Новите депутати влизат в парламента с различни виждания за военната ни сигурност. И това до голяма степен ще бъде пречка пред усилията за формиране на стабилно правителство. За да се осъществят нещата, някои от най-желаните партньори за постигане на мнозинство трябва да си заровят главите в пясъка и да предизвикат недоволството на своите поддръжници.

Ако държат на обещанията си в сферата на отбраната, Обединените патриоти не биха могли да постигнат консенсус за общо управление нито с ГЕРБ, нито с БСП. По-скоро в тази област има определена близост между двете първи политически сили. Ако щете и с ДПС, защото движение „Воля“ на Марешки доста фрагментарно разглежда тази тема.

Обединените патриоти, които влизат като трета по численост парламентарна група в 44-тото народно събрание, се разминават на висока скорост с хората на Бойко Борисов и Корнелия Нинова по вижданията си за развитието на въоръжените ни сили. Те се обявяват за възстановяване на наборната военна служба и трудовите войски като място за придобиване на професия, отговорност и съпричастност към българската държава. Наясно са, че подобен приоритет не би влязъл в една бъдеща съвместна програма за управление. Вече пробваха това със законопроект по време на 43-тото народно събрание и срещнаха неодобрението на същите депутати от ГЕРБ, които и сега бяха избрани. Както и на народните представители отляво. Ако решат да участват в правителство с ГЕРБ или с БСП, ще трябва да се откажат от тази идея или да я наложат, което едва ли ще се случи. Това по-скоро би довело до подвеждане на избирателите, защото връщането на наборната военна служба под определена форма все повече се налага в някои среди като едно от решенията не само за попълване на недостига в личния състав на армията. То е необходимо за нейния мобилизационен ресурс и за възстановяването на мисията й за военно-патриотично възпитание на населението.

Вторият акцент в програмата на Обединените патриоти, който помогна да спечелят около 9 процента от гласовете, звучи още по-разграничаващо от първите две политически сили. Той гласи „незабавно връщане на ракетните бази в Южна България и извеждане на всички български войски от чужди държави“. Първо, и ГЕРБ, и БСП се придържат към приетата през октомври 2010 г. Програма за развитие на отбранителните способности до 2020 г. Там за подобни промени на структурата и дислокацията на въоръжените ни сили не става и дума. Второ, това би струвало доста, а досегашното управление на Бойко Борисов показа, че много трудно се отделят средства за армията - както за превъоръжаване, така и за подобряване на социалния статус на военнослужещите. Едва при второто правителство се стигна до одобряване на инвестиционните проекти за новите изтребители и кораби, а придобиването на бойни машини все още е под въпрос. Макар че унищожената в годините на прехода ракетна мощ на България днес можеше да свърши много работа, дори и само като възпираща сила. Твърдя последното, като зная, че то не е в унисон с мненията на някои политици и военни експерти, които смятат, че ракетните способности на България са имали смисъл само по време на Варшавския договор, когато плановете са били те да бъдат снаряжени с ядрени бойни глави.

При евентуално участие в правителство с ГЕРБ или БСП Обединените патриоти ще трябва да се откажат и от искането си за незабавно изтегляне на нашите войски от чужди държави. Не че са толкова много. В момента в операции под ръководството на НАТО и ЕС имаме 140 военнослужещи в различни горещи точки. Най-много са в Афганистан. Изпълнението на този приоритет означава двете политически сили да се откажат от ангажимента си „България да бъде активен и надежден член на НАТО и ЕС“, както конкретно е записано в програмата на ГЕРБ. И това няма да се случи.

За тези и други приоритети Обединените патриоти твърдят в своята програма, че са възможни, знаят как да ги направят, стига властта да е в правилните ръце. След изборите на 26 март на тях се падна да определят кои са правилните ръце, за да се включат и те във властта. Що се отнася до отбраната на страната, би трябвало като сериозна политическа сила да подписват споразумения с гаранция, че този раздел от програмата им няма да остане за следващите избори. Засега обаче ракетните бази стоят на пътя на формирането на новото правителство.

Тотална промяна на отбранителната политика

„Възстановяване на наборната военна служба и трудовите войски като място за придобиване на професия, отговорност и съпричастност към българската държава.

Незабавно възстановяване на ракетните бази в Южна България и извеждане на всички български войски от чуждите държави.“

(От изборната програма на Обединените патриоти - НФСБ, „Атака“, ВМРО - 2017 г.)