Наричан Рамбо от бойните другари заради мускулатурата, уменията и непреклонността си, Рамуш Харадинай (48 г.) е смятан за национален герой от мнозина албанци, но за сърбите е военнопрестъпник. Бившият командир от Армията за освобождение на Косово (АОК) е кандидатът за премиер на победилата на изборите в неделя „военна коалиция“. Наричат я така, защото трите основни партии в нея са ръководени от бивши командири на АОК.

Харадинай още не е премиер, “военната коалиция” зад него няма мнозинство, но има възможности да убеждава. Западът пък има инструмент за влияние върху командири от АОК - нов спецсъд в Хага за военни престъпления в Косово за периода 1998-2000 г. Ако той се комбинира с прагматизма на бившите партизани и желанието им да не се конфронтират със Запада, може да се очаква смекчаване на негативните последствия от управлението им, най-вече влошаване на отношенията със Сърбия. Харадинай обеща твърдост към Белград, като поиска признаване на Косово, като условие за продължаване на подкрепяния от ЕС диалог.

А той има дълга история на конфронтация със Сърбия. Последният инцидент е отскоро - през януари Франция го задържа по заповед за арест от Белград за военни престъпления в Косово, но в края на април съд отказа екстрадирането му.

“Ликвидирал съм сръбски полицаи, убивал съм сръбски цивилни, отстранявал съм непослушни албанци... От дете разбрах, че решението на албанския и косовския въпрос е възможно само със сила”, пише Харадинай в предговора към книгата си “Изповеди за войната и свободата”, издадена през 1999 г.

Той е роден на 3 юли 1968 г. в с. Глоджане край Дечани, Западно Косово, в семейство с 9 деца, произхождащо от клана Бериша в планинския район на Пука, Северна Албания. След завършване на гимназия през 1987 г. отбива военната си служба до границата с България, стига до взводен командир. Мечтае да следва астрономия, но юговластите не го пускат във ВУЗ заради участието му в демонстрации. През 1989 г. емигрира в Швейцария, където работи предимно като охранител. Влиза в Народното движение на Косово, от което израстват много лидери в АОК. Там тренира кунг-фу, надгражда военни знания от местни военни, но и от неясно обучение във Франция. Отрича да е бил в Чуждестранния легион.

От 1994 г. се връща периодично в Косово, като организира контрабанден канал от Албания, включително на оръжия. Включва се в партизанската група “Дукагин” с братята си Люан и Шкелзен, убити по-късно във войната. В началото й през 1998 г. е почти неизвестен, но след няколко месеца командва бойна зона и формира спецчастта “Черни орли”, смятана на Запад за най-добре обучената в АОК. Но сърбите я свързват с много убийства и мъчения.

След края на войната през 1999 г. АОК се трансформира в Корпус за защита на Косово и Харадинай става негов зам. командир до април 2000 г., когато се захваща с политика. За основаването на неговия Алианс за бъдещето на Косово му помага Махмуд Бакали, комунистически лидер, наричан косовския Тодор Живков. След вота през октомври 2004 г. влиза в коалиция с партията на тогавашния президент Ибрахим Ругова, който го посочва за премиер. Но след 100-ина дни на поста е обвинен от трибунала в Хага за военни престъпления и подава оставка. Оправдан е през април 2008 г. поради липса на доказателства. Заради силни съмнения за заплахи над свидетели процесът е подновен, като през ноември 2012 г. Харадинай отново е оправдан. Бранят го британски адвокати, като се твърди, че за защитата помагала и Чери Блеър, съпруга на премиера (1997-2007) Тони Блеър.

Харадинай казва, че от поколения в неговото семейство са католици. От май има и албанско гражданство. Женен е от 14 години за тв журналистката Анита Мучай, имат три деца. Говори френски и английски, но и сръбски в интервюта и пред местни сърби, за да “покаже уважение”.

Бие се с руснаци, лекуват го американци

През май 2000 г., когато вече е избрал политическа кариера, Харадинай влиза в ръкопашна схватка с руски военни и е окървавен. Западни източници за случката са пестеливи на подробности, но според руски до боя се стигнало, след като руски патрул в състава на КФОР спрял микробус и установил, че мъжете в него са въоръжени. Проснали ги на земята, но един започнал да обижда руснаците, че били смели само с автомат в ръка, а той бил много добър в ръкопашния бой и в равен бой можел “да им покаже”. Десантчик приел предизвикателството, наредил да пуснат пленника и оставил оръжието настрана. След удар в празното, последвал контраудар и Харадинай се оказал на земята с окървавена глава.

През юни същата година Харадинай и негови сподвижници прескачат оградата на дома на семейство Мусай в село край Дечани в опит за “изгладят” семейна вражда. Стига се до престрелка и хвърляне на гранати. Харадинай е ранен, закаран с хеликоптер до US база в Косово, а след това лекуван от шрапнелни рани в американска военна болница в Германия. По-късно US представители в Косово ще бъдат обвинени, че са се намесили в разследването на ООН за инцидента.

За него

Ще ни създаде много проблеми

Така наречената военна коалиция или коалиция на ветераните, която спечели най-много гласове на изборите в Косово и Метохия, е тази групировка, която най-открито заплашваше сърбите и това ще ни създаде трудности и много проблеми.

Александър Вучич, президент на Сърбия

Изправи се срещу геноцида

От името на албанските граждани искам да благодаря на един от най-преданите албанци - г-н Рамуш Харадинай, който със своите другари се изправи срещу етническото прочистване и геноцида над народа си. Той е мъж който открито и смело застана пред трибунала в Хага, за да остане незасегнат и да запази честта на освободителната война в Косово.

Буяр Нишани, президент на Албания, при връчването на ордена “Скендербег” през декември 2012 г.

Той е специфичен терорист

Като министър предадох на трибунала в Хага десетки хиляди доказателства за престъпления над жителите на Косово. Харадинай е специфичен терорист, лично е участвал в 67 убийства, наредил е 267 убийства и над 400 отвличания на сръбски цивилни, като сред отвлечените има 65 деца.

Владан Батич (1949-2010), правосъден министър на Сърбия (2001-2004)

Поставя интересите на Косово над личните

Оставката на Харадинай от премиерския пост (през март 2005 г.) показа, че винаги е готов да постави интересите на Косово над личните. Той има динамични лидерски качества, силен ангажимент и визия за Косово. Лично аз съм натъжен, че повече няма да работя с близък партньор и приятел.

Сьорен Йесен Петерсен, шеф на мисията на ООН в Косово от юни 2004-а до юни 2006 г.