Чиновниците от финансовото министерство не бива да са изкупителна жертва

Всеки скандал - за три дни. Това правило в политическия живот на България рядко се нарушава, но изглежда, че така ще стане в случая с надплатените пари на партиите. Проверка на Върховната административна прокуратура потвърди разкритията на Шоуто на Слави, че на петте партии и коалиции (ГЕРБ, БСП за България“, „Обединени патриоти“, ДПС и „Воля“) са изплатени неправилно суми, които значително надвишават субсидията, която им се полага. Определени служители на Министерството на финансите се разследват за евентуално престъпление, свързано със скандала, съобщи министърът Горанов. „За да има престъпление, трябва да има умисъл, а той трудно се доказва“, отбелязва по този повод професор Пламен Киров, бивш конституционен съдия и представител на България във Венецианската комисия, а сега преподавател в СУ.

- Проф. Киров, посред шумния скандал с надплатените партийни субсидии премиерът предложи те да паднат драстично - от 11 лв. на 1 лев за глас. Той даде да се разбере, че прибягва до това намаление под натиск, а не защото го смята за правилно. Вие одобрявате ли го?

- Не го одобрявам. Да, вярно е, че по Закона за политическите партии на тях им се полагат по 11 лв. за 1 действителен глас, подаден за тях, а прокуратурата потвърди, че съм им били изплатени по 13 лв и 23 ст. Това е политически скандал, разбира се. Но той не е първият, нито последният. И аз не виждам защо трябва заради него субсидиите да станат 1 лев. И защо точно 1 лев, питам? Защо не 50 стотинки? То е все същото дали ще е 1 лев, или ще са 50 стотинки, или изобщо няма да има субсидии.

- Премиерът не скри, че прави това намаление напук на популистите. Да видим, каза, как ще се оправят партиите, как ще плащат на политолози, социолози и тъй нататък.

- Ами да беше казал направо, че се премахва държавната помощ за политическа дейност и край. Аз определено съм против това. Ако бюджетната субсидия ще е 1 лев, по-добре да я махнат.

- Защо? В Германия например се дава по 1 евро на глас до 4 млн. получени гласа и по 83 цента за всеки следващ. Пък германските партии са си живи и здрави. Нито една не е умряла от глад.

- Чух го вече този аргумент: ето, в Германия субсидията е 1 евро на глас, а тук - 1 лев, защо не? Ще ви кажа защо не. Защото Германия е държава със 75 млн. население и над 60 млн. избиратели, затова. Там десетки милиони хора гласуват за всяка от системните политически партии. Съгласете се, че има разлика между нас и германците.

- Очевидно има, да. У нас за партията победител на последните избори (ГЕРБ) са подадени към 440 000 гласа.

- Затова ви казвам, че по левче на глас субсидия е равносилно на премахване на държавното финансиране на политическите сили у нас.

- И така да е, по света има и други модели на финансиране, нали така?

- Има, да. В САЩ политическите партии публично обявяват сметките си и събират фондове от донори, от спомоществователи. Но това става по строги правила, които - забележете - се спазват. Има максимален размер на даренията и т.н. Средствата на донорите са под строг инстанционен контрол.

- За да не се наливат мръсни пари в политиката, предполагам?

- Да. Навсякъде по света, където няма държавно финансиране на политическите партии, има друг модел на финансирането им със стриктни правила, с които се ограничават финансовите потоци към тях по начин, по който да не генерират корупция. Не казвам, че тия правила не се заобикалят никога. Да не забравяме, че великият канцлер на Германия Хелмут Кол си отиде заради черна каса в партията ХДС, на която беше водач. Отиде си по най-безславен начин, след като постигна историческото обединение на Германия.

- Да, вярно е, че си отиде безславно... след 16 славни години на власт като канцлер - най-продължителните от времето на Бисмарк! Но това е в Германия, а ние сме си у нас.

- Германия впрочем е първата европейска държава, която въвежда държавното финансиране на политическата дейност на партиите. Въвежда го именно с цел те да не стават клиенти на големите корпорации.

- Затова Борисов, като нареди да се намалят субсидиите, предупреди: „Ще стане накрая и у нас като в много други страни - милиардерите и олигарсите да са премиери. Партиите ще станат собственост на бизнесмените“.

- Предупреди, но тъй или инак, законопроектът само за ден беше разгледан и одобрен от бюджетната комисия в парламента.

- Това не значи, че ще мине и през пленарната зала. Подкрепиха го само ГЕРБ, „Воля“ и „Атака“... Но не ви ли се струва, професоре, че без друго и сега водещи български партии са под властта на олигарси?

- За това си заслужава да се разсъждава.

- Ние и закон за лобизма си нямаме. Не го приемат и това е.

- Не го приемат, защото у нас фигурата на лобиста е безсмислена, ненужна.

- Защо да е ненужна? Лобизмът в полза на отделни политически решения е институционализиран отдавна и е правния корпус на доста държави.

- Но какво е лобистът, нали знаете? Лобистът е посредник между депутатите и опредени икономически субекти, които имат определени икономически интереси. И когато депутатите са вързани пряко за корпорации и бизнесмени, няма смисъл от лобист, от посредник. Дейността на лобиста трябва да бъде публична. Той трябва да се регистрира, трябва да плаща данъци, защото получава възнаграждение за работата си, трябва да е ясно колко пари получава и от коя корпорация.

- Лобитата са част от работата на европейските депутати. Правенето на политика без тях би било много жалко, казваше Александър Стуб, един от евролидерите. Официално в Брюксел работят 15 000 лобисти.

- Хиляди лобистки организации са регистрирани, да. Обаче у нас, както ви казах, тяхната работа я вършат самите депутати.

- Не би ли могъл един закон да направи лобистката им дейност прозрачна?

- Да декларират за кого лобират, така ли? Това звучи невероятно. За тях е много по-изгодно да се уговарят със своите политически ментори тайно. Заплатите на депутатите у нас са мизерни. И изкушенията пред тях са твърде големи.

- Мизерни ли? Основната депутатската заплата е 3800 лв.

- Нека честно да си кажем. Това сиромахомилство, което ни друса, е разбираемо в държава, в която 40% от хората живеят под линията на бедността. Но то не променя фактите. Последният път, в който се разходих из кулоарите на Народното събрание, видях хора в костюми, които струват колкото месечната им заплата. Да не говорим за часовниците и другите дрънкулки, притежанието на които е признак на необяснимо богатство.

- Да се върнем към субсидиите. Според приетата завчера поправка в закона за партиите те трябва да върнат надвзетите 14, 5 млн. лв. за последните 3 години. Представете си обаче, че някоя се заинати и заведе дело срещу финансовия министър. Партиите нямат вина, нали, че в министерството са им начислили повече пари?

- Тук не става въпрос за вина. Не става въпрос за наказателна отговорност. Нито за наказателно-правна, нито за административно-правна. Това е гражданско-правна отговорност. Отношенията между партиите и министъра на финансите са частно-правни. Не публично правни.

- Това де юре. А де факто се иска от партиите да върнат пари, които са им законно дадени ( както твърди министърът) и същевременно им се спират средствата, с които могат да се издържат.

- Никак не е прост този казус. Ако се води дело, по него трябва да се докаже, че партиите са получили нещо, което не им се дължи. Трябва да има произнасяне на съда в този смисъл - първо. Второ, трябва да се уточни размерът на сумите. Да се види погасителната давност. Да се установи кой е началният момент, от който тези пари са начислявали, за да бъдат върнати като неоснователно обогатяване. От една страна, връщането на надвзетите пари от страна на партиите е морално. И много от тях ще го направят, защото са отговорни пред своите избиратели, които плащат данъци и пълнят бюджета, от която субсидиите се дават.

- ГЕРБ и БСП декларираха вече, че ще го направят.

- А партиите с малко финансиране? Като „Глас народен“ на Светльо Витков например? С получените субсидии те са си купили, да кажем, един автомобил, с който да обикалят избирателите по страната и ето, че са ги похарчили. Ако една такава партия заведе дело, аз не знам съдът какво ще реши. Но ако той осъди партията да върне парите, тогава министърът на финансите трябва да ги събере принудително. Ще тръгнат съдебните изпълнители да си събират вземанията. Обаче? Откъде ще вземат парите, които вече са похарчени?

- Сега се вижда колко далновидно от ГЕРБ са внасяли в спестовен влог субсидиите си. Е ето, 20 млн. си имат.

- Ама моля ви се, ние не можем да укоряваме партиите, че са си похарчили парите от субсидиите. Не можем да ги укоряваме, че са си направили съвсем законно с тях предизборната кампания и са се отчели пред Сметната палата.

- Тъй или инак, ако всички партии върнат парите, в хазната ще влязат 15 милиона - не са малко, нали?

- От една страна, това са много пари, защото у нас има хора, които буквално няма какво да ядат. Но са малко в сравнение с харчовете на държавата. Хайде да направим следната елементарна сметка: колко харчи държавата за 1 ден? Вземете разходната част на бюджета и го разделете на 365 дни. Така ще видите, че тия 15 млн. се харчат за издръжката на държавата за 7-8 часа само. Те няма да решат проблемите на българското общество, да не се заблуждаваме.

- Премиерът каза, че ще построят детски градини с тях.

- Няма нищо да построят. Ако имаха желание да построят достатъчно детски градини, досега да са ги построили. Защото е безобразие в държава, в която има една шепа деца, да не стигат детските градини и родителите да се чудят какво да ги правят, докато ходят на работа, за да ги изхранят. А говорим иначе как да излизаме от демографската криза!

- Прокуратурата обяви надвзетите субсидии за незаконни и започна проверка срещу чиновници от финансовото министерство до ранг директор на отдел. А управляващите твърдят, че законът не е нарушен. Вашето мнение?

- Вече стана известна причината за надплатените пари. Тя е, че на партиите, които имат право на субсидия, са им разпределяни не само парите за гласовете, които избирателите са подали за тях, а парите за всички гласове, включително тия от квадратчето „не подкрепям никого“. Аз не бих бил склонен да виня за това само някакви чиновници от Министерството на финансите. Ако говорим за вина, на първо място е виновен законодателят, който въведе през 2016 г. това квадратче. Въведе го във връзка с въвеждането на задължителното гласуване, което фактически не се състоя, защото за негласувалите няма санкция. Но и да беше се състояло, квадратчето беше излишно. Избирателите, които не подкрепят никого, можеха да пуснат празна, бяла бюлетина и така да си изпълнят моралното задължение да гласуват - то е само морално, както обясних. Бялата бюлетина е недействителен глас - също както е недействителен и гласът „не подкрепям никого“. Действителен е гласът, който е подаден за кандидатите от листата на някоя партия. Всички останали са недействителни, тъй като от тях не може да се разбере каква е волята на избирателя. Това и за студентите по право в 1-ви курс е ясно. Само че някои важни законодатели не правят разлика между действителен и недействителен вот. Ето защо квадратчето „не подкрепям никого“ се приема веднъж за недействителен вот - при определянето на изборния резултат и втори път за действителен - при изчисляването на субсидиите. Толкова за вината на законодателя, който борави с терминология, която дълбоко не разбира. На второ място е виновен финансовият министър и екипът му. Защото, ако има нещо неясно в закона, министърът може да вкара инициатива в МС - да го изменят, да е ясен. Те не са го направили.

- Една подробност: самият правосъден министър Данаил Кирилов, като депутат предложи законова поправка, за да не се получи така, че „не подкрепям никого“ да се смята при разпределяне на субсидията. Парламентът я прие. Но в министерството на финансите явно не са я прочели.

- Друга „подробност“ е, че в Закона за държавния бюджет, Законът за политическите партии и Изборния кодекс няма съгласуване по аналогия. Оттам също идва объркване. За мен не е объркване. Но нека да не казваме, че тези хора са го направили нарочно.

- Може и да е неволно. От безхаберие. Или от некомпетентност.

- Може. А сега ние тия хора ще ги вкараме, едва ли не, за престъпление в затвора. За да има престъпление, трябва да има умисъл. Хайде да видим как ще докажат умисъл.

- Да видим. Но какво предлагате вие, като водещ юрист?

- Станалото - станало. Че е неприятно - неприятно е. Че е политически скандал - скандал е и всички политически играчи го употребяват по начин, който ги удовлетворява. Но не бива чиновниците от финансовото министерство да бъдат изкупителна жертва за всичко - и за неграмотното законодателството, и за извършеното от политическите им началници. Може да прозвучи еретично и не дотам обществено удобно, но аз мисля така. Просто трябваше да се признае, че е допусната грешка. И каквото взели партиите - взели. Ако искат и могат, да го върнат, ако не - да продължаваме напред. И вече да не допускаме тази грешка. Това е по-добре, отколкото да я замазваме с други грешки, по-малки и по-големи.

Нашият гост

Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва през 1985 г. Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. От 1986 г. е преподавател там. След защита на докторска дисертация придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ. Бил е член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии (1995-2006 ) Конституционен съдия е от 2006 до 2015 г. По това време е представител на България във Венецианската комисия.