Трябва ни регламент за алкохолните турове и за проституцията

В началото на най-отпускарския месец август морските хотели са препълнени, а прогнозите на Министерството на туризма са, че сезонът ще приключи със 7-10% ръст на летовниците. Ще има ли туристи край морето до късна есен и как стопаните им ще се справят през септември, когато визите на хилядите вносни работници от Украйна и Молдова изтекат? По тези актуални теми потърсихме мнението на проф. Стоян Маринов, признат в бранша като учен и практик с най-точното око за тенденциите в сферата на туризма.

- Проф. Маринов, в разгара на сезона статистиката отчете, че във Варненско ранния му старт е бил по-слаб от миналогодишния - с 14% спад на нощувките и 8,6% спад на приходите през май. На какво се дължи това и ще повлияе ли върху общата картина за лято 2017?

- Причините за по-малкото нощувки и приходи през май са поне две. Тази година, за разлика от миналата, Великденските празници бяха през април, а и първомайските празници стартираха в последните дни на април, когато посрещнахме голям брой румънски туристи. Втората причина е по-слабото търсене на абитуриентски вечери и фирмени партита от страна на северните ни съседи към курортите по Северното Черноморие. Като цяло тази година пазарната конюнктура не е толкова благоприятна в сравнение с 2016 г. Средиземноморските дестинации за летен ваканционен туризъм по формулата „слънце, море, плаж” са преки конкуренти и геополитическата криза в Турция, Египет и Тунис миналата година преразпредели туристи към Испания, Италия, Хърватия, Гърция и Черна гора. Ние с нашето скромно като дължина Черноморско крайбрежие имахме шанса да посрещнем много повече и нови туристи. По данни на „Фрапорт” АД за първото тримесечие на 2017 г. летище Анталия, което обслужва Турската ривиера, регистрира 10% спад на пасажерите, но през следващите 3 месеца бележи солиден ръст и отчита 29% повече пътници за полугодието. За сравнение, летищата, обслужващи морските курорти на Гърция, имат доста по-скромни ръстове: Солун - 12%, Кавала - 10,7%, Корфу - 6,6%. За Варна той е 15%, а само за чужденците - 6%. За Бургас - 5,2%. Данните подсказват, че с връщането на Турция в играта, облагодетелстваните през 2016 г. дестинации, включително и България, не могат да очакват същите бомбастичните успехи.

- Завръщането на Турция в играта крие ли риск от ранен финал на сезона у нас?

- Турция атакува пазара с изключително агресивна ценова политика. Ултраолинклузив в 5-звездни хотели се предлага за под 50 евро на ден на човек. Няма как да не си върне голяма част от туристите, но през следващия сезон. Записалите ваканции у нас за август и септември, няма да се преориентират, възможно е само да има по-слаб интерес към пакетите last minute в края на сезона.

- А в топ листата настъпиха ли промени, или отново най-многолюдните групи чужденци на нашето море са немците, румънците и руснаците?

- Българското Черноморие продължава да присъства на традиционните си пазари. Положително е, че имаме балансирана „пазарна кошница” и не сме зависими доминиращо от един пазар. В нея основни дялове имат Германия - 13%, Русия и Румъния по 10%, Полша - 7%, Великобритания - 4%. През миналата и тази година разширяваме пазарните си позиции в Чехия и най-вече във Франция. Французите са любознателни туристи, участват в културно-познавателни екскурзии и правят допълнителни разходи. Подобно потребителско поведение имат и иранските туристи, броят на които нараства осезаемо през последните години. Появяват се обаче проблеми с транспортната достъпност до иранския пазар, поради специфични регулации на въздушния транспорт между Иран и страните от ЕС и недостиг на самолетен капацитет.

- Отдаването на ваканционни апартаменти чрез сайтове конкурира ли сериозно хотелиерите и дали има нужда от специално облагане на този тип имоти, както се заговори преди месеци?

- За всеки продукт си има клиенти. Ако хотелиерите предлагат качествен продукт, ще имат и достатъчно гости. А споделената икономика е световен факт и не може да бъде зачеркната. Трябва обаче да бъде регламентирана с оглед защита правата на туриста-потребител, свиването на сивата икономика и предотвратяването на тероризма чрез туризма. Факт е, че много от собствениците на апартаменти ги предоставят на фирми за управление и отдаване под наем и тези фирми могат да бъдат контролирани от данъчните и полицейски власти. А с допълнителното данъчно облагане трябва да се внимава, защото най-лесно е да изгоним и тези „инвеститори” от страната. Все пак са вложили по стотина хиляди евро, плащат ежемесечни такси за поддръжка, идват и стоят по месец и харчат пари за храни и напитки, поддържайки местната икономика.

- От 2 години стремежът на бизнеса и общината във Варна е да превърнат града в целогодишна дестинация. Факт са повечето нови линии, които откриват нискотарифни превозвачи. Какво друго е нужно, за да се постигне целта?

- Развлечения, удобна градска инфраструктура и транспортна достъпност са трите най-важни условия за целогодишен градски туризъм. Разнообразието от развлечения във Варна нараства - все повече са културните събития, фестивалите, култовите заведения по крайбрежната алея. Значително се подобри и транспортната достъпност на града, поне по въздух, благодарение на нискотарифните авиокомпании. Най-големият недостатък на Варна обаче си остава неугледната градска инфраструктура - тротоари, места за паркиране, улична маркировка, зелени площи. В това отношение можем да ползваме добрата практика на Бургас.

- Има ли нови продукти, които да привличат по-платежоспособни туристи по крайбрежието този сезон?

- В Слънчев бряг на дневен ред е първият високотехнологичен „Ай хотел” от новата българска верига „iHot@l”, а в Св. Св. Константин и Елена от няколко дни функционира уникалният за България спа и уелнес комплекс „АкваХаус”. Традиционно продукти за платежоспособни туристи за над 100 евро на човек на ден с всичко включено в цената предлагат и голф-комплексите на север от Варна, както и определени хотели на Златни пясъци, където „олинклузив” е съчетан с пълно сервитьорско обслужване.

- Преди 5 г. направихте проучване, според което само за един сезон на Златни пясъци оборотът от т.нар. АСО-туризъм - алкохол, секс и опиати, е бил 75 млн. евро при 66 млн. евро приходи от нощувки. Промени ли се картината оттогава досега?

- Няма промяна. Това се дължи на статуса на туристите в големите комплекси. В Слънчев бряг и част от Златни пясъци идват повече младежи. Всеки от тях оставя по около 300 евро за алкохол, секс услуги и за различни видове опиати, които на юг се продават дори в аптеките и секс магазините. С ограничаването на дрогата трябва да се бори полицията. Но липсата на регламент за проституцията е загуба от гледна точка на сигурността и безопасността, а и насърчава сивата икономика.

- Преди години имаше идеи за узаконяване на проституцията. Защо не се реализираха те?

- Имаше дори законопроект за регулиране на най-старата професия, но тази инициатива отмря, защото обществото е разделено и част от него не иска да види, че като скрием проституцията зад завесата, тя не изчезва, напротив. И практиката по света го доказва. Проституцията процъфтява най-вече в страните, където е забранена, като Русия и Украйна например.

- Смятате ли, че алкохолните турове, с които се прочу Слънчев бряг, трябва да бъдат забранени?

- Забранени - не, но регламентирани - да. С липсата на контрол и правила допуснахме най-уродливите форми на АСО-туризъм, което отблъсква благодатни сегменти като семействата с деца, хората на средна и златна възраст. Младежите идват, за да се веселят и това върви ръка за ръка с алкохола. Но те трябва да знаят, че и у нас има правила за прилично поведение на обществено място, както в техните страни и че при нарушаване на тези правила, паричните наказания са тежки. За съжаление последното липсва.

- Кадровата криза бе посочена за пореден път това лято като главен проблем на туристическия бизнес. Държавата облекчи вноса на кадри. Успешен ли се оказа този модел предвид факта, че визите на чужденците не покриват целия сезон?

- Вносът на кадри е неизбежен, след като има износ. Правителството реагира адекватно с облекчаване на условията по внос на сезонни работници за туризма. Не знам обаче как ще се справят някои хотелиери с над 30% чуждестранен персонал след 30 август, когато украинските работници масово ще си заминат. Гости ще има, но трудно ще се намери кой да ги обслужи. Това ще е най-сериозният проблем към края на лятото.

