От любов писателят смъква 30 кг от теглото си

Емил Зола (1840-1902), голям френски романист, основател и виден представител на „натурализма” като литературно течение, си спечелва името на „развратен” автор заради сексуалните сцени в романите си, описани много детайлно. Но личният му живот e благоприличен, дори прекалено. Някои твърдят, че интересът на Зола към сексуалността ( у героите му) идва от детството му, когато арабинът Мустафа, слуга в семейството, общувал с момченцето твърде интимно и това объркало детската душа. Най-странното е, че всъщност двайсетте романа на Зола, известни с голотата и разюздания секс в тях, са писани по времето на най-бедния му откъм подобни импулси период. А може би тъкмо затова?

Съпругата на Зола, Александрина, шивачка и бивша любовница на приятеля му, художника Пол Сезан, се чувствала изоставена и нещастна. Затова той решил да я ощастливи, като се ожени за нея. Тя, елементарна като възпитание и поведение, се оказва след време и студена, високомерна и истерична в леглото. Зола ще признае на свой приятел, че дори през медения месец са правили веднъж-дваж секс, а после и толкова му е отказано.

Наближавайки 50-те, писателят напълнява, оплешивява, изглежда нерадостен и унил. Но само за една година, за огромна изненада на всички, той сваля  близо 30 кг от теглото си! Започва да носи елегантни костюми, добива вид на конте,

изглежда необикновено млад, жизнен и весел

Причината? Една девойка от народа, наета от съпругата му, за да се грижи за гардеробите и бельото. Жана Розрода е буйна, естествена, очарователна, „тръстика и роза” едновременно. Макар че е с 27 години по-млада от Зола, тя го приема с цялата си душа и несъмнено е щастлива, че писателят й е обърнал внимание, че я обсипва с нежност и подаръци.

Зола й намира подходящ апартамент близо до дома му и те стават любовници. Ето как е описано това в романа „Д-р Паскал”: „Тя беше прекрасна в своето вълнение и само лек стон се изтръгна от гърдите й, когато загубваше девствеността си, а той, задъхан от блаженство, я обгърна цялата, като й шепнеше непонятни за нея думи, за да й благодари, че отново го е направила мъж”.

„Падението на целомъдрения!”, така се изказват приятелите му - някои са изумени, други завистливо я оглеждат при среща – „висока и гъвкава, с тънка и стройна снага, заоблени гърди и шия и нежни, грациозни ръце, с ослепителна кожа, подобна на нежна бяла коприна...” Влюбените се разхождат с велосипеди, влизат в известни сладкарници, в големите магазини, появяват се заедно в обществото. Зола не без гордост я води в популярните развлекателни заведения като кабаретата „Мирлитон” и „Ша Ноар”, показва се с нея на Шан-з-Елизе.

Анонимно писмо информира Александрина какво става и тя вдига класически скандал, че е

измамена и опозорена

Втурва се разярена на указания в писмото адрес, нахлува в жилището, разбива чекмеджето на писмената маса и унищожава намерените там любовни писма на мъжа си. И започва един терор... Тя се преструва на тежко болна, всекидневно обижда, роптае, ехидничи, следи го. Той не мисли за развод, защото не му се иска никой да страда. Бракът му с Александрина е бездетен, а Жана ражда първо дъщеричката му Дениз, а после и сина му Жак. Съобщението за раждането на Дениз Зола получава вкъщи и докато жена му се преструва, че припада, той тича да целуне и поздрави родилката, а после тича обратно, обзет от угризения. За раждането на сина си обаче той се уговаря с един приятел да помести шифровано съобщение във в. „Фигаро”: ако е момиче, да е гълъбица, ако е момче – гълъб. И Зола ликува, когато прочита: „Гълъб благополучно пристигна”.

Той е щастлив. Че как иначе - доскоро е бил депресиран и плачел понякога, че не го чака друго, освен да затлъстява, да се коси за мигрената на Александрина и за липсата на апетит у кучетата... Да мечтае да стане член на Френската академия.

Александрина използва ситуацията, за да получава подаръци, например нова кухня или екскурзия в чужбина. Срещу това отпуска част от властта си и позволява на Зола да прекарва всеки ден по няколко часа в другото си семейство и в другата си къща, където седи на любимото си синьо кресло, пие горещ чай и децата се катерят по колената му.

Ерата на Жана отприщва лирико-сантименталните сили на Зола и

той дава гръб на еротиката в творбите си

Животът му се изпълва с плътски радости, а творчеството му се изпразва от тях – не е ли парадокс!

След неочакваната смърт на писателя - вследствие отравяне от неразгорели се въглища, Александрина изпълнява желанието му - децата да носят неговото име. Що се отнася до издръжката на второто семейство, Зола е помислил и го е уредил – Жана и децата й получават паричните постъпления от някои негови пиеси, посветени и завещани чрез нотариус. Върху подарения на Жана екземпляр от романа „Д-р Паскал”, в който героите са самите те, едно към едно, писателят е написал: „На моята възлюбена Жана, на моята Клотилда, която ми поднесе царствения дар на своята младост и ме накара да се почувствам на 30 години...”