Реставраторът се завръща с бира и лалета

Шеметна история от незабравими студентски години в Прага

И тръгва едно шествие от студенти-биромолци с детски корита, дамаджани, шишета

Това е поредният документален разказ за Реставратора. Който се е родил като Бранимир Делчев. Завършил е с отличие специалността реставрация в Академията за изобразителни изкуства в Прага. И се е отказал от правото и поканата да започне като асистент академична кариера там. Над 20 години - до 1999 г., е реставратор в НХГ, а до 2012 г. - в Етнографския музей. Ползва се с авторитета на един от най-добрите родни реставратори. И със славата на чешит. Принизяваща го, тъй като е човек с мисия, с любов и идеи за родината си, с всеотдайност в работата.

Който цял живот е предизвиквал, а не е чакал съдбата си.

Бях го изоставил Реставратора. Или за звучност - Бръмбо. Други неща ми бяха на главата. Той си е същият, готов да разказва за преживелиците си. Промяната е, че ме е повишил в ранг: представя ме като неговия биограф. Седим по на чаша бира, но му липсва бутона, асоциативния, който да задейства спомените. И пробвам с най-близкия - бирата.

Оопаа! Реставраторът е получил дипломата си в Прага /професията му не се изучаваше у нас/, тогава източноевропейска столица на бирата. Като следва, живее в студентско общежитие за чужденци. То е едната от две сгради близнаци. Другата, също на 4 етажа, е пивоварна. През улицата, срещу общежитието, се намира казарма. В някаква неясна в спомена, но май честа ритмичност от пивоварната се обаждат на портиерката на общежитието: Пани Бейчикова, кажете на студентите да дойдат да си налеят бира, че чистим линиите и изхвърляме 10 тона.

И тръгва едно шествие от студенти-биромолци с детски корита, дамаджани, шишета. Опашката се нарежда в помещение, в което на всяка страна има по 3 чешми с кранове. “Като минералните бани на Халите - сравнява Реставраторът. И течността също имаше лековито свойство. За една седмица всички са опити.”

Бирата си иска мезето. И тук местоположението е решаващо. На войниците отсреща големият проблем е къде да се усамотяват с гаджетата. Съчувстващият Реставратор предоставя безвъзмездно стаята на един от тях.

Без да знае, че той е готвачът на поделението. Разбира, когато оня стоварва благодарността - сак с пържоли, най-хубавите, 40-50 килограма. Теглото и да е преувеличено, не е далеч от истината.

Зад общежитието има поляна. На нея девойките правят барбекю, а бирата кротува в детско корито. “Така минаха най-хубавите ми години. Щастие, приказки и раждане на безумни идеи, някои от които и престъпни.

“Бръмбо има скъп приятел - Радо Набергой, сърбин с италиански паспорт, жител на Триест. Той прави аспирантура по ядрена физика. /Преди десетина години разбрал от интернет, че е директор на Ядрения център в Триест./ Аспирантът се чуди какъв букет да връчи на любимата като се женят. Банката за идеи, Бръмбо, му предлага да са лалета, безплатни. На 0,5 км от общежитието е президентският дворец. /

Президент на ЧССР е Лудвиг Свобода./ Недалеч от двореца има огромно каре с лалета. В Прага се носи поверието, че ако откъснеш и подариш лале оттам на любимата, ще имаш щастлив брак. Поради което лалетата се бранят от няколко патрула, та даже и с куче. Чат-пат вестниците съобщават за хубавци, заловени при опит да стартират сбъдването на поверието. В цялата история само няколко момъка са успели да се измъкнат с откъснатото лале. Идея - невъзможна! А Бръмбо предлага да оберат половината каре.

Двамата с Радо са големи приятели с множество общи преживявания. Реставраторът го е отървавал неведнъж в сложни ситуации, поради което Радо му се доверява. Сърбинът имал малък Фиат 600. С него тръгват на гости на другия портиер на общежитието, пан Бартошек. Той живеел на 30 км от Прага и от него купували домашни яйца. Решили да минат напряко, по някакъв коларски път. Влезли в него и на стотина метра една купа сено се завъртяла и срещу Фиата се опулило дуло на оръдие. Съветски танк, щото те, без да подозират, са навлезли във военна зона. Изскочила и една джипка - съветска военна милиция. Взели им документите, колата е вражеска - с италиански номер. А Радо - с италиански паспорт. И го почнали - що търсиш тук. Радо мънкал неубедително. Взимат Бръмбовия паспорт. Той е подобен на съветски - гербът е със звезда. Офицерът козирувал и върнал документите. Извели ги от зоната и ги пуснали. Радо бил безкрайно развълнуван и щастлив. Оттогава се привързал към Реставратора безусловно.

Но и Радо е легенда за него. Близо година го вози с фиата из Чехословакия, без да се усети какво бижу го разхожда. Не знаел, че Радо е внук на собственика на завод на Фиат, който е бил национализиран. Но дядото пак се радвал на огромно уважение. Когато внукът навършил пълнолетие, старейшината на фамилията го попитал какъв подарък иска. “Радо беше перекенде и това беше причината да сме приятели” - е днешното заключение на Реставратора. Внукът казал: Фиат 600 с мотора на Фиат спорт /спортен автомобил с 8-цилиндров двигател/. - “Но дядото бил още по-голямо перекенде.” Издействал заводът да изпълни поръчката. Което значи освен нов двигател и преправяне на рамата и на други части на конструкцията. И специални гуми, които впечатлявали Бръмбо, без да схваща причината да са на Фиат-а.

Разбрал всичко, когато един ден Радо го карал по магистрала с три платна. Отзад, ама още далече, някакъв шофьор с Пежо надувал клаксона с фанфари /тогавашна мода/ уж да иска път. “Радо го разбра, че е дупе и ми каза: Хвани се хубаво.” И Бръмбо запъва крака в купето. “Фиат-ът бухна аууу и отлетя. Пежо-то бързо изчезна от поглед.” След време спрели до един хотел да пият кафе. Пежо-то се появило. Спряло и без да произнесе дума, шофьорът легнал да оглежда Фиат-а отдолу. Радо мълчешком му хвърлил ключовете и, без да проговоря, “Пежото” тръгнал да отваря отзад. Най-после Радо казал първата дума: “Не, отпред.” Шофьорът вдигнал капака и се смаял. “И така аз разбрах каква е колата” - ми призна Бръмбо.

И после прибави: “Целият му род са перекендета. Затова ми станаха симпатични.” Но не се е оставил на голата симпатия, а решил да “тунингова” фиата на Радо. Нарисувал на калника ронеща се боя., а под нея - тухли като на сграда. Фиатът бързо станал популярен в сивкавото всекидневие на Прага. А едно от “перекендетата”, дядото на Радо, казал: Ако бях още собственик, щях да взема художника за дизайнер на завода.

Днес Бръмбо таи нова тунинговаческа идея: да нарисува скъпа нова кола като смачкана от катастрофа. И чак като я доближиш да спреш да оплакваш собственика.

Фиатът /преди да е изрисуван/ станал герой на обира на президентските лалета. Не заради скоростта си, а заради незабележителния си външен вид. Недалеч от карето лалета растяла японска вишна. Реставраторът вързал за нея рибарска корда. Другият й край закачил отзад на фиата. Като е опъната, тя става бръснач за лалетата. Това станало, когато колата завила около ъгъла на карето и продължила по другата му страна. Всичко било пресметнато и станало посред бял ден. Колата пъплила на разстояние, а невидима сила косяла скоростно лалетата. Патрулите онемели, недоумявайки. Докато се усетят, кордата се скъсала и фиатът се скрил от погледа им. На земята лежали купища лалета, а злосторникът изчезнал без следа. През нощта - охрана вече нямало, натоварили цветята във вездесъщия фиат.

Реставратора: След няколко дни Радо се ожени. Всички гости-студенти носеха лалета от президента. Някои от присъстващите - историята нашумя, показаха признаци на досещане. Но никой не обели дума. Пък и президентът се беше произнесъл след произшествието: Халал да са им лалетата. Нека носят щастие на младите. - След раздялата ми с Радо в Чехословакия изгубихме връзка. Но вярвам, че пражкото поверие и президентските пожелания са се сбъднали.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица