Резолюция за Джендъристан от Атлантика до Урал

Европарламентът е луксозна резиденция на една безделническа класа

Има само два пола - не обърквайте децата“, призова Американската асоциация по педиатрия

Има един законодателен орган без право на законодателна инициатива. Дотолкова лишен от реални правомощия и политическа тежест. Парламент, който по самия си замисъл е фасада на една непрозрачна наднационална бюрокрация, която се разпорежда с парите на данъкоплатците, без да подлежи на ефикасен демократичен контрол. Парламент, който не е дори “гумен печат” за решенията, взети другаде. Не е дори мастиленият тампон на този печат, а неговата лъскава, но дрънчаща на кухо тенекиена кутия. Парламент безвластен, но тънещ в охолство. Луксозна резиденция на една безделническа класа, на която се плаща прескъпо, за да хвърля прах в очите на европейските граждани, че нещо зависи от тях. Имитация на парламентаризъм, по подобие на фасадните парламенти от времето на тоталитарния социализъм.

Само че, тази фасада си има цели две седалища. В едното заседава само четири дни в месеца и това преселение на депутати, администрация и документация струва около 200 млн. евро годишно. Без да се броят заплатите на онези повече от сто еврочиновници, които стоят постоянно в едната сграда и получават тлъсти бюджетни заплати, за да работят на пълни обороти само една непълна работна седмица месечно. Плащат разбира се гражданите – същите, на които се налагат строги икономии за всичко останало.

С това, видите ли, през XXI век продължаваме да отбелязваме факта, че две от общо 28-те нации, представени в този парламент, някога решили да спрат варварските си войни и унищожение. Какво великодушие! Всички трябва да плащаме за това, че те са благоволили да не се избиват помежду си и да не тероризират континента. Имперско нахалство, вместо истинско покаяние.

Познахте, естествено – иде реч за Европейския парламент. Същият, в който повече от половината депутати се оказаха лобисти на международния спекулант Сорос. Органът, който онзи ден си позволи да ни разпорежда “незабавно” да ратифицираме Истанбулската конвенция. И гласува резолюция, която може да се нарече “За Джендъристан от Атлантика до Урал”. Тази тенекиена кутия се постави над суверенните нации. Арогантна демонстрация на неуважение към институциите и конституционния ред на държавите, които не са ратифицирали Истанбулската конвенция. Подигравка с тяхната национална и конституционна идентичност, която уж е гарантирана в Лисабонския договор.

Гласуваната “незаконодателна резолюция” е удар във въздуха. Декларация без правна стойност. Брюкселско дърдорене. Трябва обаче да е пределно ясно - за България въпросът с Истанбулската конвенция е решен безвъзвратно и окончателно. Не подлежи на ревизия. Джендър-идеологията, която се прокарва иззад благородната кауза за борба с насилието срещу жени, противоречи на фундаментални конституционни ценности и принципи, заложени в българската конституция. Нещо повече, тя е не просто нормативно недопустима, но и социално неприемлива – отхвърля се по категоричен начин от българското общество, от обществения и научен елит на нацията. Причината е, че конвенцията не се основава на легитимното научно разбиране, че биологичният пол предопределя и е неразривно свързан със социалния пол (джендър). За първи път в международен акт се прокарва анти-научния абсурд, че социалният пол е въпрос на личен избор. Как? Чрез понятието “джендърна идентичност”, което е дефинирано точно в този смисъл от трансджендър адвокатите – като независимо от биологичния пол.

Това е джендър-идеологията - хунвейбинската постановка, че генетиката и половите белези нямат значение, и щом, например, един мъж се обяви за жена, той трябва да бъде юридически и социално третиран като жена. Да се състезава в женски отбори, да посещава женски тоалетни, а когато прави любов с жена, това да се смята за “хомосексуална” любов. И всичко това да се превърне в задължителна социална норма, която да се индоктринира у децата още от детската градина. Днес това, а утре някой ще реши, че е слон и се е “родил в чуждо тяло”, ще си присади хобот и ще поиска да бъде третиран като слон, да бъде освободен от данъци, защото дивите животни не плащат налози. Тогава Европейският парламент и соросоидите ще поискат вместо да му се помогне с подходящо лечение в психиатрията, да му се осигури храна и закрила по закона за защита на животните.

Невежествена лъжа е, че в конвенцията става дума само за насилието над жени. Българският Конституционен съд разобличи тази лъжа, така както преди него е сторено от цели вагони с научна литература и в обществените полемики в Европа и Америка. “Има само два пола – не обърквайте децата”, призова Американската асоциация по педиатрия.

Авторите на резолюцията, както и интелектуалният провинциализъм на родните соросоиди, цинично злоупотребяват с трагедията на жени, които са жертва на престъпления. Правят го с опорката, че “ако бяхме приели Истанбулската конвенция, това нямаше да се случи”. Истината е, че конвенцията не съдържа решения за борба с престъпността. Никъде броят на престъпленията и насилствените актове срещу жени не е намалял като резултат от Истанбулската конвенция.

Резолюцията на Европейския парламент обаче е свидетелство, че за брюкселската плутокрация и онези, които се изхранват около нея, няма по-животрептящ приоритет от джендър-идеологията. Нито борбата с бедността, нито разрастващите се социални неравенства са повод за такива истерии и натиск. Забравят обаче едно - техният идеал за Европа като Джендъристан поражда мащабна демократична съпротива сред европейските нации. Това ще доведе до дълбока реформа на ЕС. Защото повече Европа, означава по-малко Брюксел.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи