Брюкселската бюрокрация е подобрено преиздаване на „съветските другари“

Президентът на Русия прогнозира в интервю по-нататъшен крах на ЕС и дори предрече възможния срок - „в края на 2028“. Според него някои страни от Източна Европа могат да последват пътя на Великобритания. Доскоро подобно нещо изглеждаше немислимо, но сега изглежда доста вероятно и разпада на ЕС ще бъде добра новина за Русия.

Когато Владимир Путин говори, че разпадането на ЕС може да не свърши с Великобритания, това в никакъв случай не е злорадство. Напротив, Русия не иска такъв ЕС, а иска „предсказуем и разбираем партньор“ и затова си има причини.

„Ние сме заинтересовани да гарантираме, че всичко се е съхранило и функционира ефективно. Ние наблюдаваме с тревога какво се случва там, защото значителна част от нашите златни и валутни резерви са деноминирани в евро, а за нас, въпреки спада в търговията след различните решения за санкции, ЕС остава нашият най-голям търговски и икономически партньор“, подчерта руският държавен глава.

С други думи, ако ЕС се разпадне като къща от карти, не само икономиките на неговите членове, но и руската ще пострадат сериозно и неизбежно: кръвоносната система вече е много обща и не става въпрос само за газ. Другото нещо е, че според Путин икономиката може да се превърне във фактор за дезинтеграция в рамките на ЕС. И това се отнася не за икономическа криза, а за икономическия растеж в източните граници на ЕС.

Логиката тук е прозрачна: докато Брюксел финансира различните програми за развитие с директните субсидии за страните от Източна Европа и по този начин желае да изглади контрастите и да намали разликата между бившите държави от Източния блок и „стара Европа“, като Полша, Унгария и други, е изгодно да бъдеш част от ЕС. Но щом тези страни се превърнат от получател в донор и са принудени да дават заеми от собствените си средства в подкрепа на изоставащите, те могат да загубят всяко желание да останат в ЕС. И подобно развитие на събитията е абсолютно неизбежно - единственият въпрос е времето и е очевидно, че Брекзит ще ускори приближаването на тази дата, защото Великобритания беше един от донорите.

В момента икономиките на Източна Европа по принцип растат по-бързо от западните икономики, с изключение на държавите джуджета и офшорната Ирландия, която сега е лидер. В бившия „съветски блок“ годишното увеличение е от 3 до 5 процента, а на запад, в най-добрия случай е 2%, а най-големите икономики държат около 1%. Ясно е, че това се дължи, наред с други неща, на ефекта „ниска основа“, но изоставащите упорито догонват и напредъкът в техния случай е очевиден.

Ако не вземете предвид сравнително проспериращата Естония, Унгария, Полша, Чехия и Словакия се справят по-добре от останалите, а тяхното население вече достигна високо или поне задоволително ниво на доходи. И чудесно съвпадение е, че именно тези държави са съставили собствена политическа асоциация, която е категорично против официалния Брюксел.

Говорим за „Вишеградската четворка“, сформирана през 1991 г. По ирония на съдбата тези страни се обединиха, за да се присъединят заедно към ЕС и да се подкрепят взаимно по този път. Но времената се промениха и сега тази „четворка“ остро критикува Брюксел за миграционната му политика, а еврочиновниците за „необоснована намеса в делата на суверенните държави“, тоест в техните собствени работи.

В три от четирите държави на групата властта сега е в ръцете на евроскептиците. В Полша партията „Право и справедливост“ победи на последните избори с лозунги в духа на консерватизма и полския национализъм и критикува Берлин и Брюксел.

В Унгария Виктор Орбан не губи позиции с партията си Фидес, който го наричат „Путин на ЕС“ и „главния враг на глобалиста Сорос“. А в Чехия успешно и взаимно се допълват ексцентричният и явно симпатизиращ на Русия президент Земан и премиерът Бабиш, като последният е скептик за „обединена Европа“.

Това са много различни страни: там, където е толерантната и атеистична Чехия, и където е религиозната до мракобесие Полша или Унгария, която все още смята себе си за почти империя. И въпреки това те са обединени от факта, че са се формирали и са узрели до сегашното си състояние именно като национални държави, и където такова понятие като суверенитет е високо ценено. С оглед на това не бива да се изненадваме, че либералните чехи два пъти подред избират своите президенти, които демонстративно не използват флага на ЕС, въпреки че са задължени от закона за това.

В очите на много поляци, унгар­ци и чехи, брюкселската бюрокрация е просто подобрено преиздаване на „съветските другари“, които се намесват в традициите на независимите нации, но са благодарни, че все още не са въвели танковете в техните страни.

Ако усещането за донякъде ранена национална гордост и отхвърлянето на неизбраните и съмнително ефективни евробюрократи, които се опитват да приведат много различни държави в ЕС под един общ знаменател, се прибави и очевидното икономическо несъответствие на членството в ЕС, прогнозата на Владимир Путин има шанс да се сбъдне.

Подчертаваме само очевидната нецелесъобразност. Много не толкова очевидни процеси пръскат ЕС по шевовете и те ще доведат до сериозни загуби. Обаче няма такива авантюри, на които един истински популист не би се осмелил, а популистите в Европа сега са на висока почит.

Колелото може пак да се превърти

Всъщност, никой не спори затова, че ЕС е претърпял структурна криза вътре в рамките на Съюза. Населението на много страни все по-настоятелно проверява този проект за неговата устойчивост и здравина, а победата на евроскептиците на изборите отвътре изглежда дори и по-зрелищна от напускането на Великобритания.

Естествено после мнозина ще съжаляват. Мнозина съжаляваха навремето и за края на социалистическата епоха. Но колелото на историята не дава заден ход и затова нищо чудно да се превърти отново. И пак да видим в Източна Европа същите политически процеси като в края на 80-те и началото на 90-те.

(Превод за „Труд” от vz.ru - Павел Павлов)