Как преюдициалното питане в полза на Василев и Прокопиев може да се окаже трамплин към Върховния съд?

Все по-ясно става, че каквито и промени в процесуалните правила да се въвеждат, каквито и държавни органи да се създават, колкото и правоохранителните органи да се опитват да водят разследвания, до ефективни резултати в борбата с корупцията трудно ще се стигне, ако не се прекъснат обвързаностите между съдии и определени адвокати-лобисти и техните клиенти – политици и олигарси.

Според Ницше, няма нужда да се злослови. За да бъде изобличен някой, то е достатъчно да се каже истината за него или дори само част от нея. Преди седмица “Труд” направи точно това – извади на показ истината за преюдициалното запитване на съдийката Катерина Енчева от Софийския градски съд до Съда на Европейския съюз, с което за поне две години се блокира делото за конфискуване на престъпно придобитото имущество от беглеца Цветан Василев. Запитване, което рискува да доведе до блокаж на работата на Антикорупционната комисия, защото на основание именно на очакваното решение на Съда в Люксембург, защитата на всеки проверяван за незаконно придобито имущество ще поиска стопиране от съда на разглеждането на висящите дела.

Без изненада,

коментарът на “Труд” доведе до нервно разстройство

върхушката на все по-компрометиращия се Съюз на съдиите в България, който излезе с поредната си позиция в “защита на независимостта на съда”. Този път се оказа, че „полковниците“ в правосъдието недоволстват и от председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество Пламен Георгиев, който си позволявал да анализира случващото се със знакови дела, водени срещу неслучайни персони, като Цветан Василев и Иво Прокопиев.

Очевидно изнервени от разкриването на схемите на зависимости и изваждането на показ на случващото се в последните три години из Съдебната палата, изпълнители и поръчители продължиха със своето самоизобличаване. Позицията на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България дотолкова се покриваше с публикациите по темата в сайтове на подсъдими олигарси, че читателят трудно разбираше журналистите ли са писали съдийската прокламация или магистратите са коментирали като журналисти. Изведнъж авторите в “бухалките” на Прокопиев се сетиха, че съдийката от СГС, сезирала СЕС, си има име и то е Катерина Енчева. Макар да съобщиха първи за необичайния интерес именно на съдия Енчева към практиката на Съда в Люксембург, от изданието на едноименния олигархичен кръг “Капитал” бяха пропуснали да информират читателите си за името на магистрата, който, не трябва да пропуснем да напомним, е декларирал членството си в ССБ.

Друг забележителен момент е самопризнанието, че Прокопиев очаквал и неговото дело по иск на Антикорупционната комисия, по което има наложен и потвърден от две съдебни инстанции запор в размер на 200 млн. лв., да последва съдбата на делото на основния подсъдим за фалита на КТБ. Така излиза, че докато се опитва да опровергае “Труд”, “Капитал” всъщност потвърждава тезата за наличието на общ фронт срещу държавни институции от страна на Цветан Василев и Иво Прокопиев, чието първично формиране датира още от времето на криминалната приватизация при управлението на Иван Костов.

И ако дотук да сме свидетели на потвърждаване на вече известни, но досега непризнавани факти и зависимости, то несъмнено най-същественото в непремерената реакция на ССБ и гаулайтерите им е изпадането в ступор от споменаването на т.нар. “полски модел” за реформа на правосъдието.

В последните две години в Полша бяха променени редица закони,

които реформираха изцяло съдебната система. В края на 2017 г. бяха гласувани изменения в полския съдебен закон, получили подкрепа и на полския държавен глава, с които се отвори пътят към “освежаване” на системата. Така управляващите в Полша отговориха на очакванията на мнозинството от гражданите – на мястото на изпаднали в обвързаности и зависимост съдии, в системата да постъпят млади, независими и почтени магистрати. Променен беше и моделът на управление на съдебната власт. Вместо системата да се капсулира, като Съдийският съвет да включва само съдии, избирани от съдии, квота в него получиха и полските депутати. И ако България не е допускала пълно капсулиране на системата, въпреки опитите това да се случи, то несъмнено българското правосъдие отдавна има нужда от “проветряване”. Все по-ясно става, че каквито и промени в процесуалните правила да се въвеждат, каквито и държавни органи да се създават, колкото и правоохранителните органи да се опитват да водят разследвания, до ефективни резултати в борбата с корупцията трудно ще се стигне, ако не се прекъснат обвързаностите между съдии и определени адвокати-лобисти и техните клиенти – политици и олигарси. Заради това, ако българските политици искат да отговорят на очакванията на обществото за действителни резултати в борбата с корупцията, то в дневния ред трябва да присъства и опцията за радикална промяна на законодателната уредба, а ако трябва и на Конституцията, включващи възможността за отстраняване на съдии заради липса на интегритет, поради зависимости или обвързаности.

Дори и да приемем за момент, че всичко в действията на СГС по блокирането на работата на КПКОНПИ заради интересите на Цветан Василев и Иво Прокопиев да е единствено в името на справедливостта и върховенството на правото, то няма как да не остави горчив вкус едно друго обстоятелство, което едва ли би станало публично достояние, ако преюдициалното запитване не бе предизвикало по-внимателното вглеждане в управлението, за пореден път, на двете ключови съдебни инстанции – СГС и Върховния касационен съд.

Преди два месеца стана известно, че 34-ма съдии от страната са допуснати до конкурса за трите вакантни длъжности за “съдия” в Гражданската колегия на ВКС. Едни от

първите, подали документи, се оказват семейство Катерина и Николай Енчеви

- и двамата съдии в СГС. Така излиза, че докато очаква решението на Комисията по атестирането и конкурсите на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, съдия Енчева решава, че трябва да отправи питане до Съда в Люксембург. Съпругът й – съдия Николай Енчев, който до неотдавна е работил към Европейската комисия, а преди години не е успял да стане български съдия в Съда в Страсбург, също би искал да правораздава като върховен съдия, а не като магистрат в СГС. Да напусне СГС има желание и друг магистрат, който има важна роля по придвижване на питането в полза на Василев и Прокопиев от СГС към СЕС – това е изпълняващата длъжността административен ръководител на най-големия съд Десислава Попколева. Разбира се, обстоятелството, че преюдициалното запитване може да се окаже трамплин към Върховния съд, със сигурност ще е плод на една щастлива случайност, както и напълно случайно председателят на ВКС Лозан Панов ще настоява председателствената от него Съдийската колегия на ВСС да се превърне в цензор за подобни разкрития, както изискаха от върхушката на „полковниците“.