- Още през пролетта хотелиери твърдяха, че наемат всичко, което мърда - пенсионери, мургави камериерки, хора без никакъв опит. Това не влоши ли качеството на продукта в иначе лъскавите ни морски бази?

- На места тази заплаха стана факт. С неквалифициран персонал няма как да обслужваш качествено на рецепция, не можеш да поддържаш хигиена в стаите, да не говорим за качеството на храната. А за услугите и за туризма е валидно правилото, че „хората правят разликата” в качеството.

- Има много мнения как генерално да се реши въпросът с кадрите. Едни казват - чрез увеличаване на заплатите, за да се задържат професионалистите у нас. Други призовават да се подготвят повече среднисти за туризма и държавата сякаш е съгласна, след като оряза бройките за студенти в направление „Туризъм” с мотива, че не се реализирали по специалността. Къде, според вас, е златната среда за разрешаването на този дългогодишен проблем?

- Държавата няма ясна и последователна кадрова политика в туризма. Действа се на приливи и отливи. Служебният министър на образованието дойде и си отиде с идеята да накара желаещите да учат туризъм във висшите училища и колежите да запишат математика, физика и инженерни науки. Изкараха туризма от списъка на приоритетните направления, но за младежите това е желана специалност. И тази година кандидатите за туризъм в Икономически университет-Варна са двойно повече от местата. Да не говорим, че издръжката на това професионално направление е крайно недостатъчна и студентите си плащат, за да пътуват по учебни маршрути и да си купуват продукти и инвентар за практическо обучение. Разковничето за задържането на квалифицираните туристически кадри в България обаче е в ръцете на бизнеса. Управляващите собственици на хотели и ресторанти ще трябва да понамалят разходите за личен лукс в полза на повече и по-добре платени целогодишно служители. Само със сезонни гастарбайтери качествен туризъм не става. И конкурентоспособност не се постига.

- Това лято сме свидетели на невиждани досега масирани проверки на контролните институции по морето. Според вицепремиера Валери Симеонов те са дисциплинирали бизнеса и нарушенията намаляват. Собственици на заведения обаче масово се оплакват, че от ревизии не им остава време да обслужват клиентите. Основателно ли е недоволството им?

- В туризма клиентът участва в „производствения процес”, поради което контролът на дейността е специфичен. Трябва да е професионален, деликатен и незабележим за гостите. Повече тайни клиенти, повече анкети сред самите туристи и техните представители и по-малко бюрократични, продължителни, разстройващи обслужването документални проверки. Над 15 инстанции имат контролни функции относно туристическите обекти и дейности. Хотелиери споделят, че като се подредят една след друга, ден след ден по две проверки, докарват едномесечен стрес на обслужващия персонал в обекта.

- След като популярни филмови звезди рекламираха България, министър Николина Ангелкова наскоро обяви, че културно-историческото ни наследство ще грейне на билбордове в Ню Йорк, Лос Анджелис, Лас Вегас. Усеща ли се вече ефекта от този вид реклама и да чакаме ли повече туристи отвъд Океана в нашите курорти?

- Изброените градове в САЩ са космополитни, в тях кръстосват туристи от цял свят, така че там билбордовете за България ще преследват с послание по-скоро интернационалната аудитория. Може би ще събудят и американския интерес по линия на културно-познавателния туризъм. Традиционните ни пазари обаче са в Европа и към тях трябва да бъдат насочени маркетинговите ни усилия.

 

Нашият гост

Проф. Стоян Маринов е декан на факултет „Управление“ в Икономически университет-Варна и член на УС на Варненската туристическа камара. Завършил е „Икономика и организация на туризма“ в ИУ-Варна и е минал през цялата йерархия в бранша - от екскурзовод до изпълнителен директор на „Слънчев бряг“ ЕАД (1995-1997 г.). Дълги години бе директор на Колежа по туризъм към ИУ-Варна. Има специализации по туристически мениджмънт и управление на туристическата индустрия в Манчестър, Съри, Лас Вегас, Палма де Майорка. Автор е на множество публикации. Владее руски, немски и английски език.