"Не можем ли да опростим нещата?", пита Майкъл Гоув новосъздадената комисия за Брекзит в долната камара на британския парламент. Според него правителствените служители ненужно усложнявали всичко. Затова Гоув предлага "светкавичен развод" с ЕС. "Че не може ли, ако искам да напусна общността, да задействам параграф 50 и да договоря минимални споразумения просто за да си тръгна?", казва той. Майкъл Гоув е един от отявлените привърженици на Брекзита. Той иска да сложи край на дебата за липсата на конкретен план за излизане от ЕС, който през изминалите дни намери широко отражение в медиите. Той бе породен от един вътрешен доклад на икономистите от консултантската къща Deloitte, който разбуни духовете. В него експертите пишат, че властите все още нямат конкретен план, както и че за подготовката на преговорите за Брекзит липсват точно 30 000 служители.

Натискът върху правителствената ръководителка расте. Тереза Мей трябва най-сетне да зададе посоката на преговорите, които се очаква да започнат през април 2017. Майкъл Гоув на драго сърце би разплел този политически възел. Според него Великобритания трябва да се откаже от преходни решения, да се примири с икономическите последици и да напусне общия европейски вътрешен пазар и митническия съюз. Висшите правителствени представители обаче не одобряват особено това предложение. Сър Саймън Фрейзър например смята, че би било по-добре да се водят паралелни преговори за осъществяването на Брекзита и за бъдещите отношения с ЕС. Той обаче също потвърди пред парламентарната комисия, че правителството все още се върти безцелно в кръг и няма конкретен план. "Правителството все още събира информации", заяви той. Лондон обаче трябва да побърза, ако иска да задейства параграф 50 в началото на идната година. "Не сме постигнали достатъчен напредък, а времето тече", заяви той.

Министър-председателката Тереза Мей обаче отново повтори пред долната камара на парламента, че и занапред няма да дава предварителни информации за целите на преговорите. Иначе всички приготовления вървели по план и в Лондон не можело да става и дума за хаос. Само че в същото време нейният външен министър Борис Джонсън използва двудневната среща на европейските си колеги в Брюксел, за да събуди отново объркване около позицията на британското правителство. Той изхождал от презумпцията, че Великобритания ще напусне митническия съюз, но ще продължи да практикува свободна търговия в рамките на европейския вътрешен пазар. В интервю за един чешки вестник Джонсън отново повтори, че свободното придвижване на хора в рамките на ЕС нямало нищо общо с вътрешния европейски пазар. Това било "пълна глупост". В тази връзка Ги Верховстат, който е преговарящ за Брекзита в Европейския парламент, подчерта: "Нямам търпение да му прочета параграф трети от Римските договори, където тази връзка е описана много ясно." Холандският финансов министър Йерун Дейселблум пък е още по-остър в изказването си. "Той (Джонсън) приказва неща, които са интелектуално невъзможни и политически неизпълними. Мисля, че британците нямат ясна представа какво е възможно и постижимо на преговорите", заяви той в разговор с Би Би Си.

"Трябва да се подчиним на логиката. Ако не следваме пътя на разума, ще трябва да си носим последствията", казва и Мария Дермерцис от мозъчния тръст Bruegel в Брюксел. Тя наблюдава продължаващия хаос около Брекзит с ирония и казва, че каквото и да се каже сега, то няма да се случи. "Прогнозите вече нямат никаква стойност", казва експертката. А що се отнася до модела за "светкавичен Брекзит“, тя казва следното: "Чудно ми е как един политик ще продаде такова решение на избирателите си. Във всеки случай ние не бива да си пожелаваме такова развитие на нещата. Въпреки че всичко е възможно."

Идеите на Гоув и Джонсън нямат много общо с волята на избирателите. В последното изследване на социологическия институт NetCen 95% от анкетираните заявяват, че искат Великобритания да остане във вътрешния европейски пазар и в митническия съюз. А 49% от британците дори се обявяват за свободното придвижване на работна ръка, ако това ще е цената за достъп до европейския вътрешен пазар.

"Ако обжалването пред Върховния съд не мине, в процеса за Брекзит трябва да се включи британският парламент", казва Мария Дермерцис. А това би означавало, че всеки депутат ще може да внася собствени допълнения към решението за Брекзит, което ще удължи процедурата. "Тогава на практика би било невъзможно Тереза Мей да спази срока до месец март", категорична е тя.

Едно е ясно: в момента в Лондон цари пълен хаос в цялата дискусия за Брекзит. Четири месеца след референдума страната все още няма конкретен план, а само противоречиви мнения за начина и формата на излизане от ЕС. "Останалата част от Европа чака британците и несигурността расте. А тази несигурност вече причинява икономически и преди всичко политически вреди. Изборите във Франция и Германия догодина са от решаващо значение. Те ще окажат в крайна сметка влияние върху начина, по който ще протекат преговорите за Брекзит. В крайна сметка всичко е възможно, ако на тези избори нещо се провали", смята Мария Дермерцис.