Проф. Юлия Джоргова от болницата „Св. Екатерина“, пред „Труд“: Трябва да спре негативната кампания срещу лекарите

Медицината не е всеможеща, не можем да гарантираме, че ще излекуваме всички хора

От април НЗОК намали сумите, които плаща за консумативи. Могат ли пациентите да доплащат сърдечни клапи, истина ли е, че има практика да се поставят безразборно стентове, за да се усвояват пари по скъпи клинични пътеки? Това са само част от въпросите, на които потърсихме отговор от проф. д-р Юлия Джоргова.

- Проф. Джоргова, след като НЗОК намали сумите, които плаща за медицински изделия, колко се налага да доплащат пациентите ви за клапи, примерно?

- В момента на българския пазар има три вида клапи. За два от видовете не се доплаща. С третата фирма, която е и родоначалник на клапите в световен аспект, работихме с трето поколение клапи. Заради рестрикциите на НЗОК се принудихме да се върнем на клапите от второ поколение. Фирмата не се съгласи да си намали цените и за да не доплаща пациентът, работим с по-старите клапи. За тази от трето поколение се налага да се доплащат 5 000 лв. от пациента. Ясно ви е, че основният контингент от пациенти са възрастни хора, пенсионери, тежко болни хора, които 5 000 лв. нямат откъде да намерят. Последното поколение клапа има както структурни подобрения, така и подобрения в поставящото устройство.

- Случва ли се да кажете на пациент, че може да има най-добрата клапа, ако си доплати?

- Да, случва се и някои хора си доплащат. Вчера в „Св. Екатерина“ сложихме две клапи от най-ново поколение. На пациенти в чакащата листа обясняваме какви са възможностите и какви са условията, а всеки пациент решава сам за себе си. Не ме разбирайте погрешно – не твърдя, че другите две клапи са по-лошо качество, но и при сърдечните клапи, както при колите, има разлика в марката, годината на производство и т.н. Не сме оставили на пациентите вариант само да си доплащат, има изход и за пациентите, които нямат финансови възможности. Всеки от нас иска да работи с най-доброто, но клапите са скъпи. Между другото, най-ниската реимбурсация на такива клапи е в момента е в България от целия Европейски съюз.

- Каква е причината, след като българинът най-често умира от сърдечно-съдови заболявания, точно там да е малка реимбурсацията?

- Реално една клапа струваше 50 000 лв., сега с новите цени е 40 000 лв., така че в България не е малка реимбурсация, щом фирмите свалиха част от цените, значи е имало възможност. Проблем има за най-новите технологии, които са и най-щадящи за пациентите. Те за съжаление не си свалят цените. Според мен НЗОК трябва да затегне контрола, а не да намалява поголовно цените на консумативите. Нека българският пациент да има достъп до модерни технологии, защото сега непрекъснато ни свиват рамките, т.е. ние едва покриваме това, с което работим, а камо ли да мислим за иновации.

- В този смисъл, ако се затегне контролът, ще се спре ли безразборното поставяне на стентове?

- Доколко се поставят безразборно стентове е болен въпрос, който винаги е бил спорен. За съжаление, имам случаи на пациенти, които твърдят, че след като им са поставени два стента, не искат повече. Смешно е да се каже, че след два стента единственото ти спасение е операция. Истина е, че някои избързват да поставят стентове, преди да са изчистени индикациите, но точно тук е мястото и на професионалните дружества на гилдията. Ние на няколко пъти сме отправяли предложение към НЗОК да се създаде експертен съвет с лекари, избрани от дружеството, на които самата гилдия има доверие, с идеята тези хората да бъдат използвани от касата за помощ при решения. Не трябва да ни глобяват за пропусната запетайка или пропуснат подпис, защото в спешност при работа в болницата една запетайка е последното нещо, което един лекар гледа. Пропусната е запетайката, защото екипът мисли как да спаси живот, а не къде да поставя запетайки. Работата на НЗОК я виждам в това да събере около себе си кръг от специалисти, които да помагат.

- Как да си обясним това, че непрекъснато изникват нови и нови центрове, които се занимават точно с инвазивна кардиология?

