Рейчъл Макадамс: Аз съм безнадеждна романтичка

Сладката канадка се подготвя за “Шерлок Холмс 3” на Гай Ричи

Чувствам се страшна късметлийка и съм много щастлива, че съм останала в съзнанията на толкова много зрители. Да успееш да докоснеш хората, които гледат твоя филм е най-важната причина да съм в този бизнес

Номинацията за “Оскар” ми е страшно скъпа

Първият филм, който снимах в САЩ, беше “Горещо маце” с Роб Шнайдер. По сценарий трябваше да направя секси стриптийз и просто бях ужасена преди снимките.

Рейчъл Макадамс е една от най-качествените канадски експортни стоки за Холивуд. Родената в Лондон, Онтарио актриса пробива в родината си с участия в телевизионни и филмови продукции преди да премине успешно в елита на американския шоубизнес. Тя прави своя холивудски дебют преди 16 години с комедията “Горещо маце”. Две години по-късно става световна сензация с романтичния суперхит “Тетрадката”. “Ловци на шаферки” я затвърждава като международна звезда и секс-символ. В последните години тя впечатли публиката с играта си в модерната телевизионна класика “Истински детектив”, “Полунощ в Париж” на Уди Алън, комиксовата суперпродукция “Доктор Стрейндж” и двете части на “Шерлок Холмс” на Гай Ричи. Сега тя е по-заета отвсякога и се готви за участие в третата част на шпионската сага заедно с Джъд Лоу и Робърт Дауни-син.

 

- Рейчъл, Вие направихте впечатляваща роля в комедията за възрастни “Нощни игри”. Разкажете малко повече за филма?

- Много се зарадвах на топлия прием на “Нощни игри”. Тук аз играя Ани, която е съпруга на персонажа на Джейсън Бейтман. Те обичат да се събират с приятели на вино и да играят различни настолни игри. В живота на двойката се намесва неговия брат, изигран от Кайл Чандлър. Той организира специална вечерна игра на тема “мистериозни убийства” и обещава на всички присъстващи, че няма да забравят тази нощ.

- Вие обичате ли подобни настолни игри в истинския живот?

- Да, разбира се. И понякога се запалвам, заразявам се с желанието за победа и искам да победя конкуренцията, която всъщност е съставена от най-близките ми хора. Още като бях дете в Канада, моите родители винаги ни купуваха игри и времето около Коледа по традиция беше посветено на подобни развлечения. Постоянно пробвахме нови игри. Тогава това занимание представляваше прекрасен начин за сближаване на семейството. После пораснах и се отдалечих от тези хобита, но преди години отново започнах да играя най-различни настолни игри.

- Дразните ли се, че повечето хора Ви свързват основно с “Тетрадката”, въпреки че сте се снимали в хитове като “Истински детектив”, “Спотлайт” и “Шерлок Холмс”?

- За мен е изключително признание и голям комплимент изобщо да ме помнят с каквато и да е роля. Обществото консумира продукти и образи с такава скорост, че е чудно как някакви филми и сериали остават в колективната памет. Чувствам се страшна късметлийка и съм много щастлива, че съм останала в съзнанията на толкова много зрители. Да успееш да докоснеш хората, които гледат твоя филм е най-важната причина да съм в този бизнес. И съм горда с някои от произведенията, в които съм учавствала. “Истински детектив” беше телевизионно събитие и правилно е считан за шедьовър и модерна класика. Наистина е нещо специално.

- В “Нощни игри” Вие често сменяте вида си. Като хамелеон сте. Имате къса черна коса, после сте блондинка с дълга коса. Това част от образа ли беше, или наистина обичате често да се променяте?

- Определено съм от хората, които обичат да разнообразяват и да експериментират с външния си вид. Особено когато си в киното имаш толкова много възможности. От години работя с най-добрите стилисти в бизнеса и няма как да не се изкушна. Тези хора могат да направят произведение на изкуството от косата на всяка жена. Моята истинска и естествена коса е доста скучна, когато не работя по филм. Също така обичам да си давам почивка и да я поддържам в здравословно състояние. Но вече съм силно привързана към трансформациите. Самият процес е изключително интригуващ. Не бих се определила като човек на навиците и правилата. Разнообразието е ключова подправка на живота.

- Вие сте се занимавала активно с фигурно пързаляне като млада в Канада. Следите ли спорта днес, гледате Олимпийските игри?

- О, да. Обожавам игрите. Винаги ме карат да плача. Толкова невероятни истории се разгръщат пред зрителите всеки ден. Атлетите преминават през такива невъобразими изпитания, че понякога направо не мога да повярвам, че са просто човешки същества. Техният кураж и отдаденост наистина ме вдъхновяват и разтърсват емоционално до основи.

- Вашето име грее в надписите на няколко, наситени с емоции, романтични комедии. Смятате ли себе си за романтичка?

- Аз съм безнадеждна романтичка. Наследила съм го от родителите си. Отделно в актьорския занаят е пълно с романтици. Дори си мисля, че е задължително да имаш такава черта, ако искаш да се занимаваш с това. При мен се получава естествено и органично.

- Как реагирахте, когато Ви номинираха за “Оскар” за ролята в журналистическата драма “Спотлайт”?

- Почувствах невероятно силна и наситена еуфория. Сякаш не бях на този свят. През целия ден след новината стъпвах по облаци. Такова благородно усещане за професионално удовлетворение изпълни цялото ми същество. Прекрасно чувство. Номинацията за “Оскар” ми е страшно скъпа, а филмът е много важен.

- Кое е най-страшното нещо, което сте правила?

- Един път летях с парапланер над швейцарските алпи. Беше вълнуващо и плашещо. Такова шубе ме обзе – направо не знам какво съм си мислела тогава. Когато приех да го направя си бях стъпила на твърдата земя и ми се струваше като забавна идея. Но по-късно, малко преди да полетя в бездната осъзнах, че подобни неща по-скоро не са за мен.

Друг запомнящ се момент е свързан с кариерата ми. Първият филм, който снимах в САЩ беше “Горещо маце” с Роб Шнайдер. По сценарий трябваше да направя секси стриптийз в една от ключовите сцени и просто бях ужасена преди снимките. Това беше един от моментите, в които нямаш друг избор освен да се хвърлиш в дълбокото и каквото стане. Но се бях побъркала от стрес, мислех, че ще получа инфаркт.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта