Полярник номер едно на България има повод да почерпи. На 13 февруари 2019 г. проф. Христо Пимпирев става на Христова възраст, умножена по две. Неотдавна той се завърна от поредната успешна експедиция на Ледения континент. Пимпирев е не просто антарктическа легенда и доайен. Може да се твърди, че е един от малцината хора в света, които от 1987 година насам, с едно малко прекъсване, неизменно потегля далече на юг. За да може и България да стане една от водещите полярни нации, да осъществява сериозно научно присъствие и да бъде търсен партньор на най-големите изследователи на Антарктида.

Как се стигна до това България да има своя полярна база на остров Ливингстън? През какви трудности минаха нашите учени и какво е днес мястото ни на Ледения континент? Историята е прелюбопитна, но както се казва, щом има воля и дух, всичко се постига.

Годината е 1987. Промените в България и в Източна Европа все още предстоят. Доцент Борислав Каменов и младият асистент Христо Пимпирев от Софийския университет пишат писмо до Британската антарктическа служба с молба да бъдат включени в общи полярни изследвания. Получават отговор – заповядайте! Нещо като частно начинание е било тогава. Но става! Двамата тръгват на юг. Стигат до Ледения континент и живеят няколко седмици на палатка близо до английската база “Ротера”. В България решават да пратят паралелно четирима наши изследователи със съветски кораб. Тогава всъщност се слага началото на българската антарктическа програма. Първата база е трябвало да бъде на остров Александър на Антарктическия полуостров, но поради лошото време в началото на март 1988 г. два фургона са спуснати с хеликоптер на остров Ливингстън. Остават зазимени през следващите няколко години.

Чак след 1992 година Пимпирев повежда втората експедиция към ледовете. Носи и флага на България, връчен му от президента Желю Желев. Преди време е имало и други българи, стигали до Антарктида. Но те са били в състава на съветски експедиции.

Позицията на България в Антарктида е нещо повече от обикновено стъпване в царството на ледовете. Това е чиста проба външна политика. Което ни прави важни играчи в иначе доста сложния казус с териториалните претенции на някои държави към Южния континент. Благодарение и на Христо Пимпирев нашата страна стана консултативен член на Антарктическия договор, влезе в семейството на държавите, които определят правилата за работа и бъдещата експлоатация на огромните природни богатства там.

През последните години българската база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън се разрасна. Построени бяха нови жилищни и служебни помещения, вдигнат бе православен параклис “Св. Иван Рилски”, предстои изграждането на специална лаборатория, базата получи модерна мултифункционална машина – кран, снегорин и влекач, моторни лодки и шейни. Все повече чужди учени работят на “български” терен. А националната ни антарктическа програма се осъществява със съдействието на български министерства и институции, осигурено е и скромно финансиране, но както се казва, всичко е от сърце.

Най-големият проблем обаче си остава т. нар. логистика. Пътуването на експедициите, както обича да обяснява проф. Пимпирев, е като “на стоп”. Разчитаме на доброто си взаимодействие с чужди програми, които разполагат с кораби и самолети. С тях се превозват нашите екипи, научна апаратура, провизии и гориво от Пунта Аренас в Чили и Ушуая в Аржентина до Ледения континент.

Иначе проф. Христо Пимпирев е директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. до сега. Участвал е в научни експедиции до връх Ама Даблам, Непалските Хималаи, в спелеоложка експедиция в китайското карстово плато, в проект за търсене на злато във Виетнам, в научни изследвания в Колумбийските Анди, в канадско-българска експедиция на остров Елсмир, Канадска Арктика. Преподава исторична геология и палеогеография, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др. През 2013 година стъпва и на Южния полюс. Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика, носят неговото име.

Номиниран е за мъж на годината за 2018 г.

Температури като на Марс

“Най-студеният, най-ветровитият, най-високият и най-пустинният континент на Земята неудържимо привлича хората през последните два века от човешката история. Полярните изследвания са блестящ пример на човешкия дух, търсещ винаги новото и неизвестното. Това най-далечно и изолирано място на Земята се намира на 1000 км от Южна Америка, на 2000 км от Нова Зеландия, на 2500 км от Австралия и на 2800 км от Южна Африка. При описанието на Антарктика - континента, един и половина пъти по-голям от Европа и двойно по-голям от Австралия, почти винаги се употребяват превъзходни степени. Тук се намира полюсът на студа. Най-ниската температура от 89°С е измерена на руската полярна база “Восток” и тя е съизмерима с очакваните температури на Марс.”

Из книгата на Пимпирев “Антарктида - студеният юг”, издателство “Авлига”

За него

Вече не е просто любопитство и екзотика

Българските антарктици винаги могат да разчитат на подкрепата на президентската институция. Изследването на Антарктида вече е необходимост, а не просто любопитство и екзотика, тъй като може да служи за барометър на глобалните климатични промени. Гордея се от проявената далновидност от страна на българската държава и българските учени.

Президентът Румен Радев, 6 ноември 2018 г.

Работи за спасяването на човечеството и на планетата

Изследователската работа по промените в климата е работа за спасяването на човечеството и на планетата. Централна част от тези усилия са изследванията, които се провеждат на Антарктида и те са по-важни от всякога. Леденият континент държи отговорите на най-големите въпроси, свързани с бъдещето на планетата като глобалното затопляне. Ние българите сме там като част от усилията на прогресивното човечество да намери тези отговори. Необходими са смели, отговорни и ефективни действия на всички общества и ключов елемент от тях са научните изследвания и конкретно тези в Антарктида.

Президентът Росен Плевнелиев, 2 ноември 2016 г.

Човек, дръзнал да преодолее предразсъдъци

Антарктида променя животи. Проф. Христо Пимпирев дава различни гледни точки към преживяването на Ледения континент, към срещата на човека и науката с природата. “Антарктида - студеният юг” е книга пътуване, пътеводител и същевременно филм. Увлекателен и емоционален разказ за живота сред ледове и пингвини. Личен дневник на човек, дръзнал да преодолее предразсъдъци, да преодолее страха и да намери хармония. Животът на Юг има своя логика и дисциплина. Проф. Пимпирев ни предлага неговия вълнуващ поглед, в който тишината се среща с вятъра, а денят и нощта се сливат.

Георги Тошев, журналист и режисьор