Никога досега не е имало такова напрежение около президентски вот в Русия

Големият отсъстващ на тези избори бе Андрей Навални

Владимир Путин спечели президентските избори в Русия. Резултатът – 76.67 % (неокончателни данни) надмина очакванията и на Кремъл. Даже лошото време в Русия, САЩ и Европа не отклони руснаците от „правилния“ път. Най-шумният кандидат - телевизионната водеща Ксения Собчак, освен ниския резултат, получи и червен картон от истинската опозиция в лицето на недопуснатия до изборите Алексей Навални. Той обяви края на връзката им и съобщиq че тя е влязла в президентската кампания заради обещана й солидна парична сума. Неспособността на опозицията да формулира програма и да излъчи лидер само увеличи процентите за президента Путин, който се пошегува, че през 2030 г. няма да се кандидатира.

Никога досега не е имало такова напрежение около президентски избори в Русия. Срещу Кремъл се сипят обвинения за намеса в президентските избори в САЩ, за хакерски атаки от типа на вируса „Нет Петя“, с разширяващи се списъци със санкции от САЩ, зимни олимпийски игри без руски флаг. Отравянето на полковника от Главното разузнавателно управление на Русия Сергей Скрипал в Лондон прилича на покана за нова студена война.

Мобилни групи посещаваха трудно подвижните граждани по домовете. Достатъчно беше да позвъните в избирателната секция и мобилната група от четири души сама пристига при вас. Това е невиждан досега избирателен комфорт. От 2000 г. насам, само през 2008-2012 г., когато беше премиер, Владимир Путин бе извън Кремъл. За да не стават повече такива грешки, бяха променени избирателния закон, броя и срока на президентските мандати...

Владимир Путин само на пръв поглед изглежда случайна фигура в политиката. Не само защото дядо му Спиридон е готвил на Ленин и Сталин. Той се появи в точното време и на точното място. Появата му бе закономерен резултат от очакванията след непредсказуемия разпад на държавата при Борис Елцин. Той или ще падне пиян от мост по време на избирателна кампания, или няма да може да излезе от самолета за важна среща в Исландия. Да не говорим, че след пияни сутрешни изцепки говорителите на Кремъл по цял ден се опитваха да познаят какво е искал да каже президентът. Здравето му бе силно разклатено от тези алкохолните вълнения и тогава се роди знаменития анекдот: „Как сте, Борис Николаевич. – Не се надявайте!“, отвръщал той на близкото си обкръжение. Президентът работи с документи, беше популярният евфемизъм за запоите на Елцин. Страната трескаво търсеше приемник. От март 1998 до 31 декември 1999 г. Елцин смени четирима премиери. Първо смени Виктор Черномирдин, който за кратко го заместваше по време на драматичната операция на сърцето на 5 ноември 1996 г. След това, под заплаха да разпусне Държавната дума и след три драматични гласувания, Елцин наложи за премиер Сергей Кириенко, смятан за виновен за „шоковата терапия“ в Русия, сега заместник-председател на Кремълската администрация. После се опита да върне Черномирдин. През септември 1998 г. назначи за премиер бившия шеф на външното разузнаване и външен министър Евгений Примаков. През май 1999 г., след опит за импийчмънт по 5 обвинения, преди гласуването в Държавната дума , Борис Елцин смени Примаков и назначи за премиер Сергей Степашин, сега председател на Сметната палата, който изкара на поста едва 89 дни.

В 12 часа по обед на 31 декември 1999 г. , в навечерието на новия век, изненадващо президентът Елцин подаде оставка и обяви за премиер Владимир Владимирович Путин, когото през август, преди това, обяви за свой приемник. „Този човек ще спаси Русия“, каза тогава убедително Елцин. Кариерата на подполковника от КГБ, дясна ръка на кмета на Санкт-Петербург Анатолий Собчак, в Москва бе стремителна. На 26 март 1997 г. малко известният в Москва Путин бе назначен за заместник-ръководител на кремълската администрация и шеф на Контролното управление на Кремъл. На 25 юли 1998 г. той вече е директор на Федералната служба за сигурност, като отказа званието генерал-майор, остана цивилен и прие званието полковник от запаса. На 26 март 1999 г. той стана и секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация. На 9 август 1999 г. Путин вече е заместник-председател на правителството и и.д. премиер. Елцин го обявява за свой приемник на фона на нахлуването на въоръжени ислямски фундаменталисти в Дагестан.

По времето на Елцин САЩ постигнаха редица пробиви в отношенията с Русия - унищожаването на ядрените оръжи в Украйна, извеждане на руските части от Прибалтика, разширяването на НАТО на изток, въвличането на Русия в миротворческа мисия на Балканите. От март 2000 г., когато Путин спечели първите си президентски избори, диалогът със САЩ и Европа върви с променлив успех.

Седемте кандидати, осмелили се да оспорят предопределената шампионска титла на 65-годишния Владимир Путин, приличаха повече на камикадзе, отколкото на реална заплаха. Предприемчивият директор на совхоз „Ленин“ Павел Грудинин бе издигнат от Комунистическата партия и изглеждаше като най-сериозният опонент. През 1996 г. президентът Борис Елцин спечели предизборната битка срещу лидера на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) Генадий Зюганов с едва няколко процента от гласовете. Популярността му бе спаднала до 6 %, когато американски екип се опита да спаси положението. Намесата им бе фатална – накараният да танцува на митингите Елцин получи инфаркт. Холивуд даже снима филм на тази тема, без да засегне истината – че всъщност руски консултантски екип тогава пое кампанията на Елцин от ръцете на американците и успя да я доведе до успешен край. Зюганов този път реши да играе с по-младия и по-обаятелен Грудинин. 71-годишният лидер на Либерално-демократическата партия на Русия Владимир Жириновски досега не е изпуснал нито една президентска кампания. Може би най-екзотичната птица, обаче, бе телевизионната водеща Ксения Собчак, дъщеря на политическия патрон на Владимир Путин –Анатолий Собчак. Не по-малко скандална фигура е майката на Ксения – Людмила Нарусова, която се гордее с еврейския си произход и от време на време прави скандални изказвания по адрес на руснаците и всичко руско. Ксения Собчак избра за кампанията си девиза „против всички“, като имаше идеята да събере гласовете на протестиращите демократи и най-вече на симпатизантите на Андрей Навални. Тя е подозирана за троянски кон на Кремъл.

Другият ветеран от битките за президентската титла е Григорий Явлински, председател на дяснолибералната партия ЯБЛОКО, но заедно с другите кандидати по-скоро даде цвят на руската политическа мозайка, където политическите партии не играят особена роля.

Големият отсъстващ на тези избори бе Андрей Навални. Едва ли той щеше да пребори стоманената предизборна машина, но, безспорно, щеше да отлее нужни на Кремъл гласове. Той е единственият опозиционен лидер, който успява да организира масови протести в руските градове. Мащабите им изглеждат скромни за руските условия, но общественият им потенциал е висок. Подкрепата отвън – също.

Екзотика при гласуването внесоха и някои от „новите“ руснаци, като например френският актьор Жерар Депардийо, който избра руско гражданство под натиска на данъчната реформа на президента Франсоа Оланд. Сред поддръжниците на Путин е американският режисьор Оливър Стоун, чиито филми за руския лидер се приеха със смесени чувства на Запад. Режисьорът Андрей Михалков- Кончаловски пък бе застъпник на Путин.

Скандалът с отровения в Лондон полковник от ГРУ Сергей Скрипал надмина всички антируски кампании. Скрипал и дъщеря му Юлия бяха отровени с нервно-паралитичния газ „Новичок“. Експерименти с това вещество, освен в Русия, са правени във Великобритания, Швеция, Чехия, Словакия. Създателят му – Вил Мирзаянов, твърди, че това вещество може да бъде произведено във всяка лаборатория, т.е. не е сложно за производство, но само в Русия е изследвано въздействието му. Ние не сме наивници в навечерието на президентските избори да предприемем такава стъпка, подчерта Путин, заподозрян от британския външен министър Борис Джонсън, че е дал санкция за разправа със Скрипал.

Иронично председателката на ЦИК Елла Памфилова благодари на западните лидери, без да ги споменава по име, за консолидирането на избирателите.

84 % от руснаците в чужбина подкрепиха Путин. Вместо да уплаши, кампанията на Запад срещу Владимир Путин бе разпозната като антируска и мобилизира привържениците му.

Въпросът в Русия е как ще бъде разпозната тази победа на Владимир Путин. С кого ще я сподели. Ще реформира ли обкръжението си. Ще ревизира ли вижданията си за самоизолация. Ще се нагнетяват ли настроенията в стила на „обсадената крепост“. Победата може да се превръща и в проблем.