Само преди дни Радослава Мавродиева отново стана първа в тласкането на гюле, този път на европейското отборно първенство в Хърватия. И въпреки че се състезава с травма, успя да даде максимума от себе си. А с победата си допринесе тимът на България да запази мястото си във втора лига и за догодина. Стартът бе едва четвърти за сливналийката, която през март постигна най-големия успех в кариерата си, ликува с европейската титла в зала на първенството в Глазгоу.

Ако не вярвам, че имам шанс за медал, какъв е смисълът да тренирам - казва Радослава Мавродиева.

В биографията си тя вече има пълен комплект отличия от европейски първенства в зала, с което става най-успешната ни състезателка в дисциплината. А в Глазгоу, навръх 3 март, печели титлата с личен рекорд - 19,12 метра, като изпреварва с един сантиметър голямата фаворитка Кристина Шваниц (Германия), европейска шампионка в зала от 2013-а и №1 в света на открито от 2015 г. С този триумф сливналийката стана третата наша гюлетласкачка в историята със злато от континентално първенство в зала. Преди това №1 са именитата Иванка Христова (Мюнхен 76), после и Вирджиния Веселинова (Милано 82).

Всъщност кариерата на Кралицата на гюлето е съпътствана от редица несполуки, травми и тригодишно прекъсване (2006-2008). Голяма заслуга тя отново да е в спорта има нейната лична треньорка и леля Валентин Желязкова, с която са тандем вече 20 години.

Любопитното е, че в началото момичето се захваща с тенис. И 4 години е на корта, но аристократичният спорт не я грабва. А вече петокласничка опитва в спринта и успехите не закъсняват, има призови класирания на 60 м, 200 м и 400 м. На едно първенство за девойки през зимата в Ямбол дори надбягва на 60 м бъдещата световна шампионка за девойки на 100 м и 200 м Тезджан Наимова. Тогава Радост, както я наричат близките й, взима бронз, а Тезджан не успява да влезе във финала. Но когато вече е осмокласничка получава контузия.

“И за да не си стоя вкъщи, започнах да се навъртам край хвърлячите, които също се подготвяха при моята треньорка - споделя момичето. - Някак спонтанно се получи и така до ден днешен.”

Дебютът й в новата дисциплина е на 1 юни, тогава 16-годишна тя става шампионка за девойки младша възраст с 12,65 м. Три месеца по-късно е първа и при каките с 13,39 м. След още толкова е поканена в националния отбор и заминава за европейско първенство, от което се връща с бронз.

За успехите си момичето казва, че са плод на дългогодишния й труд. Тренира 6 дни в седмицата по два пъти на ден. И като всеки спортист е преживяла не малко разочарования, но пък те са я направили по-силна. “Трудното е тогава, когато нещата не се получават, както ги искам - казва тя. - Не се смятам за голям спортист, правя го, защото спортът тече във вените ми. А не за пари, слава или реклама. Затова и не участвам на комерсиални турнири - появят ли се парите, резултатите не се получават.”

И признава, че когато застане в сектора с най-добрите, не изпитва притеснения, че е редом до най-тутулуваните. “Непобедими хора няма, вечни шампиони - също - продължава Радослава. - Те са имали късмет на предишни състезания, а сега на европейското беше моят ред. Точно затова се стремя да стоя здраво стъпила на земята, защото днес си на върха, но утре нищо не се знае...”

Освен голямата фаворитка Кристина Шваниц на европейското в Глазгоу, българката оставя след себе си и друго звездно име в дисциплината - Анита Мартон (Унгария), световна рекордьорка в зала. Но е откровена, че за нея няма идоли и кумири. “Всеки трябва да бъде сам себе си”, категорична е тя.

Респектирана е обаче от успехите на първата ни олимпийска шампионка в дисциплината Иванка Христова, която има и световни рекорди. “Не мога да осъзная как са тласкали резултати от над 21 метра - продължава Радослава. - Било е друго време, когато са тренирали жестоко, но и условията за подготовка също са били пълен приоритет на тогавашната политическа система. Знам, че Иванка Христова е правила по 300 опита на тренировка, което е невероятно.”

Засега обаче медалите на нашето момиче са предимно в зала, а на открито все нещо й се изплъзва. Най-добрият й резултат е 18,95 метра.

“Не зная защо е така, явно нещо ни убягва - откровена е тя. - Но на световното в Доха през септември ще видим дали сме намерили правилното решение.”

А за своята треньорка Валентина Желязкова казва, че се разбират с поглед и тайната на тяхната силна връзка е именно в комуникацията.

Не губи надежда и за добро представяне на олимпийските игри след неуспеха на предишните две - в Лондон 2012 и Рио 2016. Но пък третите в Токио 2020 може да са нейното състезания. Радослава обаче действа на принципа “бързай бавно”, и когато трябва, нещата ще се случват.

 

Харесва рок музика

Радослава е любител на рока, любимата й група е “Куийн”. В последния опит на европейското, когато вече си бе осигурила титлата, зазвуча именно този стил музика в “Емирейтс Арена” в Глазгоу. “Не знам как са разбрали, но ми дойде като гръб от ясно небе”, признава Мавродиева. Иначе има куче и в свободното си време обича разходките със своя любимец. Не е привърженик на диетите, но е вегетарианка. А липсата на месо в менюто си, често компенсира с хапване на лакомства. Привърженик е на лекия грим и преди всяко състезание, не пропуска да подчертае красивите черти на лицето си. Прическата пък често е според настроението й.

 

За нея

Добър пример за всеки спортист

Много голям талант. В началото на кариерата си имаше колебания, но намери себе си. Сега е добър пример за всеки спортист. Винаги се състезава за България. Не се разконцентрира с различни комерсиални турнири, а участва само там, където трябва да защитава родния трибагреник. Харесва ми, че в последно време успява да е постоянна на големи първенства. Ето сега направи добър резултат на европейското в Глазгоу в една много сериозна конкуренция. Всъщност тя се състезава в една дисциплина, в която може да има голямо спортно дълголетие...

Добромир Карамаринов, президент на БФ лека атлетика

 

Силен характер, обича да й се чува думата

Много силен характер е, обича да й се чува думата. Когато й предложа нещо да направим в тренировките, не се съгласява веднага. Обмисля го няколко дни, после идва и казва: Да го направим. Но в определени моменти и двете знаем кога да замълчим. Всъщност тя е изключително търпелива, трудолюбива и много постоянна, в това което прави. Още, когато я видях за първи път да хвърля, ми стана ясно, че това е нейната дисциплина. Та тя на почти всяка тренировка си подобряваше постиженията с метър-два. Спринтът добре й повлия, много е бърза в краката.

Валентина Желязкова, личен треньор

 

Може и над 20 метра да изтласка

Радослава е страхотен човек. А загубите наистина приема тежко. Ако не е постигнала поискания резултат, после плаче много. В тази дисциплина важна е бързината. И това, че преди е тренирала спринт, много й помага. При всеки е различно. При мен, например, голям плюс са народните танци, които съм учил 7 години. А резултатът от европейското, с който стана шампионка, не ме учуди. Съветвах я да смени техниката. Получи се и постижението й скочи с половин метър. Тя може и над 20 метра да изтласка.

Георги Иванов, рекорьдор на България в дисциплината