Ректорът на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ проф. д-р Станислав Семерджиев пред „Труд“: Не позволихме академията да продава дипломи за пари

Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“ чества своя 70-годишен юбилей през 2018 година. Започнала своята история като двугодишна театрална школа към Народния театър „Иван Вазов“, впоследствие тя прераства в първото българско Държавно висше театрално училище през 1948-а. От 1954 г. става Висш институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ), а малко след промените ВИТИЗ се преражда в НАТФИЗ. Днес Академията е една модерна учебна институция, неотменна част от българското образование, един от символите на българската духовност.

- Академията става на седемдесет години – доста сериозна възраст. Каква равносметка можете да направите днес?

- За тези 70 години може да се каже, че сме запазили най-важното – качеството на образованието – и даже сме го повишили. Успяхме да се превърнем в институция с международно значение. НАТФИЗ е желан партньор в десетки международни проекти, участваме в управителните бордове на всички международни асоциации, свързани с образованието в театъра, в киното, в кукленото изкуство, в пантомимата, в анимацията. Нашите почетни доктори са изключителни имена: Едуард Олби, Ищван Сабо, Клаудия Кардинале, Дейвид Линч, Карлос Саура, Роналд Хауърд, Никита Михалков, Иржи Менцел, Горан Стефановски, Хайнер Гьобелс, Марта Коание, Кристин Линклейтър, Хенрик Юрковски, Тадаши Сузуки, Сисили Бери... Няма световен авторитет, който би позволил да му се подмята името като „доктор хонорис кауза“ на висше училище, което няма престиж. Освен това много наши преподаватели изнасят лекции в чужбина и преподаватели от чужбина гостуват в НАТФИЗ. И накрая, НАТФИЗ е едно от малкото училища в България, което продължава да има достатъчно кандидат-студенти и да запълва всичките си бройки на първо класиране. Този проблем, с който се сблъскват колегите на други висши учебни заведения – липсата на кандидати – при нас не съществува.

- Колко души кандидатстват?

- Средно около петстотин човека годишно кандидатстват за около двеста места, което е доста добро съотношение на фона на демографската криза, на продължаващата емиграция и на конкуренцията с други висши училища по света и у нас. Е, да, няма ги онези години, в които кандидатстваха две хиляди души за петдесет места. Тези времена няма и да се върнат, защото се промени цялата среда в развитието на медиите, на обществените потребности и в крайна сметка кандидат-студентите избират професии, които им осигуряват хляба в живота, а изкуството никога не е било сред тези професии.

- Как се отразява на НАТФИЗ това, че вече има и други, конкурентни висши учебни заведения, които предлагат идентични специалности?

- Конкуренцията е това, което движи света и за НАТФИЗ няма никакъв проблем – нека да има конкуренция. Така ние самите разбираме колко сме по-добри или ако някъде имаме проблеми и грешки, можем да ги видим и да ги поправим. Ако някъде конкуренцията ни е изпреварила, значи в нещо не сме се справили добре, нещо не правим както трябва. От тази гледната точка е много здравословно да има конкуренция и аз приветствам тази възможност.

- Какво може да предложи Академията повече от конкурентите си?

- НАТФИЗ може да предложи традиционни специалности, които вече са изградили в рамките на петдесет-шейсет години система на преподаването и на усвояването им, без това да е в противоречие с модерните представи за развитието им. НАТФИЗ има цялостен цикъл на обучение, в който всички елементи на театралното и филмовото изкуство се преподават и студентите са поставени в производствени условия още по време на обучението си. НАТФИЗ е естествената среда, в която всеки млад човек, който иска да се занимава с изкуство, може да намери съмишленици – понякога за цял живот.

- С едно прекъсване от четири години, вие сте трети мандат ректор на НАТФИЗ. С какво се гордеете най-много?

- С това, че в нито един момент не си позволихме да търгуваме с дипломи, въпреки че това ни тежеше и продължава да ни тежи от финансова гледна точка.

- Всички ли завършват?

- Категорично не. Ако един студент не показва качества и не се справя, преподавателите сами го предупреждават, че няма смисъл да си губи времето. Няма смисъл един човек да учи две, три или четири години и след това да не се реализира в тази професия. Тук не става въпрос за това дали по театрите има достатъчно места или дали телевизията има нужда от кадри. Места има за всички под слънцето. Затова, когато някой от студентите не показва достатъчно желание, не влага старание, бива предупреждаван. В един случай се стяга, започва да работи и да предлага интересни проекти, разгръща истинските си способности. В друг се депресира и отчайва. За съжаление, ако младият човек се депресира толкова лесно, то значи не е за тази професия. За разлика от миналите епохи, днес в областта на изкуството състезателният принцип е толкова развит, че място за депресиране няма. В такъв случай, по-добре е човек да си намери по-спокойна професия, в която няма да изпада в стресови състояния. Разбира се, на някои не им понася и натоварването по време на обучението. Те искат просто диплома. Тогава да отидат в други университети, където това е лесно постижимо. Въпрос на избор.

- Преди няколко години направихте драстични промени в начина на обучение в Академията. Положителни ли са резултатите от тази реформа?

- Мисля, че да. Първо, беше въведена обща програма за първи курс – говоря за факултета по кино и телевизия. Основите на аудиовизията се изучават от всички. Студентите започват да работят още от първия ден, като се разделят на екипи. Така се вижда на практика кой за какво е най-добър. Студент, който е искал да стане режисьор или оператор в началото, осъзнава, че е много по-добър като продуцент или звукооператор. Новото е, че студентите също участват в оценката на своите колеги, което ги кара да дават всичко от себе си. И се работи много и непрекъснато. Понякога и аз ги съжалявам. Идват сутрин от девет часа и остават вечер до девет, десет часа. Особено когато има сесии осъмват в Академията и въпреки, че има моя заповед в единайсет вечерта да се заключва сградата, им позволявам да работят до рано сутринта. Съвсем скоро на Академичен съвет се пошегувах, че по време на празниците сградата ще бъде заключена и като скочиха всички – и преподаватели, и студенти - „ама как така ще бъде заключена, ние къде ще работим.“ Спокойно, стойте си в НАТФИЗ и по Коледа, няма проблем. Но ако се замислите, повечето от нашите студенти, когато се реализират в професията, ще работят най-много по празниците. Така де, кой ще забавлява българския народ от телевизионния екран, докато той си седи на топло в къщи и си пие ракийката!

- Как оцелявате финансово, когато повечето университети залагат на бройката, а вие сте най-малкото висше училище по брой студенти?

- За щастие през последните две години, благодарение на идеите, които налага министър Красимир Вълчев, положението се промени. В момента начинът на оценяване на висшите училища поощрява качеството на обучение, за сметка на количеството. Какво ако имаш хиляди специалности, ако тези специалности не дават никакъв шанс за реализация след това. В НАТФИЗ почти всеки, който завърши се реализира в своята област. Този начин на оценяване на висшите училища накара и преподавателите да бъдат по-активни, да споделят успехите си, защото това носи още точки на Академията. Това пък се отразява добре финансово на НАТФИЗ. В същото време ние не сме консервативни и въвеждаме нови специалности, които да с в крак с времето. Днес у нас и по света телевизията е царят. Хората гледат малкия екран много повече, отколкото театър или кино. Затова в НАТФИЗ развиваме повече специалности свързани с телевизия. Много от нашите студенти започват работа именно в телевизията, защото там има огромно поле за изяви – телевизионни сериали, риалити формати, шоу програми.

- Ще отбележите седемдесетата годишнина на НАТФИЗ с концерт в Народния театър. Защо точно там?

- Защото там е започнало всичко. Нашите първи студенти за започнали своето обучение в школите на Народния театър, които след това са се превърнали в превърнали във Висшето държавно театрално училище, което след това се превръща във ВИТИЗ.

- Ще има ли нещо по-специално в този концерт?

- Едва ли! Малко официални поздравления, откъси от студентски представления – актьорски, куклени, танцови. Има доста интересен филм, който ще бъде показан на няколко части. Особено любопитни са откъсите с архивни кадри, които ще бъдат показани за първи път. Проф. Пламен Марков отговаря за сценария на театралната част, проф. Светослав Овчаров - за филмовата част. Доказани професионалисти...

- А вие?

- Който дойде в залата – ще ме види и мен. Няма да избягам.

 

Нашият гост

Проф. д-р Станислав Семерджиев е роден в гр. Пловдив през 1963. Завършва Английската езикова гимназия в Пловдив и ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” (1987). Двукратно (2003-2011) е избиран за ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов” (НАТФИЗ). През 2015 година е избран за трети четиригодишен мандат. Създател и ръководител на специалността “Драматургия” в Академията от 1991.

От 2011 година е Изпълнителен директор на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища (CILECT, www.cilect.org), Франция, след като двукратно (2002-2010) е избиран за неин вицепрезидент. CILECT съществува от 1954 година и обединява повече от 180 институции от 65 страни. През 2006 г. основава Българската асоциация на филмовите, телевизионите и радио сценаристи БАФТРС и е неин председател. Съсценарист, драматургичен консултант или продуцент на над 50 филмови и телевизионни проекта за компании в Швеция, Норвегия, Холандия, Естония, Великобритания, Германия, Швейцария, Ирландия, Гърция и България.

Сценарист на първия български дългометражен сериал “Хотел “България” (2004-2005). Продуцент и сценарист на експерименталния документален филм “Авантюрата Хамлет” (2008, реж. Грег Роуч и Ивайло Дикански) прожектиран в САЩ, Великобритания, Австралия, Норвегия, Германия, Израел и др.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта