Размерът има значение дори при електромобилите

Без регулация те ще стават все по-тежки, а така и „по-мръсни“

Трябва да се прави анализ на целия жизнен цикъл, но политиците засега нямат такива планове

Скромното "Мицубиши Мираж" няма характеристиките на футуристична и щадяща природата кола. Тя върви с бензин, двигателят й е с вътрешно горене, а изгорелите газове излизат през ауспуха.

Но когато този автомобил бъде оценен по въглеродните емисии, отделени за целия жизнен цикъл - от производството на компонентите и горивото, до рециклиране на частите, той се оказва по екологичен от електромобил на "Тесла".

15_1Данните на "Трансик лаб" в Масачузетския технологичен институт сочат, че лимузината "Тесла Модел S" Р100D, която е карана в американския Среден запад, произвежда 226 грама въглероден диоксид (или еквивалента му) на километър през жизнения си цикъл. Това е доста по-малко от 385-те грама на луксозната 7-а серия на БМВ. Но емисиите на "Мицубиши мираж" са едва 192 грама.

Данните на US изследването потвърждават проучване на норвежкия Университет за науки и технологии от миналата година, което прави извода: "Големите електромобили могат да имат по-високи вредни емисии за жизнения си цикъл от по-малките конвенционални коли".

Авторите на тези изследвания не искат да спорят за това коя технология е по-добра или да подкопават навлизането на коли с "нулеви емисии", както наричат електромобилите. Те повдигат централна тема за автомобилната индустрия - поставят ли правителствата и производителите правилните въпроси за колите от следващо поколение?

Политиците тласкат тази индустрия към нова ера, но Европа, САЩ или Китай не разполагат с подходящ регулаторен апарат за диференциране на електромобилите и за оценка на екологичните им предимства. Идеята, че някои коли с двигател с вътрешно горене могат да са "по-зелени" от някои електромобили с "нулеви емисии" просто не се вписва в сегашната регулаторна рамка.

От правителствена гледна точка всички електромобили са еднакво "зелени" - независимо дали са големи или малки, ефективно произведени или с много замърсяване, или дали се захранват с енергия, произведена от Слънцето или от въглища.

За да се оцени пълното отражение на електромобилите върху околната среда, регулаторите трябва да подходят чрез анализ на целия им жизнен цикъл, който включва производството им, а с него - добива на редкоземни метали, които са част от батерията, плюс електричеството, което ги захранва и рециклирането на компонентите им.

Защото както вървят нещата, малолитражки като "Мицубиши Мираж" ще станат незаконни в градовете в Европа, Великобритания и Китай към 2030 г. заради предстоящи забрани на двигателите с вътрешно горене, които не взимат предвид икономичността или ефективното производство.

Досегашните проучвания за целия цикъл показват, че идеята на "нулеви емисии" е подвеждаща, поне засега. Защото прекалено много енергия отива в производствения процес за литиево-йонните батерии, както и за генерация на електричество за презареждането им.

В същото време множество проучвания показват, че електромобилите са далеч по-екологични от колите с двигател с вътрешно горене, като дистанцията расте с всяка измината година. Според Съюза на обезпокоените учени средният електромобил в САЩ вече произвежда по-малко от половината въглеродни емисии от конвенционалната кола. А с увеличаването на произведената електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) това намаление ще расте. Проучвания на производители подкрепят тази теза. Доклад на "Фолксваген" за жизнения цикъл на електромобила "Голф" сочи, че емисиите са 25% по-малко от тези на стандартния "Голф". А ако се използва само енергия от ВЕИ за зареждане те падат с 61%.

Проучването на "Трансик лаб", в което бяха събрани данни за десетки коли, показа, че електромобилите произвеждат по-малко емисии от конвенционалните коли от техния теглови клас, като това е вярно дори, когато се зареждат с електроенергия, произведена основно от изкопаеми горива, като в Полша, например.

Но липсата на регулация за електромобили тласка производителите към коли с по-големи батерии и по-голям пробег с едно зареждане - това звучи много добре, но е в противоречие със "зеления" имидж на тези коли.

Според анализатори 90% от колите не се нуждаят от голям пробег, тъй като повечето шофьори изминават до 100 км на ден. Но мантрата "нулеви емисии" и липса на регулация вдигат капацитета на батериите. Тя е 20 киловатчаса средно сега, но до 2025 г. се очаква да стане 40 киловатчаса, твърди проучване на британската инвестиционна банка "Либериум".

Затова експерти предлагат регулаторите да третират електромобилите като хладилниците - да се въведе схема с етикети, която вместо да показва колко ток харчи, да показва отделяните емисии въглероден диоксид. Но за това е необходима методология за изчисляването им за целия жизнен цикъл. Но даже и без нея Норвегия - която е №1 по дял на електромобили в света, вече планира да намали стимулите за големи електромобили, като предлага еднократен данък, чиято сума расте с теглото на автомобила (виж графиката).

15-200

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Технологии