Две съдебни решения в този смисъл са влезли в сила, припомнят съдии 

Жители на столичния квартал “Младост” внесоха 14 040 подписа в Столичния общински съвет (СОС) за свикване на местен референдум срещу презастрояването. Идеята е да се зададат два въпроса на заинтересованите софиянци: 1) Подкрепяте ли да се приемат изменения в устройствените планове на “Младост 1”, “Младост 1А”, “Младост 2”, “Младост 3” и “Младост 4”, които да не позволяват ново застрояване на зелени площи, междублокови пространства, терени със съоръжения за игра на деца, паркинги и територии, погранични на парковете? 2) Подкрепяте ли да се обяви мораториум върху издаването на разрешения за строеж и започващо строителство в област София–град до промяна на устройствените планове?

Очаква се становище на СОС - “за” или “против” допитването. То е предрешено юридически от две съдебни решения, влезли в сила, заявиха независимо един от друг пред “Труд” конституционни и административни съдии. Те са единодушни: референдум по тия въпроси не може да има, нито мораториум върху застрояването на незастроени земи.

А ето и ключовите съдебни решения: едното е по конституционно дело №7/2014 г., а второто - по административно дело №1113/2013 г.

Конституционният съд (КС) на 10 юни 2014 г. решава, че налагането на мораториум върху сделки с незастроени имоти в Студентския град (където имаше протести като тия в “Младост”) противоречи на Основния закон на България. А Административен съд - София-град на 17 май 2013 г. взема решение, че СОС законосъобразно и правилно е отхвърлил предложението на група общински съветници за референдум с един въпрос: Съгласни ли сте в Студентски град да се допуска строителство на нови сгради само в публичната инфраструктура - здравни заведения, транспортни обекти, детски градини, училища?

Производството в административния съд е образувано по жалба на общинарите срещу СОС - че той е казал “не” на тяхното искане за референдум. Съдиите отхвърлят тази жалба като неоснователна. Според тях оспореното решение на СОС е издадено в срок съгласно административните правила и материално-правните норми. В него се сочи, че “според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) местен референдум се провежда по въпроси от местно значение, които са от компетентността на органите на местно самоуправление или на района и кметствата”. А въпросът на поискания местен референдум не е от компетентността на местното самоуправление, тъй като е уреден в Закона за устройство на териториите (ЗУТ). Именно в ЗУТ са упоменати условията и редът за създаване, обявяване и одобряване на устройствени схеми и планове. Законодателят определено допуска в кварталите ново строителство - при спазване на реда, предвиден в ЗУТ.

Окончателно: Местно допитване - само по въпроси от местно значение

“Местен референдум се произвежда в община, район или кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение, които Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или на района или кметството. Въпросите за дострояването на жилищните комплекси, изработването на устройствените планове за това и т.н. са уредени в специален закон - в Закона за устройство на териториите”, гласи решението на административния съд в състав Наталия Ангелова (председател), Мария Ситнилска и Славина Владова. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

По конституция:  Частната собственост - неприкосновена

Още преди две години Конституционният съд по искане на общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд установи, че е протиковоконституционна точка №8 от решение на Народното събрание, взето на 26 май 2009 г., с което се налага мораториум върху всички сделки с незастроени имоти в Студентския град до изясняване на собствеността им. Докладчик по делото № 7 / 2014 г. бе Румен Ненков. Съдебният състав с председател Димитър Токушев обсъди фактите и обстоятелствата, отразени в стенографски протоколи от парламентарни заседания, и счете, че „предвиденото ограничение на собственическите правомощия по отношение на възстановени по закон недвижими имоти противоречи на чл. 17 ал. 3 от конституцията.“ Освен това той прие, че: „Основният закон не допуска защитата на държавата като собственик да се осъществява чрез налагане в неин едностранен интерес на общи забрани, засягащи правото на собственост на други субекти - община, физически и юридически лица, включително и такива, чиито права не произтичат от реституция.“

Съгласно чл. 17 ал. 1 и 3 от конституцията правото на собственост във всичките му разновидности „се гарантира и защитава от закона“ , а „частната собственост е неприкосновена“.