- Хората отдавна са го измислили, а ние пак ще откриваме Америка. Трябва да има ефективен контрол – много просто е. Никъде по света няма такава липса на контрол от органите, които заплащат медицинските дейности и от органите, които би трябвало да следят качеството им. Има норматив – при един център, който прави по-малко от 50 клапи годишно, не би трябвало да се разрешава да продължава. Ако 5 центъра в България поставят клапи, значи се предполага да имат достатъчно пациенти в центровете, а екипите им трябва да са добре обучени и да имат достатъчно работа, за да поддържат професионализма. Едно е, ако пациент отиде в център, който прави 50-100 клапи годишно, но съвсем друго е да се посети център, в който се правят 20 клапи годишно. В САЩ са наложени строги показатели по този въпрос.

- Лекарите не обичат да говорят срещу колегите си, но случвало ли се е да се сблъскате с брак, произведен от колеги?

- Никога не бих говорила срещу колегите си, защото знам колко е труден и тежък пътят на всеки доктор. Както във всяка една професия има хора, които са много добри в професията си, както и такива, които са случайно попаднали в професията. Страх ме е, че няма да остане добър доктор в България с оглед негативната кампания в обществото и медиите против лекарите. Медицината не е всеможеща – ние не можем да гарантираме, че ще излекуваме всички хора. Много често лекарите се борим с хронични заболявания, за които не притежаваме магия да ги излекуваме. Често човек цял живот си уврежда сърцето и посещава лекар твърде късно. Докторът не е магьосник. За съжаление, човешкият живот има край, но не защото докторът е убил пациент, а защото не е успял да го спаси. Не всичко е перфектно, защото има хора, чието място не е в тази професия, но така е във всяка сфера. Обществото забрави 99% от кадърните лекари и се фокусира върху 1% посредствени или деморализирани лекари – дори това да не е точната равносметка. В крайна сметка огромната част колеги си вършат перфектно работата в условията, в които са поставени, а те са ужасни. Понякога се поставям на мястото на млад доктор и се чудя как издържат тези деца на безкрайно големия и различен натиск. Не само професионален, защото това е достатъчно психически натоварена професия.

- Като добавим и ниското им заплащане...

- Непрекъснато се говори само за заплати. Да, огромно значение има, защото млади хора, които трябва да гледат семейство, се опитват да работят на 2-3 места, за да могат да компенсират, а един уморен лекар не е напълно адекватен. Освен това има пациенти, които ругаят непрекъснато и се държат безобразно. Обществото не зачита младите лекари, на които се налага дори да заплащат специализацията си. Важен фактор са и условията, в които работят, и възможността за развитие.

- Има ли тенденция, пациентите все по-често да избират инвазивната кардиология пред традиционната?

- Има, разбира се. Пациентът има право на избор, когато се касае за коронарна болест т.е. - инфаркт, стеснение на съд, който храни сърцето, тогава основният избор е на пациента и ние сме длъжни да обясним плюсовете и минусите на методиките. Последна дума има пациентът, защото в много от случаите, двете методики са напълно сравними. При едно добро обяснение на пациента, той е длъжен да вземе решение, но българинът сякаш бяга от това. Хората трябва да се информират и да търсят повече странични мнения, ако не е спешна ситуацията. При клапите не е така, тъй като е скъпа манипулация. При клапите в инвазивната кардиология се минава през комисия от инвазивен кардиолог, кардиохирург, неинвазивен кардиолог и анестезиолог. Ако комисията вземе решение, че няма друг изход освен да постави такава клапа, документите се предават на НЗОК и тя взима решение. Друг е въпросът, че на запад вече е разрешено поставянето на такива клапи при средно рискови пациенти, а сега текат проучвания и за ниско рисковата група.

- Как става това, през артерията на бедрото ли?

- Да, през артерия на бедро и без обща упойка, а чрез частично приспиване на пациента без да е интубиран, както и без разрез. „Св. Екатерина“ първа започна да поставя инвазивно клапи още през 2009 година. Тогава още нямаше финансиране от НЗОК и се работеше с хирургичен разрез на артерията на бедрото, пациентите бяха интубирани и процедурата беше тежка. Сега тя е много по-кратка и лека за пациента.

- За колко време се сменя сърдечна клапа с инвазивна методика?

- За един час с цялата подготовка. Самото поставяне е минути. При подготовката се отделя повече време за самата клапа, тъй като подготовката започва в момент, в който се влезе в камерата от инвазивния кардиолог. Тъй като е много скъпа, трябва да сме сигурни първо, че сме вътре в камерата.

- Освен „Св. Екатерина“ има ли и друга болница, в който инвазивно сменят сърдечни клапи?

- След нас миналата година започнаха още няколко болници - в Пловдив „Св.Георги“, във Варна – „Св.Марина“, в София – „Сити клиник“ работят, а в „Токуда“ сега започват. Вчера бях в „Сити клиник“, където успешно поставиха първите си клапи от най-новия модел, тъй като аз за момента съм единственият в България лицензиран проктор (обучаващ). Със същата цел бях наскоро и в Унгария и Румъния. „Св.Екатерина“ винаги е била болница „майка“, от тук са тръгнали много инвазивни кардиолози и сестри, както и много от съвременните методики.

- Няма ли опасност един пациент да си замине преди да е дочакал здравната каса да даде разрешение на болницата да му постави клапа?

- Има опасност, разбира се. До нова година доста чакахме за подобни разрешения, но имахме съгласие на касата при суперспешност да поставяме клапа. След нова година, първото разрешение, което получихме беше през април, след като намалиха плащането на консумативи и медицински изделия. Т.е. между декември и април нямахме разрешение за нито един пациент от касата.

- Колко пациенти чакат за смяна на клапа?

- В листата на чакащите в момента са двайсетина, но той се попълва ежедневно. Напоследък почнахме да правим повече такива интервенции, касата започна по-бързо да ги разрешава. По десетина клапи слагаме. Работим с високорисков контингент. Не става въпрос само за възрастни хора, а и за пациенти, които са преминали през операции с байпас хирургия. При тях да се направи втора операция е голям риск. Рискови са и хора с преживян карцином в организма, при пациент, който е прекарал някакво злокачествено заболяване и др. Светът върви към по-нетравматичните методи. Те са напълно сравними с кардиохирургичните.

- Доплаща ли се за инвазивните процедури?

- За стентове, за две от сърдечните клапи и за хирургичните процедури (байпас) не се доплаща.

- Тогава кой би избрал хирургична намеса вместо инвазивна интервенция?

- Има медицински показания, които са водещи при определянето на вида процедура. Например, при пациенти с диабетични проблеми съдовете са увредени и при тях не е добър избор инвазивната кардиология. Пациент със засегнат един съд е лудост да го дадеш на кардиохирургията, защото много по-атравматично е да го подложиш на инвазивна интервенция и това никой не го оспорва. Инвазивната кардиология навлезе много в работата на кордиохирургията. Навремето беше кощунство да кажеш, че ще направиш ствол (началото на най-голямата артерия, която храни сърцето), а сега се прави често от инвазивнните кардиолози.

- Да разбирам ли, че все по-малко остава работата на кардиохирурзите?

- Да, но за съжаление най-тежките случаи отиват при тях. Всяка методика, която е по-атравматична за пациента, се налага. Не мислете обаче, че хирурзите стоят със скръстени ръце. И те минават на по-атравматични методики. Има и втори вариант на поставяне на клапи – през върха на сърцето. Това се прави при пациенти с тежко увредени периферни съдове. В случая се прави малък хирургичен разрез на гръдната стена и през върха на сърцето се поставя клапата. Прави се от хирург и инвазивен кардиолог. Залите за тези процедури се казват хибридни зали. Най-голям успех има, когато хирурзи и инвазивни кардиолози взаимно познават и уважават работата си - тогава най-голямата полза е за пациента. „Св.Екатерина“ затова е силен център.

Нашият гост

Проф. д-р Юлия Джоргова е началник на клиниката по кардиология в УМБАЛ “Св. Екатерина”. Тя е сред основателите на Университетска болница “Св. Екатерина” – София и един от доайените на инвазивната кардиология в България. От 2002 г. до 2006 г. е председател на Дружеството на кардиолозите в България. От 2002 г. до 2005 г. е председател на Дружеството по интервенционална кардиология.

Национален ръководител на Европейския Проект “Stent for Life”. Републикански консултант по кардиология. Има множество публикации и участия в международни форуми.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта