбежната отбрана.

– Как „така“?

– Всъщност през 1997 година работната група предложи, а Народното събрание одобри твърде мащабна реформа на наказателното законодателство. Бяха извършени около 80 промени в НК и още толкова в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Целта беше наказателното законодателство да отговори адекватно на новата криминологическа реалност и преди всичко - на организираната престъпност. При това използвахме и чуждия опит. Тогава за първи път допуснахме информацията, събрана със специални разузнавателни средства (СРС), да се използва като доказателство в наказателния процес. В НПК създадохме завършена уредба относно СРС, а в НК установихме наказателна отговорност за злоупотреба с тях и събраната чрез тях информация. Предвидихме по-тежки наказания за убийство и телесна повреда на съдия, прокурор, следовател и служител на МВР при или по повод изпълнение на службата му. Усъвършенствахме нормите за отвличане (чл. 142 НК), принуда (чл. 143 НК), блудство (чл. 149 НК), незаконно влизане в чуждо жилище (чл. 170 НК), а също и някои норми относно престъпленията против собствеността, стопанските и длъжностните престъпления, отнемането на чуждо моторно превозно средство и други. Обявихме новата форма на изнудване, която се появи тогава за престъпление по чл. 213а от НК. Усъвършенствахме нормите на НК относно организираната престъпност (чл. 321, чл. 321 а и др.). Създадохме в НК цял комплекс норми за защита на финансовата и данъчната система. Обявихме за престъпление изпирането на пари по чл. 253. В общата част на НК предвидихме ново обстоятелство, изключващо обществената опасност - „задържането на престъпник” по чл. 12а. И пак тогава, в рамките на тази широка реформа, разширихме приложното поле на неизбежната отбрана.

– Прочетете ни какво гласеше новият член 12, алинея 3?

– Гласеше следното: „Независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако: нападението е от две или повече лица; нападателят е въоръжен; нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект; нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав; извършено е нощем; не може да бъде отблъснато по друг начин.”

– И какво стана по-нататък?

– Веднага след приемането на промените в НК, 52 народни представители от БСП поискаха от Конституционния съд да обяви за противоконституционна новата норма на чл. 12, ал. 3, тъй като тя нарушава правото на живот по чл. 28 от Конституцията и чл. 6, ал. 1 от Международния пакт за граждански и политически права. Главният прокурор Иван Татарчев и Висшият адвокатски съвет с председател Тодор Бурилков дадоха становище до КС, че подкрепят искането.

Конституционният съд, под председателството на проф. Живко Сталев и при докладчик Стефанка Стоянова, с решение № 19 по конституционно дело 13 от 1997 г. уважи искането и обяви четири от шестте нови разпоредби (по т. 1, 2, 4 и 5) на чл. 13, ал. 3 НК, както и част от разпоредбата по т. 3, за противоконституционни. След изменението на НК от 2006 г. остана само едната хипотеза и нормата на чл. 12, ал. 3 НК доби следния вид: „ Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище”. Това е действащият закон в момента.

– Ще ни припомните ли мотивите на конституционните съдии?

– Конституционният съд прие, че отменените разпоредби на чл. 13, ал. 3 от НК позволяват на отбраняващия се субект да „надхвърли нужната защита”, като отблъсне нападението без да „съразмерява отбраната с опасността на това нападение”; той може да избира средството за защита и сам да реши какви вреди да причини на нападателя, в това число и смъртта му. А това противоречи на най-ценното човешко право - правото на живот, закрепено в чл. 128 от Конституцията. Съгласно решение на Конституционния съд № 10 от 1995 г. „правото на живот има върховенство и приоритет по отношение на другите права, които, за да бъде опазено, е допустимо да бъдат накърнени”.

– Излиза, че границите на неизбежната отбрана не могат да се разширяват повече. Но след като пловдивският доктор уби крадец и беше вкаран в ареста за това, хората излязоха на улицата с плакати и поискаха обратното.

– Хората искат държавата да ги защитава от престъпни посегателства. Искат МВР да предотвратява престъпленията, а когато бъдат извършени, да залавя престъпниците и да ги предава на правосъдието. Искат прокурорите да обвиняват престъпниците, а съдиите да ги наказват с всичката строгост на закона. Искат престъпниците да са в затвора, а не на свобода. В случая те протестираха и срещу развилнялата се циганска престъпност и бездействието на държавата. Защото управлението на държавата е отговорно за състоянието и за живота на различните групи от обществото, в това число и тази етническа група. Всички хора са равни и животът им трябва да бъде еднакво защитен от държавата.

– Добре, но в крайна сметка, какво да се прави?

– Въпросът ви има две страни – формална и съдържателна. Формално предложението на Каракачанов за промяна на НК не би трябвало изобщо да се обсъжда. Защото тази промяна на закона бе направена преди 20 години и отменена от Конституционния съд, като противоконституционна. Наказателното право трябва да въплъщава справедливостта. То се основава върху принципа за справедливост. Специфично наказателноправно изражение на този принцип е разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК: „Наказанието е съответно на престъплението”. Съответствие - справедливост, съразмерност, трябва да има и между защитата и нападението при неизбежната отбрана! Това постановява разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от НК. Ако нападнатият не съобрази защитата си с нападението, той ще наруши справедливостта.

Поддръжниците на промяна в уредбата на неизбежната отбрана смятат, че може да се използва една правна фикция, която гласи, че ако нападението е извършено по определен начин, то всяка защита срещу него е оправдана и правомерна. И щом е тъй, законодателят може произволно да добавя най-различни начини на нападение в закона и да обявява, че те не превишават пределите на неизбежната отбрана.

– Както знаете, нищо не е толкова безумно, за да не може да бъде добавено в законите у нас. Но това не помага. Тогава?

– Всъщност обяснението е друго. Конституционният съд остави правилото на чл. 12, ал. 3 да действа, защото когато нападателят влиза в чуждо жилище с насилие, то нападението действително е толкова опасно, че срещу него е оправдано да се използва всякаква защита. В случая начинът на извършване на нападението носи основния заряд обществена опасност. Начинът прави нападението толкова опасно, че срещу това нападение, независимо от неговия характер, може да се използват всякакви средства в това число и умъртвяване на нападателя.

– Моля ви да не се отклоняваме много в абстрактни разсъждения. Кажете какво трябва да се направи, ако не да се измени законът, според вас?

– Неизбежната отбрана е очертана с много оценъчни признаци в чл. 12. Това прави границите на този институт гъвкави, подвижни, еластични. Върховният касационен съд (ВКС) може чрез тълкуване да разшири максимално обсега на неизбежната отбрана, като приеме тълкувателно решение, което да доразвие положенията на Постановление № 12 на Върховния съд от 1973 г. А тълкувателните решения на ВКС са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, както и за органите на местното самоуправление. Освен това, съставите на ВКС могат чрез своите решения да ориентират съдилищата, прокурорите, следователите и разследващите полицаи към по-широко прилагане на неизбежната отбрана. Да ви дам ли примери на такива решения, по които съм бил съдия- докладчик?

– Да?

– Подготвил съм се за това.

– Благодаря ви, че сте се готвил за нашия разговор. Виждам документацията пред вас.

– Ето. С решение № 609 по наказателно дело № 432/1996 г. Първо наказателно отделение на Върховният съд прие, че „нападението при неизбежната отбрана е прекратено тогава, когато опасността е отминала. Ако конкретната фактическа обстановка дава основание да се смята, че нападението може отново внезапно да се възобнови, то ситуацията на неизбежна отбрана не е приключила и отбраняващият се има право на активна защита”.

– Ако правилно разбирам, това решение удължава времетраенето на нападението и следователно времето за защита.

– Да. Ето ви още един пример. Съгласно чл. 12, ал. 4 от НК при превишаване пределите на неизбежната отбрана отбраняващият се не се наказва, ако това превишаване се дължи на уплаха или смущение. С решение № 169 по дело № 88/1992 г. Първо наказателно отделение на Върховният съд прие, че „винаги, когато е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, съдът е длъжен да изследва, дали това превишаване не се дължи на „уплаха или смущение”, което изключва наказателната отговорност на дееца”.

– Ама смятате ли, професоре, че тълкувателната дейност на ВКС е достатъчна, за да почнат гражданите по-активно да се защитават от апаши?

– Не, разбира се. Необходимо е да се обучават съдиите, прокурорите, следователите, разследващите полицаи и оперативните служители на МВР по проблемите на неизбежната отбрана. За това министрите на правосъдието и вътрешните работи трябва да създадат организация. Следва да се ангажира и Националният институт по правосъдие. Инспекторатът при Висшия съдебен съвет също следва да се включи чрез извършване на тематични проверки по въпроса.

– Споменавате институции, но въпросът винаги опира до способностите на хората в тях.

– Във върховните съдилища и прокуратури има отлични съдии и прокурори, които респектират с правните си знания и човешките си качества. Но те не са в светлината на прожекторите, не участват в суетливите наддумвания и свади по телевизиите, не викат гръмко „ура” за управляващите, не се въртят покрай големите посолства и т.н. Те просто си вършат работата. И затова не са известни. В същото време в Министерството на правосъдието се наблюдава една черна серия от блондинки – министри. Последните пет „министърки“ – тук включвам и Христо Иванов, който е по Истанбулската конвенция...

– Моля ви!

– ... се сливат в един образ. Правото е за тях блед спомен от студентските години. Изпитвал съм ги и знам, че няма какво много да си спомнят. Всичките министърки не са влизали в съдебна зала, но претендират да управляват успешно съдебната система и съдебната реформа. Всички те разбират от международни проекти, тоест умеят да попълват формуляри, чрез които измъкват европейски и американски пари. Всички те не разбират това, което управляват. Някои дори заплашват, че в свободното си време ще напишат нов закон и дори Наказателен кодекс. Пази Боже! Добре, че няма да живея по „техния” закон.

– Много строго съдите министърките на правосъдието! Пощадете поне една.

– Вероятно те са много чаровни, но аз вече не съм толкова чувствителен към женската хубост. Ако искате да узнаете горчивата истина, направете една бърза анкета между министърките – дали знаят какво е неизбежна отбрана, дали познават постановлението и практиката на Върховния съд относно неизбежната отбрана. И тогава ще разберете, че моите оценки са твърде оптимистични.

Иначе много от министрите на правосъдието заслужават адмирации. Ще посоча един – Васил Гоцев. Отличен юрист. Учен. Целият му живот е минал в съдебната зала. Той е цивилист – доцент по гражданско право, но разбираше и наказателноправните проблеми. Не жалеше труд и време, за да подобри организацията на работата в съдилищата. Макар че днес е на 90 години, малцина юристи биха могли да спорят по правните въпроси с господин Гоцев. Честен гражданин на България. Почитания.

 

Нашият гост

Никола Филчев е роден през 1948 г. във Варна. Завършва право в СУ „Климент Охридски“ (1972). Първото му работно място е във Варненския районен съд. После е съдия във Върховния съд (1991-1997), зам.-министър на правосъдието (1997-1999) и главен прокурор ( 1999-2006). Като професор по наказателно право чете лекции в УНСС и други университети извън България.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта