Раждаемостта намалява, емиграцията се увеличава

На 1000 души у нас се раждат 9 деца, а средно в ЕС са 10

Общата смъртност в България непрекъснато се покачва от 1964 г. насам, когато е регистрирана най-ниската й стойност – 7.9‰. Според обобщени данни от 2016 г. тя е достигнала рекордните 15.1 на 1000 души. За сравнение средно за ЕС тя е 10.0 на 1000 души. Продължава да е висока и детската смъртност, независимо от изразената тенденция към снижаване с малки колебания. Въпреки това тя остава почти два пъти по-висока, отколкото в ЕС. В цифри това са 6.5 на 1000 живородени деца у нас, а в ЕС – 3.6 на 1000 живородени деца.

Данните бяха изнесени по време на кръгла маса на тема „Здравето на българите през 21 век – тенденции и предизвикателства“ под патронажа на Комисията по здравеопазване на 13 юни. Форумът бе организиран от Националния център по обществено здраве и анализи и в него участие взеха д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазването; доц. д-р Христо Хинков, директор на НЦОЗА; проф. д-р Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ); д-р Скендер Сила, ръководител на офиса на Световната здравна организация (СЗО) в България и др.

Анализите показват, че демографските процеси в страната се характеризират с трайни тенденции за намаляване на броя на населението и неговото застаряване. Основни причини за това са ниската раждаемост, нарастването на смъртността и емиграцията на значителна част от младите хора. След 2009 г. се наблюдава намаляване на раждаемостта в България, която е по-ниска от тази в Европейския съюз. На 1000 души у нас през 2016 г. са се родили 9.1 деца, а средно в ЕС – 10.1. В същото време проблем за страната ни е високото ниво на смъртността.

Отчита се и негативна тенденция във връзка с влошеното обществено здраве и увеличаващ се брой хоспитализации на годишна база.

Доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО у нас подчерта, че текущите разходи за влошено здраве са значителни за правителствата в Европа и ако не бъдат въведени икономически ефективни политики, даже и с увеличение на разходите, няма как да се гарантират устойчиво развитие и подобрение на тенденциите в общественото здраве.

Доц. Хинков:

Кадрова криза в здравеопазването

До 10 г. системата ще изпадне в затруднение

Съществен проблем за здравната система в България е недостигът на кадри в Националните центрове, работещи в областта на общественото здраве. Това заяви доц. д-р Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи.

Той настоя за изключително спешни мерки за увеличаване на финансирането, което може да доведе като начало до задържане на квалифицирания персонал, а в по-дългосрочна перспектива и до наемането на млади високообразовани специалисти. Според него, ако се запази сегашното положение, през следващите 5-10 години системата на общественото здравеопазване ще изпадне в затруднение да функционира и да изпълнява в пълен обхват своите дейности.

„Инвестирането в общественото здраве трябва да се разглежда като инвестиция в здравето и благосъстоянието на цялото население“, заяви доц. Хинков.

Положителните промени на здравно-демографските показатели, както и намаляването на заболeваемостта и смъртността могат да настъпят при устойчиви усилия и действия на всички отговорни институции, отчитат експертите.

С 450% са се увеличили парите в сектора

Над 2,2 млн. хоспитализации годишно

Разходите на НЗОК са нараснали до 707%

На 100 хил. души население у нас биват хоспитализирани 31 587 пациенти или малко над 2,2 млн. хоспитализации годишно, според статистика за периода 2006-2015. Това налага увеличаване на парите за здравеопазване, които от 2001 до 2015 г. са нараснали с 450% (от 882 200 000 лв. за 2001 г. на 3 971 500 000 лв. през 2015 г.). Ръстът на тези разходи е основно за сметка на нарастването на разходите на НЗОК – 707%, докато разходите на републиканския бюджет и общините не се променят съществено.

Намаляват обаче средствата за национални програми в областта на общественото здраве през годините. Причините са недостатъчното финансиране или липсата на такова, както и твърде късното предоставяне на определените финансови средства – обикновено към края на годината. Това не води до ефективно изразходване дори на недостатъчните средства, които се обезпечават, отчитат експерти.

Според тях често дейностите се определят от чиновници на средно управленско ниво без предварително широко обсъждане.