Последната гигантска турбина от първата в света плаваща ветроцентрала с търговско предназначение бе изтеглена на буксир от Норвегия до крайната си дестинация край североизточното крайбрежие на Шотландия по-рано тази седмица. Тя се присъедини към 4-те си 253-метрови близначки на 25 км от крайбрежния град Питърхед, като след приключването на монтажа и свързването на кабелите пилотният проект “Хайуинд” трябва от октомври да захранва с електричество 20 000 домакинства.

През последните години офшорните вятърни турбини са обичайна гледка, особена в тази част на света. Те обаче се фиксират за морското дъно до 20-50 м дълбочина. Докато новият вид турбини формират плаваща ветроцентрала, която може да работи в значително по-дълбоки води - до 700 метра. Това ги прави подходящи за райони, където морето рязко става дълбоко след брега - както е около Япония и западното крайбрежие на САЩ, а така могат и да работят на места с по-силни ветрове.

Властите в Шотландия се надяват, че проектът на норвежката “Статойл” ще е първият от няколко плаващи ветроцентрали до крайбрежието, където няма условия за фиксирани вятърни турбини. До края на юни 2018 г. се очаква да бъде инсталирана още една плаваща ветроцентрала - на 15 км от Кинкардин. Проектът на “Пайлът офшор ренюбълс” е за 8 турбини, всяка по 6,15 мегавата, които обаче използват друга технология.

Пропотипи на плаващи вятърни турбини вече са тествани, включително в Норвегия и Португалия, като има и други разработки по света. Както при всяка нова технология, има конкуриращи се конструктивни решения.

В случая с 30-мегавативия проект “Хайуинд” на “Статойл”, който е за почти $250 млн., се използва адаптирана технология за мачтова шамандура, прилагана в морските газови и петролни платформи. Това е гигантски цилиндър, частично запълнен с морска вода и камъни, който осигурява вертикалното положение на турбината.

Цената засега е висока, но британският Институт за енергийни технологии прогнозира, че в средата на 2020 г. цената на мегаватчас електроенергия от плаващи ветроцентрали ще падне до $110 (€93) евро, като ще е по-ниска от тока на новите АЕЦ.

Техническо чудо

тежи 11 500 т

Норвежката петролна компания “Статойл” 15 години е разработвала проекта за плаващи вятърни турбини, като е използвала няколко конструктивни решения, преди да се спре на окончателния вариант. А той е 253-метрова турбина, като 78 метра от нея е под водата, а 175 метра се извисява над повърхността. Тя има мощност 6 мегавата и е производство на “Сименс”. Теглото й е 11 500 тона. Кутията с генератора в оста на трите роторни лопатки може да побере два двуетажни автобуса. Всяка лопатка е с дължина 75 метра, почти колкото е разпереността на крилете на гигантския пътнически самолет “Еърбъс” А380.

Най-голяма е иновацията в управлението на роторните лопатки. Специален софтуер управлява ъгъла им с цел да се стабилизира платформата и да се намали движението й в резултат от вятъра, вълните и теченията.

Монтажът на гигантските съоръжения представлява отделно предизвикателство. То бе извършено край норвежкия град Сторд, след което турбините, една по-една, бяха изтеглени на буксир с дебели въжета до шотландския бряг. Екипажът на влекача ползваше дистанционно управляема подводница с камера, за да следи дали има препятствия по пътя на подводната част от турбината.

В избраното място за плаващата ветроцентрала - дълбочината Бъкен, средната скорост на вятъра е около 35 км/ч.