Референдумът отнема монопола на партийния картел

На 6 ноември ще се реши бъдещото развитие на политическата ни система

Мажоритарната система ще принуди партиите да не издигат безименни некадърници

Бавно и мъчително духът на пряката демокрация излезе от партийния похлупак на прехода. Гражданската инициатива за предизвикването на национален референдум, въведена чак през 2009 г., след като беше отхвърляна от разноцветни мнозинства, все повече се осъзнава като възможност за гражданско действие. Независимо от прекомерно рестриктивните законови правила. Възможността чрез подписка парламентът да бъде задължен да насрочи допитване или да обсъди даден въпрос е модерен инструмент за влияние на гражданското общество върху управлението.

Превключването в режим „пряка демокрация“ е нужно, когато партийното статукво и институциите блокират решаването на важен въпрос или нямат управленски сетива да чуят общественото мнение. У нас през годините партиите бягаха и продължават да бягат от допитванията. За партийните апаратчици гласът на хората е като тамян за дявола, щом не е свързан с избирането в креслата на властта по чинно подредените от самите тях партийни листи. Изключение направи само БСП, но само един път - с референдума за АЕЦ „Белене“. В сегашния референдум единствено АБВ и Ивайло Калфин участват в подкрепа на гражданските искания.

Останалите се движат по оста от мълчалив бойкот до тотално отрицание.

Референдумите отнемат монопола на партийния картел върху политическите решения. Затова е и тази истерична кампания срещу гражданските инициативи. Шарените политбюра се лишават от част от властта си, която консумират алчно и на тъмно. С леви или десни аргументи, но всички по същество елитаристки, през годините народът беше обявяван за „неподготвен“ и „неспособен“ да се произнася по сложни въпроси. Интересно как никой не се притеснява, когато гражданите решават най-сложния възможен въпрос - кой да управлява държавата и на базата на какви управленски приоритети и програми.

Слави Трифонов и неговия екип чрез своята мащабна трибуна дадоха възможност да се осъществи първият граждански референдум. И то по въпроси, които удрят родната партокрация право в сърцето. На 6 ноември ще се реши бъдещото развитие на партийната система. В досегашния си вид тя докара държавата до плачевното състояние, в което се намира след 25 години партийни грабежи, партийно кадруване и корумпиране на държавния апарат и публичността. Защото не друг, а същите тези партии, които по-шумно или под сурдинка мърморят срещу референдума, носят пряката и непосредствена отговорност за всичко, което се случи в годините на прехода. И няма невинни!

Какво може да промени „референдумът на Слави“? Най-малко три неща - да разбие финансовата мощ на партийния картел, да създаде условия за нормализация на кадровата селекция в политиката и да намали в известна степен тежестта на купения и контролиран (пак от същите партии!) вот.

Ето как. Първият въпрос, по който гражданите трябва да се произнесат, е за въвеждане на мажоритарна система в два тура при избора на депутати. Пропорционалните листи отвратиха хората от политиката и доведоха до устойчиво влошаване на качеството на парламента. Опитът с въвеждането на гъвкави партийни листи, които могат да се преподреждат от избирателите, също беше опорочен от партийните апарати. Просто не се броят преференции или се издават партийни директиви да не се гласува преференциално, за да не се били объркали „мъдрите“ сметки на съответната задимена партийна канцелария. И пак си редят послушковци, които „да слушкат и папкат без много да мислят“ на парламентарните банки. Референдумът дава възможност да сменим този порочен модел. Но както е известно, дяволът е в детайлите. Затова е много е важно, ако хората отговорят с „да“ на въпроса за мажоритарната система, каква точно мажоритарна система ще се възприеме в изборното законодателство.

Някои често цитират известния „закон на Дюверже“, но забележете - цитират го само наполовина. В пълния си текст той гласи, че мажоритарната система по англо-американски модел стимулира двупартийна система, а пропорционалната и мажоритарната система по френски модел създават условия за многопартийност. Французите и в момента с мажоритарна система имат девет партии и коалиции в Националното събрание и дузина независими депутати.

При тях на втори тур не отиват само първите двама, а всички кандидати, които са получили повече от 12,5%. Ако България бъде разделена на 240 малки едномандатни райони, това ще дава възможност и на по-малки партии и граждански структури да имат свое представителство - невинаги, но когато политическите условия позволяват. Мажоритарната система по естествен път ще принуди партиите да не издигат безименни некадърници, каквито сега се промушват, скрити зад анонимността на партийните листи. На онези, които се опасяват, че при мажоритарна система можело някой местен феодал да си купи изборите, ще кажа само - човешкият фактор може да изврати всяка система. Това, че някой свири фалшиво, не означава, че трябва да забраним музиката. А нима сега не си купуват места в листите на килограм?!

Вторият ключов въпрос в референдума е за намаляването на гигантските партийни субсидии. В партийните каси потъва огромен публичен ресурс. За този мандат са 156 млн. лева. Но не само това. Партиите използват срещу жълти стотинки хиляди държавни и общински офиси, които дават под наем за кафенета и кръчми, от което печелят под масата. Същите партии получават стотици хиляди левове безотчетни пари по линия на парламентарните си групи в НС. Към това да прибавим и десетките хиляди, с които всеки евродепутат разполага за плащане на апарат, ПР и мероприятия... В най-бедната държава от ЕС имаме най-високите партийни субсидии - десет пъти по-високи от Германия. Това превръща политиката в препитание за хиляди апаратчици, а не в борба за кауза и идеи. Гигантския финансов ресурс позволява на партиите да си купуват избори и медиен комфорт. Това изкривява политическия процес. Затова субсидиите трябва да се сведат до разумен размер.

И третият въпрос е за задължителния вот. Не е панацея, но нека опитаме. Може пък наистина да се намали тежестта на купения и контролиран вот.

Най-важното обаче е да се гласува масово в референдума. Защото това ще приучи оядената партокрация, че трябва да се съобразява с гражданите!

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи