Опитват ли се някои да ловят риба в мътна вода?

Процедурата по избор на нови бойни самолети влезе в етапа на радиомълчанието. След като на 1 октомври пред десетки журналисти, камери и фотоапарати бяха изтеглени четирите оферти, експертната комисия дръпна завесата. Изглежда само министърът на отбраната Красимир Каракачанов знае какво става, след като от време на време съобщава, че ще удължава срока за нейната работа. Оказва се, че дори и председателят на Комисията по отбрана в парламента ген. Константин Попов не знае какво се случва зад завесата.

За радиомълчание първи заговори президентът ген. Румен Радев. Може да се твърди, че приказките му не са напразни, като се има предвид, че е запознат не само като политик, но и като експерт, с детайлите на процедурата. С този призив се обърна към премиера, министрите и народните представители. Нека покажем, че сме цивилизована държава и прозрачност, обективност и равнопоставеност не са празни приказки, заяви той.

В бойната авиация радиомълчанието е предпоставка за поситигане на успех.  Би трябвало изпълнението на един боен полет да бъде така подготвено, че да няма разговори по радиосредствата, които да дадат възможност противникът да добие необходимата му информация. По този начин се осигурява внезапност на изпълнение на задачата и победа във въздушния бой. Нарушаването на т.нар. радиомълчание от оторизираните фактори в МО, би могло да се изтълкува, че има предварително нагласени неща, бе категоричен министърът на отбраната, с което до голяма степен се съгласи с призива на президента. Докато не внесем доклада в Министерския съвет, каза още той, няма логика да се говори.

На свой ред в това време на радиомълчание министърът внесе още един своеобразен термин. Той определи като несериозна идеята за вземане на бойни самолети „под наем“. Това не е „рент а кар“ – отиваш в гаража на фирмата, наемаш автомобил, качваш се и караш, коментира Красимир Каракачанов. Подготовката на пилотите е две години, а поддръжката на тези самолети, докато са „под наем“, разходите по тях, не приемам това за сериозно“, заяви министърът.

За да бъде не само така образен, но и толкова категоричен, Красимир Каракачанов има сериозни основания. Изглежда някои среди у нас трябва да позамълчат, когато става дума за Военновъздушните сили. И не само по времето, когато работи въпросната експертна комисия. Често, казва командирът на ВВС генерал-майор Цанко Стойков, в общественото пространство темата на Военновъздушните сили е разглеждана извадена от контекста на основното им предназначение и използвана манипулативно в услуга на различни интереси и много рядко обективно. Той държи да се знае, че „Българските военновъздушните сили са основен и незаменим компонент на националната мощ на Република България“.

И сега внимание! Следващите думи на командира на ВВС подсказват защо министърът смята, че самолетите не са „рент а кар“ и толкова остро коментира тази тема: „Популярното твърдение, че членството на Република България в НАТО и ЕС и обстоятелството, че засега нито една от съседните държави не ни разглежда открито, като потенциален противник, изключва възникване на заплахи за суверенитета и териториалната ни цялост, е меко казано наивно.“ И по-нататък: „Не рядко са изразявани мнения, че военната ни авиация е твърде скъпа за издръжка вид въоръжена сила, която би могла по примера на Прибалтийските страни да бъде спестен някой лев чрез наемане на охрана на въздушното ни пространство от НАТО.“ Добре ли е това? Такива твърдения, отговаря генерал-майор Стойков, са не само некоректни и манипулативни, но те са и опасни. „Израз на посредственост е да се твърди, визирайки ситуацията с Прибалтийските републики, че НАТО осигурява сигурност на своите членове срещу заплащане“, смята той. И добавя, че сме длъжни да изграждаме свои способности. Очевидно, ножът е опрял до кокала, след като пред широка авиационна общественост в навечерието на празника на ВВС командирът съвсем отговорно предупреди: „Стратегическо погрешно и безотговорно е да се налагат подобни посредствени и манипулативи спекулции, относно алтернатива на Българските Военновъздушни сили.“ Така е. Подхлъзнем ли се веднъж, направим ли тази крачка да търсим алтернатива на бойната ни авиация, ще повлечем и армията, като цяло. Така че, коли под наем – да, но бойни самолети – в никакъв случай.

Като че ли се връща оня дебат от преди три години, когато една промяна на Закона за отбраната и въоръжените сили пораждаше и такива мрачни прогнози : „Ако чужди самолети охраняват небето ни, това ще е началото на края на българските Военновъздушни сили и сериозен удар по отбраната на страната като цяло.“ Поне засега политическата воля и усилията да се сключи договор за нови самолети дават друга перспектива. И не дават шанс на тези, които искат да ловят риба в мътна вода.

Зад завесата

Надничането зад завесата е типична българска страна. Ваденето на изводи, които са по-скоро преднамерени, отколкото обективни – също. В този смисъл изборът на изтребител е тест, доколко експертите и политиците ни ще издържат на изкушението да дръпнат завесата, или ще станат герои за един ден за сметка на бъдещето на армията и националната ни сигурност като цяло.