Старата истина, че е по-добре да разговарят един с друг, отколкото да не разговарят, е валидна разбира се и за отношенията между Германия и Русия. Само че диалогът сам по себе си все още не е политика - а и не носи непременно полза, може дори да навреди, ако се основава на погрешни предпоставки. В германската политика спрямо Русия твърде дълго време бе широко разпространена представата, че ако се разговаря повече с Москва, отношенията ще се подобрят - ако не изцяло, то поне донякъде. По време на мандата си като външен министър сегашният германски президент Франк-Валтер Щайнмайер доста често се поддаваше на подобна реторика - още от началото на конфликта в Украйна толкова често се срещаше с руския външен министър Лавров, че влошаването на отношенията със сигурност не може да се дължи на липсата на разговори.

При първото си посещение в Москва в качеството си на президент Щайнмайер правилно определи приоритетите, като отдели огромно внимание на срещата си с правозащитната организация “Мемориал”. Отношението на руските власти към “Мемориал” е един от многото примери за това, че конфликтът между Запада и руското правителство е не само и не главно просто конфликт на интереси за енергия и влияние, а най-вече конфликт на ценности.

“Мемориал” е поставена от руското правосъдие под натиск, защото организацията иска да преосмисли престъпленията по време на комунистическата диктатура и се противопоставя на сегашния режим в Русия, при който някогашните извършители се реабилитират, а отчасти и възхваляват в името на един имперски патриотизъм.

Ето защо е правилно, както се изразява Щайнмайер, да се разговоря с Путин без илюзии. Илюзия е и представата, че разделящите конфликти могат да се решат в обозримо време. Путин няма да се откаже от онова, което завоюва в Украйна. Трябва ясно да му се даде да разбере, че Западът няма да забрави това.