Преди да отпътува, премиерът на Косово подаде оставка като така предопредели решението за предсрочни парламентарни избори на 8 септември

Някогашното съперничество като бунтовнически командири се пренесе и на политическата сцена

Цялата работа около заминаването на Рамуш Харадинай се превърна в крайна сметка в една мелодрама, която някак си не се връзва с коравия някогашен командир от Армията за освобождение на Косово /АОК/, популярна с абревиатурата си на албански УЧК. Дори и часът на отлитането му от Прищина, променен заради закъснението на самолета на компанията, която трябваше да го отведе в Хага, придаде допълнителен „вкус“ към историята. Та, за да бъде навреме там, неговият доскорошен подчинен, вицепремиерът и министър на външните работи, считан за най-богатия косовар- Беджет Пацоли, му отстъпи личния си самолет, за да може Рамуш за литне и да се опита да докаже невинността си пред Специализирания съд за престъпленията в Косово.

Пътят от Прищина до Хага не е непознат за Харадинай. На два пъти той бе викан като обвиняем от Международния трибунал за престъпленията срещу човечеството в бивша Югославия, но и в двата случая не бяха намерени доказателства, които да докажат тези обвинения. И Рамуш се връщаше обратно, за да се включи активно в политическата борба в Косово, която за него се свеждаше преди всичко да си разчиства някогашното си съперничество от горите над Лояне с тогавашния силен човек в страната- лидера на Демократичната партия на Косово и премиер Хашим Тачи.

Да, някогашното съперничество като бунтовнически командири между Тачи и Харадинай се пренесе и на политическата сцена в най-младата балканска държава. Хашим очевидно бе „американското момче“, измъкнато от горите от някогашния помощник държавен секретар при президента Клинтън Ричард Холбрук, вече покойник. Влиянието лично на Тачи и на неговата партия ДПК бяха основната пречка пред нескритата амбиция на Харадинай да стане премиер на Косово. И чак когато Хашим реши, че е време да завърши политическата си кариера на един от основателите на независимо Косово като негов президент, звездата на Рамуш Харадинай изгря и той стана премиер. Разбира се, на коалиционно правителство на неговия Алианс за бъдещето на Косово и партията на Пацоли, който след като „направи парите си“ в строителния бизнес в Русия, реши, че и в политиката за него и за неговите мениджърски умения има място. И се печели не лошо…

Така че поканата към Харадинай да бъде изслушан в Хага е трета поред. Както се казва- трети сезон, първи епизод. Даже в посланието, с което втората му съпруга и майка на трите му деца, журналистката Анита Харадинай го изпрати на път, посочи, че за трети път на плещите на Рамуш ляга съдбата на народа на Косово и неговия авторитет. Нещо такова… Само че, уважаеми читатели, не изпадайте в заблуждение, че този съд, пред който се изправи Харадинай, е онзи същият Международен трибунал за престъпленията срещу човечеството в бивша Югославия, който вкара в затвора диктатора Слободан Милошевич, намерил там и смъртта си. „Онзи“ беше друг, достатъчно сме писали за него и за неговите „клиенти“, някои от които, като вече споменатия Слобо, са покойници. Остава само генерал Ратко Младич да получи потвърждение на присъдата си, а и Воислав Шешель- хипотетично!, да се върне, за да излежи своята, и още едно-две неща, и Трибуналът отива в историята. Но по пътя нататък ще пътува с подозрението, че тази правна институция бе ползвана в определени моменти и като политически инструмент, и второ- особено това се отнася за Белград, че Трибуналът е имал да изпълни „антисръбска задача“ като осъди и прати в затвора предимно обвиняеми сърби, за сметка на хърватите, да речем. Даже някои подхвърлят, че искането на Съвета на Европа за формирането на правен орган, който да разследва престъпленията на косовари-албанци срещу цивилни от другите етноси в страната е някаква форма на компенсация тъкмо на обвиненията, че Международният Трибунал за Югославия е антисръбски.

Специалният съд за военните престъпления на АОК в Косово бе създаден през август 2015 г, когато след дълги дебати и апаратни игри беше гласуван от косовския парламент. Законът предвижда международни прокурори да разследват участието на албанци в убийството на цивилни, предимно сърби, след войната в края на 1999 г, а международни съдии да определят вината и присъдите на виновните. Компромисът за гласуването бе в това, че с цел да се гарантира независимостта на работата на съда и за да не се оказва влияние, неговото седалище да бъде също така в Хага, както и на Международния трибунал за Югославия. Цели пет години бяха нужни за да се преодолее съпротивата на политическия елит в Прищина срещу създаването на този специализиран орган след като през 2010 година Съветът на Европа обяви, че лидерите на вече разпуснатата Армия за освобождение на Косово, в това число и нейните командири като Хашим Тачи и Рамуш Харадинай, са отговорни за смъртта на стотици цивилни сърби, роми и др. Основен инициатор бе швейцарският пратеник Дик Марти, който изнесе ужасяващи факти за прословутата „жълта къща“, в която са изваждани органи от хора, продавани за нуждите на чужди болници, преди всичко турски.

Разбира се, политическите лидери в Прищина отрекоха тези предварителни обвинения и участието си в подобни престъпления, но се съгласиха да направят всичко нужно съдът да заработи и да стигне до истината. А че в Прищина доста хора сънуват нощни кошмари за онези дни от края на войната е повече от ясно, защото политическият елит в страната, доколкото може да се нарече такъв, е съставен предимно от бивши командири и войници на УЧК, които бързо-бързо смениха униформите в цвят „каки“ с копринените костюми и белите чорапи и станаха политици. И днес управляват страната- президентът Тачи, неговият отколешен съперник за влияние Рамуш Харадинай, председателят на парламента Кадри Весели и още колко много… Да, споделям мнението, изразявано неколкократно от блестящия познавач на Албания и на Косово д-р Боби Бобев от Института за балканистика на БАН, дълги години български посланик в Тирана и в Прищина, че Хашим Тачи израсна много в политиката и стана държавник, но споменът за неговата роля в борбата на УЧК и за „откриването“ му от Ричард Холбрук като бъдещо политическо лице на бъдещо независимо и суверенно Косово, все още е жив.

Но Харадинай е първият от управляващата тройка в Прищина, който е призован да бъде разпитан. Още щом получи призовката, Рамуш подаде оставка- искал да застане пред съда като гражданин на Косово, а не като премиер. Какво пък, достойно е, пък и нали вече има опит от един друг съд. Макар че часове преди да отпътува, Харадинай чрез социалните мрежи изпрати послание, че не се отказва от нито една своя политическа идея, застъпвани от него и защитавани силно и последователно. В това число и най-вече решението си като премиер да увеличи вносните мита на сръбски стоки в Косово на сто процента. Това решение до голяма степен се оказа блокиращия фактор на преговорния процес за нормализация на отношенията с Белград, воден от косовска страна от премиера Хашим Тачи с тогавашния премиер на Сърбия Александър Вучич. Когато- почти по едно и също време, и двамата станаха президенти, прехвърлиха диалога на по-високо държавно равнище, без това да го направи по-лесен или по-продуктивен. Вучич стои твърдо на позицията, че няма да има никакъв напредък в преговорите, докато стоте процента мито оскъпяват неимоверно сръбските стоки и ги правят на практика непродаваеми, докато Харадинай обещава да ги свали срещу приемането от Белград на независимостта на Косово. Нещо, което Вучич- поне в момента, не иска да прави. И преговорите са блокирани, а и съвместната инициатива на Париж и Берлин те да бъдат измъкнати от застоя, поне засега не дават резултати.

Затова си мисля, че призовката на Харадинай, последвалата негова оставка като премиер и отиването му в Хага, са плод на дискретен натиск над Съда от извънюридически политически фактори. Щом Трибуналът можеше да бъде ползван по този начин, защо и този Съд да не може. Да, ама Харадинай очевидно си е направил сметката, че може да се върне чист като сълза както предишните два пъти и отново да се впусне в политическата битка. Защото е ясно, че едно напускане на премиера означава предсрочни парламентарни избори в страната, пък там кой каквото покаже. И те са вече факт- на 8 септември тази година.

С Харадинай като участник в тях, или без него. Ще видим.