Ратификация ли? Ще почакате още малко...

Македонският парламент ще гласува договора с България най-вероятно в края на януари

Друго начало бях предвидил за този текст. Много ми се искаше да пусна в действие някаква, макар и малка, доза триумфализъм, за да потвърдя, че днес – още в началото на 2018-а, Договорът между България и Р Македония, подписан на 1 август миналата година в Скопие, вече има подкрепата на пратениците в македонския парламент. И респективно, че народните ни представители са го ратифицирали и в нашия законодателен орган, преди да са излезли в коледно-новогодишната си ваканция.

И въпреки че по старата македонска парламентарна традиция тяхното Собрание работи до последно, тъй като там празниците започват от Нова година, до 30 декември документът само беше внесен в пленарна зала, но не беше гласуван. Правителството на Зоран Заев преди около две седмици прие проектозакон за ратификацията и го придвижи към парламентарните комисии. Комисията по външната политика на македонския парламент препоръча Договорът да бъде ратифициран от депутатите. Това е така. Но съмнението ми, че времето до края на годината няма да стигне, за да може ратификацията да излезе от комисиите и да влезе в пленарната зала, се потвърди. Оказаха се верни онези информации, които цитираха думите на председателя на парламента Талат (не Арбен!) Джафери, че ратификацията на Договора с България ще стане през януари 2018-а. Това Джафери бе казал на срещата си в Скопие с българския вицепрезидент Илияна Йотова.

Хайде и аз да добавя няколко съображения за тази прогноза. Македонският парламент едва ли ще започне активна и полезна работа по-рано от 15 януари. Пак по стара традиция, наложена от календара на Македонската православна църква, в Р Македония отбелязват Рождество Христово на 7 януари, а на 13 срещу 14 януари празнуват „Стара Нова година”. Така че от 1 януари поне до 15-и държавата и нейните институции замират напълно, търговията върви, ама магазините се занимават предимно с инвентаризация, колкото да се каже, че не са прекъсвали работа. Празници, какво да ги правиш. Така че, ако в най-добрия случай се стигне до дебат в парламента за ратификацията на Договора, той ще бъде във втората половина на януари или в самия му край.

Второто ми съображение е свързано с движението на един друг закон в македонския парламент – този за езиците. Всъщност става дума за разширеното използване на албанския език на всички нива в държавната администрация и по цялата територия на Р Македония. Досега не съм чул някой от македонските политици пряко да обвързва приемането на този закон с подкрепа на ратификацията на Договора. Но това е само външната страна на публичното говорене в Скопие. Който от колегите македонски журналисти да попитам, всеки от тях убедително отговаря, че пряка връзка между двата проектозакона съществува. И тя е много проста. За да има необходимото мнозинство за подкрепа на ратификацията, правителството на Заев задължително ще разчита на гласовете на депутатите от политическите партии на албанците, които са представени в парламента. Неговите гласове не му стигат, както е известно. А тази подкрепа няма да дойде без да бъде изпълнено условието Законът за езиците да е минал. Той е твърде важен за всички албанци и за техните политически партии, независимо от това дали се обичат едни други или не. Приемането на този проект беше и условието, срещу което някои от тях, преди всичко Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети, отказа партньорство на Никола Груевски и даде подкрепа на Зоран Заев да състави своя кабинет.

За това колко е важен Законът за езиците за албанците и за техните политици си струва да разкажа за Зиядин Села. Той е лидер на една от партиите, които съставят Алианса за албанците. На последните парламентарни избори на 11 декември миналата година, това двупартийно обединение вкара трима депутати, чийто лидер е тъкмо Села. Бивш кмет на Струга, Села бе пратеникът, който пострада най-много в македонския парламент по време на онзи четвъртък, 27 април, станал известен като „нощта на кървавите глави”.Слава Богу, оцеля. Когато Заев съставяше кабинета си, и търсеше парламентарно мнозинство за него, Села се включи в правителството и даде свой човек за министър на здравеопазването. Става дума за доктор Арбен Таравари, който, както писахме преди време, беше може би единственият кандидат за министър, който заради своя професионализъм и хуманно отношение към пациентите, бе подкрепен от всички представени в Собранието партии. Този авторитет на д-р Таравари беше и аргументът той да се впусне в надпреварата за местните избори на 15 октомври и да спечели кметското място в Гостивар. Така мястото на министъра остана празно, а спорът кой да наследи Таравари предизвика и първата криза в управляващата коалиция на Зоран Заев. Зиядин Села настояваше този министерски пост да остане в квотата на неговия Алианс за албанците, даже имаше и кадрово предложение. Може би обиден от факта, че министърът напусна поста си и отиде в Гостивар да спечели срещу кандидата за кмет на ДСИ, открито подкрепян от самия Заев, премиерът реши да номинира кандидат от неговия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ). Заев и Села се срещнаха, разговаряха и не се разбраха. Парламентът гласува новия здравен министър, а Села се закани, че ще напусне управляващата коалиция. На заседание на Централното ръководство на неговата партия, все пак, бе решено хората на Села да останат във властта до момента, в който бъде приет Законът за езиците. След това, ядосаният стружанец, добър приятел на България, между другото, каза, че Алиансът за албанците излиза от управлението. Респективно, оттегля парламентарната подкрепа за кабинета на Заев с неговите трима депутати.

Та, казвам, че тази история, освен че предизвика криза във властта, дава ясен знак за това колко много държат албанските партии на Закона за езиците. По много причини – етнически, политически, психологически и всякакви други, които бихме могли да анализираме по-нататък. И които причини ни помагат да разберем по-лесно връзката между двата проектозакона.

Има и нещо друго. Някак си се създаде впечатление, че основните моменти в българо-македонските отношения през изминаващата година се движат паралелно и в синхрон. Така беше при оповестяването на съдържанието на Договора в София и в Скопие, което стана почти едновременно. Затова си мисля, че и нашата, българската ратификация, за която нямам никакви съмнения, че ще мине със сериозна подкрепа, ще стане тогава, когато в Скопие са готови да гласуват. Една малка демонстрация на съгласувана и координирана политика на фона на започващото в София председателство, което пък се превърна вече в мантра, размахвана наляво и надясно като панацея за бъдещото членство на страните от Западните Балкани, в това число и Македония, в Европейския съюз.

Накрая нещо, което никак не е без значение. В момента македонският парламент работи в пленарна зала и в комисиите без присъствието в него на депутатите от опозицията от ВМРО-ДПМНЕ. Ако ме питате мене, извън вече изброените съображения, смятам, че никак не би бил добър знак фактът, че ратификацията може да стане в полупразна зала. Онзи ден ВМРО-ДПМНЕ избра своя нов, трети поред председател, технократът Християн Мицковски, който замести Никола Груевски.

Оттук нататък въпросът е ще се еманципира ли Християн от Никола, или ще я кара както досега. Първият тест би могъл да бъде връщането на ВМРО-ДПМНЕ в парламента.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи