Да покори всички върхове в света с височина над 8000 метра и да стане първият наш алпинист с това постижение – това бе една от целите на Боян Петров. Изчезналият при катеренето на Шиша Пангма (8027 метра) българин успя да стъпи на 10 от 14-те осемхилядници. Първият човек, който се качва на всеки един от тях, е Райнхолд Меснер.

В Хималаите един снежен човек Йети среща друг снежен човек Йети. Първият казва: „Знаеш ли, че вчера видях Райнхолд Меснер да слиза от Еверест?”, а другият отговаря: „Наистина ли? Значи той наистина съществува!”

Такива вицове се разказват от алпинистите около лагерния огън в края на миналия век, когато Меснер написа книгата си „Йети – легенда и реалност”. При експедиция в Хималаите през 1986 г. той се натъква на следите от голямо животно и това го провокира да се впусне в задълбочено изследване на фактите и митовете, които се разказват в Източен Тибет за Йети. Изводът на алпиниста – загадъчният снежен човек поразително прилича на тибетската кафява мечка...

73-годишният днес Меснер е стигнал до много изводи във вълнуващия си живот, преминал на на голяма надморска височина. Той описва в повече от 80 книги своите наблюдения и мисли, една от които е: „Хубавите неща в живота са тези които правиш, а не тези, които притежаваш.”

Направеното от него му отрежда място сред най-великите алпинисти в историята. Освен че първи покорява всички осемхилядници, Меснер е първият човек, който стъпва на Еверест (8848 метра) без кислородна маска заедно с колегата си Петер Хабелер през 1978 г. и първият, който осъществява самостоятелно качване на Еверест (през 1980 г.). Той е също така първият, който прекосява Антарктида и Гренландия без ски и кучешки впрягове, а след това и пустинята Гоби съвсем сам. Постиженията му надхвърлят и най-смелите мечти на повечето хора на Земята. Надхвърлят и това, за което самият той е мечтаел като дете.

Меснер е роден на 17 септември 1944 г. в тиролския град Бриксен (на италиански – Бресаноне) в северната част на Италия до границата с Австрия. Има осем братя и една сестра, всички са планинари. Едва на 5-годишна възраст Райнхолд качва първия си връх, а когато навършва 20 г. вече е най-добрият алпинист в Европа заедно с брат си Гюнтер. Въпреки че следва геодезия в Падуа и работи известно време като учител по математика, планините са неговата страст и на тях посвещава живота си. Започва да се катери в родните си доломитски Алпи, за които казва, че са едно от най-красивите кътчета на света. Там се специализира в скалното катерене, което му помага в походите към най-високите точки на планетата.

Меснер е противник на помощните технически средства, които масово навлизат във височинния алпинизъм през 70-те години на миналия век. Той казва: „За мен изкачването на върхове губи смисъл, когато човек използва всички достижения на науката и техниката. Парапети, фиксирани въжета, кислород – всичко това е обидно за планината. Предпочитам да нося куража в сърцето си, а не в раницата. Вярвам в себе си, а не в екипировката.”

С тази философия и без кислородна маска Меснер покорява всички 14 осемхилядници в периода 1970 – 1986 г. Той изкачва върховете повече от веднъж, за да осъществи и самостоятелно катерене. Предприема повече от 100 височинни експедиции, прекосява най-големите снежни и пясъчни пустини в света. Превръща в световна звезда. Книгите му се радват на небивал интерес, участва в много телевизионни предавания. Вдъхновява безчет алпинисти. Известният му американски колега Ед Виестърс казва: „Меснер премахна загадката от невъзможното, остана ни само загадката докъде можем да стигнем.”

Преди 40 години - през май 1978 г., Райнхолд Меснер и Петер Хабелер стават първите хора, които стъпват на Еверест без кислородни апарати. Дотогава лекарите смятат, че това е невъзможно, защото на най-високия връх на света човешкият организъм би могъл да бъде увреден без допълнителен кислород. Много по-тежко за Меснер е второто му, вече самостоятелно качване на Покрива на света през 1980 г. За него самият той разказва: „Стигнах върха късно и стоях горе съвсем сам. На слизане попаднах в цепнатина, започна да става тъмно и почти се предадох. Успях да продължа, само защото бях обзет от идеята за това солово изкачване. Хората смятат, че само децата се страхуват от тъмното. Глупости! Мен също ме е страх...“

При завръщането си обявява, че да покориш Еверест сам е като да стъпиш на Луната. Тогава казва и една от знаменитите си фрази: „Не се качих там горе, за да умра. Качих се, за да живея!“

На 73 години днес Меснер може да няма пръсти на краката, но има повече енергия и по-буйна коса на главата от много 33-годишни мъже. Великият катерач води спокоен живот в алпийския си замък от 13 век, където гледа стадо якове. Отдаден е на каузата за опазване на природата и създаването на планински музеи. За кратко бе и евродепутат, но явно не му понесе, защото – както сам казва – „Не робувам на ничия визия, освен на моята собствена.“

Губи брат и пръсти на Нанга Парбат

Първият покорен осемхилядник от Райнхолд Меснер е Нанга Парбат (8125 м) през 1970 г. Тази експедиция оставя завинаги трагичен отпечатък върху живота му. Заедно с брат си Гюнтер той предприема изкачване по екстремно опасната Рупалска леденоскалиста стена – най-високата в света. Двамата успявят да стъпят на върха, но са ужасно изтощени и на слизане Гюнтер изостава, а впоследствие изчезва. Меснер казва, че го е помела лавина, но остават подозрения, че го е изоставил по опасното трасе и тръгнал да слиза по неизследван досега маршрут. Гюнтер загива, а Райнхолд успява да се добере до базовия лагер с тежки измръзвания, вследствие на които са му ампутирани седем от десетте пръсти на краката и части от пръсти на ръцете. Оттогава той е неспособен да прави скалисти изкачвания и се ориентира изцяло към височинния алпинизъм.

35 години по-късно тялото на Гюнтер е открито по маршрута, по който е слязъл самият Меснер, което потвърждава думите му за лавина. Райнхолд губи в Алпите друг от братята си – Зигфрид, който е поразен от мълния.

За него

Не искаше да слиза от Еверест

Когато с Райнхолд Меснер стъпихме на Еверест без кислородни маски, се прегърнахме, отпуснахме се и се засмяхме едновременно. Най-накрая се качихме! Най-накрая нямаше повече какво да катерим! Тревожех се как ще слезем и скоро тръгнах надолу. Меснер остана по-дълго на върха, за да снима. Не му се слизаше. Аз исках по-бързо да стигнем на сигурно място. Имах чувството, че ще се задуша. Беше мъгливо и ветровито. Страхувах се вятърът да не заличи следите ни, да не се загубим, да не падна...

Петер Хабелер, алпинист, който заедно с Меснер качва Еверест през 1978 г. без кислород

Промени мисленето на хората

Като ръководител на експедицията, при която Меснер и други негови колеги изкачиха Еверест, трябва да кажа, че тази акция промени живота ни. Промени и схващането, че без кислород на тази височина се уврежда мозъчната функция. По онова време покоряването на осемхилядник беше значително по-трудно. Имаше по-малко летища, по-малко пътища, по-малко пътеки. Отнемаше ни по 20-22 дни да стигнем само до базовия лагер, при това пеша. Днес всеки базов лагер се достига най-много за седмица. Даваше се само по едно разрешение за качване на връх на година. Чакахме няколко години да получим разрешение за Еверест. Да не говорим за техническите пособия. Един чифт обувки тежеше 6 кг! Взехме телефон от армията, който тежеше 20 кг! А сега от върха се обаждаш по мобилния си телефон, в базовите лагери има дори интернет кафенета.

Волфганг Найрц, ръководител на експедицията с участието на Меснер по изкачване на Еверест през 1978 г.

Може и да е видял Йети

Меснер казва, че е видял нещо като Йети. Не знам, може и да е видял, може и да е халюцинирал. Това се случва с алпинисти без кислородни маски на голяма надморска височина. Те получават видения, усещат невидим партньор до себе си, някакви неща им се случват в главата... Аз също съм качих осемхилядниците без кислород, но никъде не видях Йети. Внимавах да не стигна до този етап. Защото знам, че ако почна да халюцинирам, значи съм на грешното място и съм попаднал в беда.

Ед Виестърс, единственият американски алпинист, качил всички осемхилядници, 7-кратен покорител на Еверест