Терористичната атака в Манхатън – сърцето на Ню Йорк, отново потресе света. При атентата с камион загинаха осем души и 11 бяха тежко ранени Оказа се, че извършител на най-тежката атака в мегаполиса от 11 септември 2011 година насам е узбекистанецът Сайфуло Саипов. Имигрантът е пристигнал в САЩ със зелена карта и по думите на хора, които го познават, бил „добър човек“, а се радикализирал онлайн. Узбекът призна, че е свързан с Ислямска държава. Поредната зверска атака е повод за разговора ни с разузнавача полк. о.р. Николай Цанов.

- Полковник Цанов, поредният атентат – този път в Манхатън - разтърси света. Вие сте работили дълги години в разузнаването, какъв е вашият прочит на радикалната атака от сряда, при която бяха прегазени хора в сърцето на този мегаполис?

- Терористичният акт, извършен от узбекистанеца Сайфуло Саипов в сряда, вече бе определен като най-тежкият в Ню Йорк от 16 години насам. Отговор на всички въпроси - най-вече подготвени ли са били службите, очаквали ли са го, можело ли е да бъде предотвратен, ще получим по-късно. Но самият пореден акт на тероризъм задава много въпроси не само в Америка. От първите коментари и данни около случилото се е очевидно, че процесът е бил пропуснат. Най-важното е, че извършителят на атаката е поредният узбекистанец или роден в държавата Узбекистан, който участва в терористичен акт през тази година.

- Сигурно ще бъде отчетено и от службите на САЩ. В Европа някои от атаките също бяха извършени от хора, свързани с тази бивша съветска република, която НАТО от доста време използва за плацдарм.

- Със сигурност американците вече работят по това. Нека да погледнем на тероризма от тази година. Първият терористичен акт е на 3 април в Санкт Петербург, Русия – извършен от Акбаржон Джалилов – узбек, роден в Киргизия. Там имаше 16 убити и 51 ранени. Разследването съобщава, че той е бил повлиян от радикалните идеи на Ислямска държава и “Фронта ал Нусра”, който е филиал на “Ал Кайда”. Само ден след атентата в Петербург – на 4 април в Стокхолм 39-годишен узбекистанец Рахмат Акилов уби с камион четирима и рани 15. Следващият случай, свързан с гражданин на Узбекистан, бе от миналия месец. Преди няколко дни Абдурасул Джурабоев, живеещ в Бруклин – квартал на Ню Йорк, бе осъден окончателно на максималната присъда от 15 години затвор за подготовка на терористична атака през 2015 г., вкл. опит за убийство на президента Барак Обама. Според съда, когато е пристигнал в САЩ, той не е бил радикален ислямист. След това се е радикализирал онлайн. Т.е. без участието на ходжа, имам и т.н. той се е опитал да стигне до Сирия и да участва във военните действия там, имал е и подготвен билет до Турция.

- Имало ли е досега подобен процес?

- Не, затова акцентирам на този случай, който завърши със съдебен процес. Правосъдието в САЩ има възможности и прилага всички възможни методи, за да се докосне до истината. В случая от Манхатън имигрантът от Узбекистан Сайфуло Саипов е ранен, но той със сигурност ще бъде осъден. Президентът Тръмп дори призова за екзекуцията му. Вероятно, информацията, до която ще се стигне, ще бъде подобна и като при узбека от Бруклин – радикализирал се е онлайн, след като е пристигнал в САЩ.

- Защо атентаторите от година време извършват този вид жестоки атаки – с камиони и коли, които газят хора? Може би заради сатанинското удоволствие да видят ужаса и паниката сред хората - първо в Ница миналата година, след това в Берлин по Коледа, после в Лондон, в Стокхолм и сега в Ню Йорк.

- Терористите използват метод, който вече е доказал своята ефективност. Наистина е ужасно да се види как обезумели хора бягат от страх, а камионът или колата минават през тях. Това граничи с безумието на радикализираните хора, решили да извършат този акт. Те са забележими и плашещи. И най-вероятно подобен тип атентати ще продължат. Защото е трудно да бъдат предотвратени. Докато взривът в Петербургското метро е можело да бъде предотвратен, защото по време на следствието там бе разкрито, че е имало пропуски в руските служби за сигурност. При влизането на атентатора в метростанцията, въпреки че имат метални детектори за откриване на взривове, служителят, който е бил там, е пропуснал да провери. Причината - бил на друго място в този момент. Докато атентат с тези камиони няма как да се предотврати. Терорът няма да спре, трябва да сме подготвени за продължение...

- Веднага след атентата в Манхатън се чуха някои конспиративни тези, че той можело да е за отвличане на вниманието, след като се появиха за пореден път информации за евентуални връзки на Тръмп с Путин и Русия. Вярно, че хибридната война е в ход, но има ли логика в подобна теза, или тя е абсурдна?

- Извинете, но отвличане на внимание с осем жертви е много жестоко. След като узбекистанец в родния град на Путин извърши атентат – и той имаше същия почерк, нищо че е с бомба в метрото, и жертвите са 16 - не 8, е абсурдно да се мисли в такава посока. За Русия, безспорно задача номер 1 е да ликвидира тероризма и регионите, където той се заражда. А не да го разпространява. Така че въпросът дали е възможна такава постановка от страна на Русия граничи с безумието и е част от модната напоследък хибридна война. Да, фалшивите новини могат да стигнат и дотам, че да посочат и Тръмп, че имал сметка от отвличане на вниманието. Но това вече наистина граничи с абсурда. Каква логика може да се намери в това – президентът на САЩ да убеди някой камикадзе да се жертва в името на неговата кауза?! Всякакви предположения могат да се правят, но трябва да има граница все пак.

- Какъв е начинът да се противодейства ефективно на тероризма?

- Най-сигурният начин е ако най-големите държави се обединят в общата борба срещу терора. Например, в разгара на бойните действия в Сирия, когато Русия се намеси усилено, имаше предложение, направено от Путин, за по-активно сътрудничество в борбата срещу тероризма. Тогава той посочи, че според данни на руските служби над 2000 граждани от бивши съветски републики, вкл. и узбеки, участват в бойните действия там. И затова е пряк интересът на Русия да потуши това огнище - те се връщат обратно. Случаят с атентата в метрото на Санкт Петербург го показа. Допълнително мога да кажа, че санкциите, които от 3-4 години се налагат от международните организации и САЩ, пречат на сътрудничеството. Да, между ФБР и руската ФСБ има партньорство, но то се влияе изключително много от политиката. Възможно е било за осъдения узбек от Бруклин, за който стана дума, да се изпрати запитване от ФБР до ФСБ, за да се проучат и други узбекски граждани. Задавам си въпроса: А ако има и някакъв център, след като има онлайн вербуване на терористи? И този център, използвайки съвременните технологии на XXI век, дава команди. Може да стане по различен начин – и с имейл, и със смарт телефон, и т.н.

- Вие казахте, че засега трудно могат да се предотвратят подобни атаки, извършвани с камиони и коли. Това звучи стряскащо, все пак службите са затова, за да намерят начин?

- Права сте. Винаги има начини и могат да се търсят. Ще ви дам пример от България. През 2012 г. бе извършен терористичен акт на летище Сарафово в Бургас. От показаното видео всички видяхме как терористът се разхожда в чакалнята, отива с раничката си до автобуса и там вероятно дистанционно се взривява. Тук има нещо много интересно - този терорист заедно с други двама, които вече са обвиняеми, се опитвали да наемат кола в Поморие. Отказано им е, защото собственикът на автокъщата се усъмнява в личната карта. Така те не успяват да вземат кола под наем и затова отиват на друг вариант. В историята няма “ако”, но в разузнаването има.

- Тоест въпросът е какво щеше да се случи, ако бяха успели да вземат тази кола?

- Точно така. Атентатът със сигурност щеше да бъде извършен по друг начин и то с много повече жертви. Говоря хипотетично, разбира се. Те щяха да преследват автобуса и в даден момент да забият колата в него. Тогава щеше да гръмне колата – вероятно с много повече взрив, и целият автобус, пълен с над 40 пътници, щеше да изчезне. Жертвите щяха да бъдат много повече от 6-има. Следващото “ако”, което се задава в разузнаването, щеше да е, ако собственикът на автокъщата се беше обърнал към органите за сигурност, към МВР или към телефон 112 и беше съобщил за съмненията си, заради което е отказал да даде колата? Има ли възможност това да се предотврати - вероятно има.

- Великите сили обаче трудно могат да надживеят политическите страсти и общи усилия на Запада и Русия засега изглеждат мираж.

- Бих искал да ви отговоря положително - че ръководителите на големите държави, политиците и военното лоби ще могат да стигнат до обща позиция за загърбване на реалните политически противоречия в името на борбата с тероризма. Засега обаче няма такива признаци. 2017 година още не е завършила, но вече има печален рекорд с терористични актове. Няма месец без да се случи някое ужасяващо събитие по света. Броят им расте като геометрична прогресия. И те се извършват на знакови места – в цяла Западна Европа, в Русия, в Турция... А в нашата страна ние говорим, че няма. Но да си спомним 2012 година.

- Каква е реалната опасност за България?

- Реална опасност винаги има. Затова тя не бива да се игнорира. Ето, да се върнем на тези узбекистанци, за които говорихме. Напълно е възможно всички те да са минали през България, за да отидат в Турция. Разбира се, възможно е и да не са минали оттук. Но тази възможност винаги съществува. При всички случаи в Турция се вземат силни мерки в борбата срещу тероризма. Тя граничи с Близкия Изток и всички се насочват натам, за да проникнат към Сирия, или пък маршрутът е от Сирия към Европа. Но няма как да не минат през Турция.

- Голяма част от атентатите са на религиозна основа, радикалният ислям се явява проблем. Как действа разузнаването?

- Въпросът е сложен. Ще цитирам какво каза изданието “Ню Йорк таймс” за атентата в Манхатън преди ден. То се опитва да изследва точно този въпрос, за който вие ми питате. Изданието цитира емигрант от Узбекистан, познат с терориста Сайфолу Саипов, който казва за него: “Той беше много добър човек, доколкото го познавам. Той обичаше САЩ, изглеждаше много щастлив и говореше, че всичко е окей. Той не изглеждаше като терорист, но аз не го познавам отвътре, от душата му.” Стана ясно веднага, че терористът е пристигнал в САЩ преди 7 години със зелена карта. Друг негов познат пък твърди, че Саипов въобще не е познавал исляма, а корана - съвсем бегло. Неговата радикализация започва онлайн след това. Излиза, че четейки и ровейки из мрежите, в разни сайтове с проповеди, той се е променил и е станал друг човек.

- А възможно ли е тази радикална хипноза да е резултат само от екрана на компютъра и така човек да стане камикадзе?

- Този въпрос си задаваме и в разузнаването – отговорът засега е “да”. Ние по-скоро трябва да насочим вниманието и да вървим по линия на предотвратяването. Когато медиите започват да разследват негови познати, тази система е свързана с дейността на службите за сигурност в други държави – в САЩ, в Европа. У нас обаче това вече е трудно, да не кажа, че изобщо не може да се използва. Ако някой днес твърди, че може лесно да се намери информатор, сигурно не е запознат с реалностите. Зависи и за какво, но ако е за терористичен акт, няма да намериш.

- Защо мислите така?

- Защото когато търсиш информатор, който да информира за намеренията за подготовката на терористичен акт на някой си, той знае много добре, че само милиграм информация да изтече и с неговия живот е свършено. След като едно камикадзе е готово да жертва собствения си живот, то той ще ликвидира и информатора.

- Искате да кажете, че у нас почти няма информатори, особено що се касае до тероризъм?

- А как ще има, като тук има Комисия по досиетата! Тя обяснява, че разкриват само сътрудниците на ДС. Но бъдещият потенциален информатор си казва: те сега разкриват само от ДС, но след години ще дойде ново правителство, нови политици, ще тръгнат да разкриват и нататък... Информаторът залага живота си, когато стане такъв. Дали не си е казал така собственикът на автокъща в Бургаско, отказал да даде кола под наем на терориста от Сарафово? Той де факто го е разкрил още тогава, когато се е усъмнил, че неговата карта може да е фалшива. И може тази да е причината да не е пожелал да съобщи за опасенията си. Ако тази Комисия след време реши да ме разкрие, като нищо ще ме ликвидират. Ето я логиката. Затова Комисията по досиетата наистина трябва да се закрие, за да може органите за сигурност да имат свобода на действие и да действат професионално.

Нашият гост

Полковникът от резерва Николай Цанов е роден на 15 март 1952 г. в Кула, Видинско. Завършил е инженер - компютърна техника. Работил е в Институт по изчислителна техника, след това в контраразузнаването и разузнаването на България. Най-дълго е работил в българското научно-техническо разузнаване. Бил е в Норвегия в Осло и в САЩ в Ню Йорк като заместник-търговски представител. В Ню Йорк участва в организацията по приемането на страната ни в Световната банка и в МВФ. След завръщането си у нас работи в НРС в икономическото направление. Сега е заместник-председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса.