"Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа" е на първо място в световна класация на антични изложби, съобщиха от БАН.

В края на месец март 2018 година авторитетното издание The Art Newspaper обяви изложбата на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН за най-посещаваната на антична тематика за 2017 г..

Своя дебют изложбата направи на 7 март 2017 г. в Музея за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum) във Виена, където бе отворена за посетители до 25 юни 2017 г. За малко над три месеца тя е привлякла 213 553 посетителя.

Музеят във Виена е спечелил класацията с избора на експозиция, чиято основа са артефакти, открити в района на Ада Тепе (най-старата известна златна мина на Европа) по време на проучванията за разработване на открит рудник в находище Ада тепе край Крумовград.

Дънди Прешъс Металс изцяло е финансирал археологическите проучвания и с това е направил най-голямата частна инвестиция в България досега в проучване на отделен археологически обект. Изложбата е включвала и редица други експонати, представящи пред широката публика темата за развитието на технологиите и добива на благородни и цветни метали в тези части на Европа през бронзовата епоха.

С 2241 посетителя дневно, това е най-посещаваната изложба на антична тематика през 2017 г., пише The Art Newspaper. В десетката след това се нареждат изложби, представени в престижни музеи като Бритиш музеум в Лондон, Палацо дела Гран Гуардиа във Верона, Нойес музеум в Берлин, Бундескунстхале в Бон и Лувър-Ленс.

"Изложбата е първата по рода си, която осъществихме извън пределите на България. Фактът, че ни нареждат преди експозициите на световно известни музеи ни носи огромно удовлетворение. Благодаря на всички партньори, с чиято подкрепа осъществихме изложбата", коментирал доц. Христо Попов, заместник-директор на НАИМ при БАН, ръководител на археологическите проучвания при Ада тепе и куратор на изложбата от българска страна.

Изложбата проследява развитието на металургията през бронзовата епоха (от втората половина на III хил пр. Хр. до 12 в. пр. Хр.) и по-конкретно, изработката на предмети от злато и бронз и тяхното място в социалния и религиозния живот на хората, обитавали българските земи. Тя включва 333 находки, между които златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити.

Куратори от българска страна са доц. д-р Христо Попов, заместник-директор на НАИМ при БАН и доц. д-р Стефан Александров, Секция по тракийска археология, НАИМ при БАН.