Точно преди една година Българският футболен съюз предприе промени във вътрешния шампионат. Президентът Борислав Михайлов бе осъзнал, че футболът ни е стигнал дъното и има нужда от рестарт. За целта бе наета холандската фирма „Хиперкюб“, която трябваше да предложи най-удачния формат за първенството, а инициативата изглеждаше обещаваща.

От касата на „Иван Асен“ II, където по това време се помещаваше БФС, платиха 50 000 евро на холандците за услугата. Сума, незначителна за днешните стандарти на играта.

В крайна сметка бе избран сегашният регламент на шампионата, като идеята бе взаимствана от Дания. Основната цел бе да се повиши интересът към продукта и да се увеличат мачовете с голяма интрига.

Реформата даде възможност на БФС да допълни новосформираната Първа професионална лига с 4 отбора, тъй като за новия турнир бяха необходими 14 участника. Така „Верея“, „Локомотив“ (ГО), ЦСКА и „Нефтохимик“ се озоваха в елита, въпреки че по спортни резултати нямаха това право. Цялата тази ретроспекция е необходима, за да проследим какво се случи през последните 12 месеца и какво се промени.

Два от въпросните четири отбора, попълнили елита, изпаднаха безславно. „Нефтохимик“ дори обяви, че престава да съществува в професионалния футбол след неуспешния гастрол в Първа лига. Другият новак „Локомотив“ (ГО) се завърна там, откъдето дойде – във втория ешелон. „Железничарите“ бяха безсилни в опита си да се задържат сред най-добрите и с малки изключения играеха ролята на аутсайдер от самото начало.

На „Българска армия“ пък преживяха други драми, свързани с евролиценза, които продължават и към днешна дата. На терена обаче ЦСКА си заслужи сребърните медали, при това с победи над вечния съперник „Левски“. Във „Верея“ играха 4 месеца без заплати през пролетта, което само подсказва доколко клубът е бил готов за най-високото ниво в родния футбол. Това е в най-общи линии съдбата на четирите клуба, получили „уайлд кард“ за Първа професионална лига - два изпаднаха, а един не получи лиценз за Европа.

Това, през което премина първенството, също не покри очакванията. Форматът дотолкова бе сложен, че и през зимата голяма част от футболната общественост се питаше какво предстои. Едва сега можем да заключим, че този вид на шампионата дава шанс на даден отбор хипопетично да се спаси и с 0 точки. Да вземем, например, „Монтана“. Тимът цял сезон беше на дъното в двете отделни класирания, но при баражите за оцеляване изпрати „Локо“ (ГО) във Втора лига и беше на 90 минути от спасение при евентуален успех над „Септември“ (София). Това, все пак, не се случи. Така, догодина, даден тим може през редовния сезон да не запише нито една победа, но да се спаси с 3 мача в плейофната фаза, което на свой ред дава предпоставки за „черно тото“.

И още един парадокс с българска марка. „Локомотив“ (Пд) уж трябваше да играе за медали в първата шестица, но на „Лаута“ свършиха парите през пролетта и едва си запазиха отбора до края на сезона. Като добавим и абсурда с баража за Лига Европа, през който „Левски“ трябваше да мине, номадстването на „Монтана“, „Черно море“, „Дунав“, „Славия“, „Локо“ (ГО), празните стадиони и липсата на интрига за титлата, спокойно може да се обобщи, че реформата е всичко друго, но не и успешна. А е видимо и ясно, че нещо у нас трябва да се промени. Година по-късно този проблем продължава да стои на дневен ред.