“Извършител на едни от най-ужасяващите престъпления, познати на човечеството”, е може би най-лекото, което съдията от Международния Трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) Алфонс Ори, можеше да даде като квалификация, докато четеше в сряда присъдата срещу бившия сръбски генерал Ратко Младич. Който не пропусна да напсува “на майка” беловласия магистрат и всички присъстващи, преди да бъде изведен принудително от съдебната зала и заседанието да завърши в негово отсъствие.

Видимо вече на ръба на деменцията, пламъкът на чистата омраза още гореше в очите на “касапинът на Босна”, “палачът на Сребреница”, “кошмарът на Сараево”, докато риташе във въздуха и се съпротивляваше срещу двамата разсилни, които го изнасяха от бокса за обвиняемите.

Дошлите в залата майки и съпруги на някои от избитите по заповедите на Ратко Младич десетки хиляди босненци, изглеждаха дълбоко покрусени от сцената. И полу-удовлетворени от присъдата на доживотен затвор, която Трибуналът му даде за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. “Няма справедливост за всички жертви”, говореше със сълзи на очите една от тях пред камерата на западна телевизия.

Но за престъпленията, извършвани от, в името и по заповед на Ратко Младич, справедливост трудно може да има. И е спорно колко е важно да се знае за него къде е роден и как се е издигнал във военната йерархия на Югославската народна армия (ЮНА). Как е започнал като младши офицер в танкова бригада в Скопие и е стигнал до командир на 9-и полк на ЮНА в Книн, бивша столица на също така бившата Република Сръбска Крайна в Хърватия, където го заварва началото на Югославските войни. Едва ли.

По-важното е, че историците тепърва ще описват все по-подробно как през 1992 г. се озовава начело на 180-хилядната армия на босненските сърби със задача да проведе етническо прочистване на всички мюсюлмани и католици от територията на Босна и Херцеговина. За концентрационните лагери, за масовите убийства, за палежите на цели села, за системните мъчения, осакатявания и изнасилвания, извършавани по негова заповед. За над 10-те хиляди души, паднали под куршумите на сръбските снайперисти и снарядите на артилерията им по време на 40-те месеца обсада на Сараево; за близо 8-те хиляди мъже и момчета от Сребреница, избити като добитък в рамките на пет последователни дни в един горещ юли на 1995 г.

За близките на хилядите жертви възмездието няма да дойде никога. Дори и след 20-те години, които чакаха Младич да бъде осъден за престъпленията си, болката им не може да затихне.

Особено когато знаят, че въпреки присъдата, в съседна Сърбия още се кръщават деца и улици на Ратко Младич. Името му се драска по мостовете и се възпява от футболни агитки. В самата Република Сръбска в Босна портретите му висят по стените на кръчмите и кафенетата. Ден след произнасянето на присъдата, страницата на английски език в електронната свободна енциклопедия “Уикипедия”, транскрипцията на “Ратко Младич” на кирилица беше променена за кратко на “Герой на Сърбия”. И тези провокации са част от всекидневието им.

На път за Сараево с автомобил преди месец, на излизане от Сърбия към Босна и Херцеговина, първата ми изненада беше посрещането с 5+ метра висока табела “добре дошли в Република Сръбска”. Насред ничия земя, преди бариерата на КПП, където вече се веят звездите на държавния флаг на федерацията на босненци-мюсюлмани, сърби и хървати. Оказа се редовна гледка. На влизане и излизане от всяко населено място от границата до Сараево е забито знамето на Сърбия. В самата столица, ако кривнеш от един условно наречен “околовръстен път” по хълмовете към източните квартали, веднага се разминаваш отново с табелата “добре дошли”.

Но ако пък се подведеш по неосъвременените карти в сателитния навигатор и се изкачиш към западните хълмове над Сараево, рано или късно, на този или онзи склон, ще мернеш подредените редици стотици еднакво бели надгробни камъни, видимо поставяни по едно и също време.

Раните, които е оставил Ратко Младич след себе си, взаимната омраза и разединение, които е посял за поколения напред в три народа, съжителствали заедно с векове преди това, няма да се изкупят с доживотната му присъда. И, уви, страницата на този конфликт още не е затворена.

 

Доживотна присъда, но къде?

Ратко Младич ще остане в холандски затвор, докато изчерпа всичките си възможности да обжалва присъдата. Това ще трябва да се случи пред приемника на МТБЮ, чийто мандат изтича и ще се саморазпусне в края на годината. Основният въпрос обаче е къде ще излежава присъдата си, след това. Седемнадесет европейски държави по принцип са подписали споразумението с МТБЮ да приемат в свои затвори осъдените. И понякога стават фалове. Неговият пряк заместник в армията на босненските сърби, генерал Радислав Къртич, беше осъден за клането в Сребреница през 2001 г. и изпратен да излежава присъдата си във Великобритания. През 2010 г. трима затворници от мюсюлманско вероизповедание проникват в килията и почти успяват да му прережат гърлото. След което го прехвърлят в Полша. За по-сигурно…

 

За него

Всъщност постигна своето

Мисията на Трибунала в Хага беше освен да раздава правосъдие, също така да “промотира помирение” на Балканите. Такова не съществува. Младич постигна до голяма степен това, което искаше: държавица за босненските сърби, от която почти всеки не-сърбин бе прогонен през 1995 г., и само малцина много дръзки посмяха да се върнат оттогава.

Ед Вулиами, британски журналист, експерт по “Югославските войни”

 

Спря развитието на сърбите

Със зверствата, извършени по време на войната в Босна, ние, сърбите, престанахме да сме част от цивилизования свят. Сега виждаме кой е човекът, отговорен за спирането на развитието ни като нация и превръщането ни в общество, лишено от солидарност и състрадание.

Наташа Кандич, водещ сръбски правозащитник

 

Легенда е

Без значение е за нас. Доживотната присъда (б.р. - за геноцид и престъпления срещу човечеството) е част от общата кампания срещу сърбите. Ратко Младич е легенда на сръбската нация.

Милорад Додик, президент на Република Сръбска, пред в-к “Ню Йорк Таймс”

 

Олицетворение на злото

Присъдата за геноцид и престъпления срещу човечеството, издадена от Трибунала в Хага срещу Ратко Младич, е върховна победа за правосъдието. Говорим за човек, който е истинското олицетворение на злото.

Зеид Ра`ад ал-Хюсеин, Върховен комисар на ООН по човешките права