Макар и народен избраник в пети парламент, проф. Станислав Станилов е известен с това, че посвещава депутатския отпуск не на ваканцуване, а на българската история. Всяко лято поне за месец може да бъде открит в първата българска столица Плиска, която крие още тайни от проучвателите. Този сезон професорът също не изневери на традицията и до края на миналата седмица беше на разкопки с колеги и работници. Разговаряме на какво попадна екипът му и какви са очакванията на един археолог-депутат към държавата.

- Проф. Станилов, известно е, че депутатството не ви раздели от научната работа и сте близо до проблемите на историци и археолози. Според вас отделят ли се достатъчно средства за проучване на българската история?

- Поначало средствата за проучване и опазване на културното наследство са много малко. Ако отворите бюджета в сайта на Министерски съвет, ще видите. Много са малко, дават се на парче, това е трудна работа, почти няма система. Обръщат ни внимание отвреме на време, говорят за културен туризъм... Аз имах едно предложение навремето да се реформира Министерството на културата, като стане Министерство на туризма и културното наследство и Агенция по изкуствата. Даже го споделих с Борисов и той вика, че това е много интересен въпрос и може да работим по него.

- Какво ще се промени тогава?

-В Италия е такъв моделът, но е по провинции. В провинция Емилия-Романя е по този начин. Тогава нуждите от културен туризъм се съобразяват с проучванията, с консервацията, реставрацията, особено с поддръжката. Когато туристическите потоци стигат до паметници, веднага се прехвърлят средства. На различни места се вземат и такси „културно наследство“. Като отидете в холандския град Ротердам например, там в хотела ви взимат 10 евро повече за опазване културното наследство на града. И това е на нощ.

- Независимо дали ще посещаваш обекти?

- Не няма значение, общината ви ги взема и ви дава едно картонче, в което пише „кметът на Ротердам ви благодари, че вие пожертвахте пари“, макар че ви ги вземат задължително. Ние се опитахме да направим такова нещо, обаче кметовете отказаха да събират такива средства. Предлагали сме на Националното сдружение на общините. Няколко кмета казаха - ние ще събираме парите, а трябва да ги даваме на Министерство на културата, което ще ги разпределя по съображения. Изобщо всяка свежа мисъл у нас е...

-Казвате, че средствата за археология са малко, колко годишно трябва да бъдат? 

- Миналата година бяха 500 000 лв., тази година държавната поръчка е за 1 млн. лв. А поне 1,5 - 2 млн. лв. са достатъчни, за да върви работата нормално и малко да се редуцират обектите. Според мен не се копаят най-престижните обекти, но това е съвсем друг разговор.

- А какво мислите за Закона за старите столици? Той все още виси, а старите ни престолнини се надяват да получат чрез него подобаващо финансиране и грижа.

- Няма такъв закон. Този Закон за старите столици, който аз разгромих в Народното събрание в комисия, като им извадих, че в него всичко, което са записали, го има в стария Закон за културното наследство, който работи. В него е всичко, което те го бяха взели и то беше много нескопосано направено, без да се консултират изобщо със специалисти, само от юристи и архитекти. Знаете ли какво е нужно? Нужно е трите столици да получат отделен закон, защото те работят в различни режими. Виждате, че Плиска е в полето, извън населеното място. Велико Търново е почти изцяло в градската агломерация, а Велики Преслав отчасти е залепен за града. Това са различни условия, градовете са различни. Но стремежът на този закон беше да се предадат тези стари столици на разпореждане на общините. Аз не знам община Каспичан как ще се справи с огромния резерват Плиска, който е от 550 декара.

- Каква е оценка ви за Националния историко-археологически резерват „Плиска“? И в какво състояние е градчето до него?

- В най-добро състояние в момента е Велико Търново по определени причини. Там са други приходите и той е вътре в града. Плиска е в много добро състояние сега и то благодарение на усилията на главната уредничка Христина Стоянова и на Регионалния музей. Например това покритие (на площад-арена, б.а.), което трябва да го видят всички журналисти, не достигнаха 50 000 лв. и музеят от мижавия си бюджет ги отдели. Това е отношение. Там постоянно имаме връзка с директора, има разбиране. По-трудно е в резерват Велики Преслав, който е към общината, която няма ресурс. Градът трябва да е голям, за да може да отделя средства.

- Вие сте ръководител на българо-немски проект за реставрация на Преславското златно съкровище и за Майнц т.г. заминаха половината негови накити. Вървят ли дейностите по план?

- На 26 септември се връща първата част от съкровището и заминава втората, в която е и известната двустранна златна огърлица. Не може да се провали проектът. Това е най-сериозният изследоватeлски институт в Европа - Римско-германският централен музей, лабораториите са на строхотно ниво там и затова направихме проекта.

- А град Плиска прилича ли ви на първа столица?

- Не прилича на първа столица, но това е икономически и стопански въпрос. Все пак напоследък там има прилични места за отсядане, поддържа се горе-долу чисто по улиците, няма хартийки, площадът е чист и това все пак е нещо. Сега там откриха и Двора на кирилицата и има интерес. Хората се интересуват от такива неща.

- А вие усещате ли увеличаване на туристическия поток, докато работите на обекта си в резервата?

- Сега на 6 септември имаше непрекъснат поток от хора, не знам колко хиляди са минали. Имало е подобен наплив и преди. Характерно е, че намаляха автобусите и се увеличиха семейните посещения, и това е най-важното. Не съм изненадан, но интересното е, че хората все по-малко питат. Гледат като зомбирани, снимат се, но малко хора се интересуват да попитат. Не четат табелите, направо ги снимат с фотоапаратите. 

- Заговаряйте ги, вие сте добър разказвач.

- Не мога да го направя това, защото трябва да си гледам разкопките. Това е изключително напрегната дейност, но не отказвам никога да обясня, каквото и да било. Музеят е добре организиран, има екскурзовод със западен език и руски, може и да те води по обектите. Добре уреден е резерватът, за него се полагат грижи и е едно цивилизовано място.

- Този сезон в Плиска беше открит таен ходник, първия до момента в посока изток-запад. Вие участвахте ли в разкриването?

- Не съм участвал, но човек от моя колектив го откри - гл. асистент Андрей Аладжов, който е мой съръководител. Открити са десетина-двайсет метра от ходника и работата ще продължи. Трябва да се знае, че тайните ходници не са били да се крият поданици и да правят заговори. Обикновено на хората с конспиративно мислене им се привиждат такива неща. В Плиска има система от подземни ходници, която е осигурявала инкогнитото присъствие на владетеля в столицата. Той може да е в Дръстър, но излиза през нощта през тайния ходник и всички смятат, че е в столицата. Намерени са на север общо 7, на юг са 5. Те се кръстосват, преустройвани са непрекъснато, свързват сгради, изобщо това е сложно нещо. Новият ходник е на север от каменен площад. Ако ходите в Плиска, непременно трябва да обърнете внимание на площада, който е много важен паметник от края на IX век и вече e покрит с метална конструкция с устойчиво платно. Вътре трябва да се допроучи и да се социализира. На площада-арена са се извършвали важни обреди, тъй като върху каменната настилка бяха нахвърляни по периферията части от цели животни, дори има обезглавено куче. После е засипано с чиста черна пръст, а отгоре пак има натрошени съдове, по които датирахме комплекса. Вече е сигурно, че той е използван еднократно за сложен обряд и после е бил засипан.

- Има ли откритие от този сезон, което да преобръща досегашни представи за старата столица?

- Проучвахме едно водохранилище, може би най-късната каменна структура в Плиска. То е с размери 5,60 на 2,80 м. Изградено е от каменни блокове и тухли. Съдържало е 20-25 кубика вода. Интересно е с това, че пресича един ранен водопровод, който води от север към дворците. Пресекли са водопровода и са ползвали неговата вода, за да пълнят водохранилището. То е от късен следстоличен период - първата половина на XI в., когато дворците вече не са функционирали. Водохранилището е захранвало с вода населението, което се прибрало от външния град вътре под защитата на крепостните стени. До него намерихме пещта, в която се е пекла варта, ямата в която се е гасила. Ще опитаме да запазим този паметник, който е много важен за строителната история на Плиска. Ние смятахме, че през X-XI век няма солидни каменни градежи по подобие на владетелските резиденции, но водохранилището е направено по този начин. Това означава, че са останали майстори строители, които са работили в тази традиция. Постоянно се променят нещата. Както виждате Плиска не се радва на особено внимание от медиите и сега всичко е концентрирано на Голямата базилика. А ние продължаваме да се грижим за Плиска, за да придобия тя съвършен вид, да прилича на столицата на Първото царство.

- Покрай проучванията не закъсняхте ли за новата сесия на парламента?

- От 12 август стартираха разкопките, приключват на 12 септември, но аз в понеделник (11 септември) бях вече в София, а след мен ще завърши нещата гл. асистент Мариела Инкова. Председателят Димитър Главчев прояви разбиране и ме пусна от 3 заседания и само от толкова съм отсъствал. Но аз тука се разболях, караха ме в Бърза помощ, възпали ми се крака след ухапване на оса.

- Следили сте от разстояние акциите на вицепремиера Валери Симеонов по морето. Какво мислите, имаше ли нужда от тях? 

- Разбира се, че имаше нужда, Валери тук е прав! Той прави и неща, които не много одобрявам, но в случая е прав. В края на краищата морето трябва да добие цивилизован вид. Тези шайки от пияници, крясъци, за тези концерти, които пледира, трябва да има определено място и да не се безпокоят всички туристи, пияни да падат и да стават...

- Вече се чуха и гласове за вот на недоверие към кабинета.

- Моля ви, това са несериозни приказки! Сигурно ще внесат вот на недоверие, но в момента опозицията действа първосигнално. Това ви казвам. Аз не им харесвам лидерката на социалистите и смятам, че ще ги заведе в задънена улица. Уважавам социалистическата партия и познавам там много хора, има много ценни.

Нашият гост

Известният български историк и археолог проф. Станислав Станилов е роден през 1943 г. в Габрово. Завършил е Априловската гимназия в родния град, а през 1968 г. се дипломира във Великотърновския университет, специалност “История”. Доктор по археология и ръководител на Секцията по средновековна археология на Археологическия институт с музей при БАН. Проф. Станислав Станилов е автор на множество публикации в българския и европейския академичен печат, както и на самостоятелни издания, посветени на средновековната археология. Той е народен представител от ПП “Атака” в 40-то, 41-то, 42-то, 43-то и сега в 44-то Народно събрание. Зам. председател е на парламентарната Комисия по култура и медии, член е на Комисията по образование и наука.