Изключването от училище не е решение на проблема с агресията

Какво поражда агресията сред учениците? Защо се множат случаите на насилие сред подрастващите? Защо педагози вдигат ръка срещу малчуганите. Търсим отговор на тези въпроси в разговор с психоложката Кристина Кръстева.

- Г-жо Кръстева, защо детската агресия ескалира? Хлапета пребиха жестоко връстник в Русе, други убиха мъж във Варна, а в Шумен момче спука с бой далака на съученик

- Не мисля, че агресията е станала по-голяма. По-скоро започнахме напоследък повече да й обръщаме внимание. Агресията винаги е била част от човешката природа. Още в ранна възраст – между две и три години се полагат основите за управление на човешкия агресивен импулс. Тогава ролята на бащата е много важна. През бащината функция се въвежда законът за забрана за увреждане на собственото и чуждото тяло. Лошото е, че често родителите се разминават в съобщението, което изпращат към децата. Детето скубе майка си например, но тя се усмихва въпреки болката. Чух някой да казва, че задължителната казарма щяла да оправи положението с агресивното поведение. Така се прехвърлят отговорности от родителите на обществото.

- Значи детето се възпитава в първите две, а не в първите седем години?

-Да! Иначе процесът продължава и след това. Фройд казва, че за да се отгледа едно дете е нужно цяло село. Ще преоткрием тази истина, ще разберем, че всички ние участваме в отглеждането на всяко едно дете.

- Често се казва, че родителите оставиха в ръцете на учителите и училището възпитанието на децата си.

- Учителите и родителите взаимно се сочат като виновни. Играта трябва да престане. Всички трябва да чуваме какво се случва в душата на детето. Децата се затвориха в свое капсуловано в пространство, в което не можеш да ги докоснеш. Те са недостъпни за нас възрастните, а може би и ние за тях.

- Какъв е изходът тогава?

- Не може да продължи все така. Човечеството в развитието си следва цикли, ще се преоткрият ценности и работещи модели.

- След всеки голям училищен скандал обществеността очаква да чуе, че някой ученик е наказан с изключване. Това ли е решението?

- Изключването не е решението. Идеята е да се подкрепи провинилото се дете, да се разбере откъде идва и неговото страдание. Защото агресията при малките деца особено е израз на страдание. Когато не мога да назова това, което преживявам, ставам агресивен. Езикът на тялото, бързият жест е най-непосредственото “слово”. Едно сгрешило дете, само по себе си, не бива да бъде посочвано като проблем. . Защото “грешките” често са провали в комуникацията. Преместването на детето в друго училище не е добро решение – така само се заобикаля трудността. Прекъсваме процеса на осъзнаване и чувство за вина, защото разделяме децата - жертвата и насилника.

- Като психолог и като майка имате ли рецепта за добро родителство?

- Рецепти няма. Какво е успешно родителство – това е загадка, предизвикателство за всеки от нас. За всяка друга дейност човек може да се подготви: да изкара шофьорски курсове, да стане кранист, фризьор, лекар. Но в родителството влизаме винаги неподготвени. Няма как да се научиш предварително на нещо, което е в полето на психическия процес. Ако това ви звучи мъгляво, задайте си въпроса: “Кой от нас може да се подготви предварително, за да знае как да се справи със загубата на значим за нас човек?!” Една жена не става със самото раждане майка. Според психоанализата “грижата ражда майката”. Колкото повече се грижи и “изобретява” език, за да разбира своето дете, толкова повече в нея се развива майката. Ние често влизаме в света на родителството преди да сме отработили собствените си травми. А това създава травми и у детето.

- Нужен ли е психолог във всяко училище? В началото на учебната година имаше само в 30% от тях.

- Има нужда- това са убедени и родителите, и децата. Дълго време на училищния психолог се вменяваха длъжностни характеристики, като на едновремешния дружинен ръководител - организация на патронния празник и други мероприятия. Но не е това бедата. Натъжава ме фактът, че децата ни са с ниска емоционална интелигентност. Способността им емоционално да резонират на друго човешко същество е неразвита. Те са отчуждени. Има бунт на някои от децата, те казват:”Аз не искам да разкривам нищо пред другите”. Не бива да забравяме, че едно дете се научава на обич и чувства, когато е обичано. Когато в семейството отношенията се разпадат или се свеждат само до обслужване на физиологичното съществуване, няма как душевният инструмент на детето да свири добре. Може и да е брилянтен Рене Декарт, като казва: “Мисля, следователно съществувам”, но само да мислиш не стига. Чувстването и мисленето вървят ръка за ръка.

- А медиите? Добре ли е, или е лошо, че те показват клипове на насилие?

- Не можем да съдим медиите. Постоянно сме в крайности. Преди години имаше информационно затъмнение, то изкриви представата на хората и сега всички казваме “ “никога не е било толкова лошо”. Тиражирането на насилието е проблем само защото, когато едно нещо се показва често в медийното пространство, то се копира. Тинейджърът си казва: “Защо да не мога и аз?” Харесвам философията на японците, които обясняват на децата от най-ранна възраст, включително чрез медиите, че причиняват болка дори на неодушевени вещи.

- А българите?

- Преди година председателят на Дружеството на психолозите в България д-р Пламен Димитров беше обявил конкурс за изготвяне на психологичен профил на нацията. Според мен нацията ни е психично незряла, нейната диагноза е “заучена безпомощност”. Стоим в очакване отвън да дойде решението на проблема, някой друг да направи нещо за нас, другият да се промени. Трудно стигаме до прозрението за собствения принос.

- Това само за българската нация ли е типично?

- Едва ли... Но за какво ще ни послужи това - да знаем, че има и други като нас? Иска ми се да вярвам, че се развиваме, че нещата се променят, но имаме да вървим още много път.

- Все по-често общуваме във фейсбук. Как той промени битието и на деца, и на възрастни?

-Когато правим живи игри с ученици в часовете по психология, на някои от тях им е много трудно да застанат очи в очи със съученика си и да откъснат живо слово за него от себе си.

- Фейсбук ли му отнема тази способност?

-Да, отнема я. Във фейсбук ти си анонимен. Говориш, но не си с очите и сетивата си. Не виждаш смущението на другия или пък радостта му.

- Защо тийнейджърите ни толкова харесват фолка и визията на изпълнителките?

- Защото са лесно достъпни, на една ръка разстояние.

- Защо и педагозите са агресивни?

- Има прегаряне в тази професия. Но не е само това. Има педогози, които смесват ролята си на родител и учител. Държат се към чуждите деца, като към своите. Това преплитане на ролите е недопустимо.

Нашият гост

Кристина Кръстева е родена в Шумен. Завършила е математическата гимназия „Нанчо Попович”, а после българска филология в местния университет и психология в университета „Св. Кирил и Методи” в Търново. От 2013 г. работи като училищен психолог и преподавател по психология. Има и частна практика в Кабинет за психологично консултиране.