Раят на виното е на няколко километра от България

Потънал в дървета, треви и храсти и обвит в тайнственост, на двадесетина километра от българската граница край Брегово се намира Градът на виното. На хълмовете край селата Роглево и Раяц в Сърбия зад гъсти гори, невидими за случайния пътник, са накацали като малки крепости стотици каменни изби. Зад стените им, дълбоко вкопани в земята, в мрак и прохлада дремят огромни бъчви с тонове вино, събрало огън от слънцето, сила от земята и страст от хората, които го правят.

„Виното ни не е само питие или бизнес. В него са историята, традициите и животът ни. То носи радост, мъдрост и здраве и пътува из цял свят“, казват с гордост хората от селата край Тимок. Заради плодородната песъчлива земя, опънала скатове под слънчевите лъчи над водите на Тимок, вино в този край на Сърбия се произвежда от векове. Звездата на късмета обаче огряла и умножила лозовите масиви и избите в района в средата на XIX век, когато в Европа се появила болестта филоксера, разказват местните стопани. Един малък, но страшен вредител - листна въшка, тайно се промъкнал от Америка в Стария континент и съсипал като скоротечна чума милиони декари лозя. Най-страшните поражения понесла Франция. Останали без любимото си питие, наследниците на галите започнали да търсят усилено изход от сполетялото ги бедствие. Предприемчив французин си спомнил за хубавото вино, което опитал в селата край Тимок при пътуването си из Балканите, и тълпи френски търговци поели към Раяц и Роглево и изкупили бъчвите на селяните. Наличните количества вино се оказали крайно недостатъчни и западните ценители на хубавите питиета започнали да плащат в злато за всяка бъчва. Цената достигнала един наполеон за чебър с 50 литра вино. А местните стопани превръщали печалбите в нови лозя и просторни изби. Мъжете копаели и дялали огромни камъни от бърдата над Тимок и градили с тях нови винарни. Така над Раяц в края на XIX и началото на XX век са появили 365 изби.

„Нашата изба е създадена през 1887 г. от прадядо ми Вушко Нешич. Изградил е голяма къща със зимник в Раяц и винарна на хълма, край лозята. Вече четири поколения правим вино тук“, разказва 38 годишният Желко Перич. Той е купил още две изоставени изби край дядовите сгради и гради къща за гости - ценители на веселите трапези. Богатството на Винения град, изникнал от френското злато през XIX век, през последните десетилетия обаче доста е намаляло и помръкнало. В годините на комунизма и разпада на Югославия част от стопаните заминали от родните села към големите градове в Сърбия, Европа и Америка. От 1800 души навремето днес в Раяц живеят само около 200. А от 365-те изби на хълма над селото живот има само в двадесетина. Много от старите каменни сгради са рухнали. Здравите им като крепости зидове са непоклатими, но изгнилите покриви и дървени порти са паднали и в зимниците тъмнеят като китове на суша огромните празни бъчви. Хора като Желко обаче продължават да пазят и развиват старата винарска слава на Тимошкия край.

„Гледам 1 хектар лозе, работя го с трактора си, както го е правил и дядо ми. Наемам хора от селото само за резитба на лозите и прибирането на гроздето. Тогава работата е много и не смогвам. Виното обаче правя сам, както са го правили дедите ми“, споделя мъжът. Виното на Перич - около 20 000 литра, отлежава в цяла армия разнокалибрени бъчви, подредени в старата, строена от прадядо му изба с дебели каменни стени. „Вино тражи мир и тишину“, казва Желко. В лозята си на баирите над Тимок местните стопани отглеждат стари сръбски сортове - червен зачиняк, бяла багрина и още тамяника и гаме, както в района наричат пино ноар. Но и много други класически сортове като каберне, мерло, ризлинг, шардоне и мускат отонел. Освен местни стопани с винопроизводство край Тимок вече се заемат и чужденци. Англичанин и французин са купили и възродили две от старите изби, други две са купени от руснаци и българка. Продукцията от винарните в Раяц зарежда магазини и ресторанти в цяла Сърбия, стига и до Париж и Беч, както сърбите наричат Виена. Част от напитките обаче майсторите оставят за гостите на започналия вече да се развива селски туризъм в района. През почивните дни, пък и в делници, в Раяц и Роглево пристигат групи най-вече от Сърбия и България. Гостите са основни ценители на хубавите домашно приготвени вина и храни и на дивата природа. И предпочитат чара на естественото пред блясъка на лукса. В механите на Раяц, вкопани в земята и облицовани с дялани камъни, и зиме, и лете температурата е 8 градуса. Огромни камини, които гълтат по десетина еднометрови ствола наведнъж, и несвършващите канички с вино и ракия топлят до изпотяване и помещението, и телата и душите на гостите. И понеже България е на няколко километра по пряка линия, от винарните от радиото и ТВ екраните гърми българска музика.

„Виното е магия, топи грижите на човека, пали радост и веселба и дава мъдрост. Само требе мерка“, смее се Желко, докато налива на всеки от производството си и реди с любимата си Биляна по масите мезетата - веяно и димляно месо, пихтия, домашно козе и краве сирене и накрая тави с печена прасетина (печено младо прасенце). Главен майстор готвач на всички изби в Раяц е Гордан. Едър мъж с широка усмивка и още по-широка глътка, Гордан има в дома си няколко фурни, в които може да опече всичко - от кокошка до вол. Плюс това е и опитен ловец и снабдява избите и с дивечови мезета. Отрупаните с вълшебни питиета и вкусни блюда трапези обаче не са единственото, което гостите могат да видят във виненото царство на Раяц. Край избите на хълма над селото са потънали в тишина и спокойствие местните гробища, приютили поколенията от няколко века. Жителите на Раяц минават по 3 км по стръмния и тесен път към Винения град, за да погребат близките си на билото. „Хората и на оня свят трябва да са до виното“, казват в Раяц. Сред новите мраморни споменици (паметници) обаче се открояват причудливи камъни с издълбани на тях кръстове, свастики, слънца и розетки. Според историци странните стълбове са надгробни паметници на богомили и бележат пътищата им на Балканския полуостров. От хълма на Винения град се разкриват и уникални пейзажи към покривите на сгушеното в подножието му село Раяц, към Тимок и бърдата над нея, отвъд които е България. Край коритото на реката има и чуден плаж, а старият яз на селската воденица е цяло природно джакузи, обясняват винарите. Десетки гости на местните изби през лятото отдъхват в реката от тежките вечери край масите с вино. По инициатива на Търговско-промишлената палата във Видин и Агенцията по предприемачество в Зайчар българските винарни „Магурата“ и „Боровица“ и избите в Зайчар, Княжевац и Раяц са включени в туристическия маршрут „По пътя на виното“. Заради винарските си традиции и красивите пейзажи в района си село Раяц кандидатства за закрилата на ЮНЕСКО. И няма как да не бъде одобрено, стига експертите на световната организация да опитат поне чаша от еликсира им, убедени са местните жители.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи