Априлското въстание е щяло да успее, ако е имало освободена поне една територия. Това заяви Проф. Пламен Павлов по БТВ по случай 143-тата годишнина от гибелта на Христо Ботев

"Имало е много силно негодувание от страна на европейски държави и Русия, така че ако е била създадена свободна територия, ако Христо Ботев е стигнал до Враца и я беше превзел, всичко щеше да е различно", коментира историкът.

Той обясни и че съществуват и безброй много митове около живота на Ботев. "Митовете си отиват там, където им е мястото, но се произвеждат и някои нови митове. Мит е, че те тръгват да се самоубиват. Не, те тръгват да завладеят Враца, чакат да се вдигне въстание във Враца. Там е имало подготовка за въстание, то е можело да избухне, просто има лошо стечение на обстоятелствата, има жестоки репресии от Османската империя. Въстанието е можело да успее", заяви още историкът.

По думите му, не бива също да забравяме другите чети редом до тази на Ботев. "Освен Ботевата чета е и тази на Таню Стоянов, която минава с Ботевата и стига до село Априлово, където окончателно е разбита. Има и още няколко чети, седмици след разгрома на Ботевата те навлизат от Сърбия, водени от Панайот Хитов, Филип Тотю, Априлското въстание продължава няколко месеца", обясни той.

Проф. Павлов опроверга и някои твърдения, че някои от четниците са искали да заграбят дарения. "Твърденията, че някои хора от четата са искали да вземат парите, това е абсолютно невярно. Тези хора нямаше да ходят да гинат по Балкана, за да правят криминални афери. Те не се борят за тераси, а за стълба към свободата", каза още историкът.

Според него в една несвободна България е имало много свободни българи, а днес все повече млади се интересуват от историята и даде пример с присъствието на много младежи на откриването на паметник във Велико Търново.