Укрепеното леговище на „Червената кохорта“

Днес е вече разкрита значителна част от трасето, направено по всички правила на римското строителство

Един от любимите ми български манастири е Троянският. До него може да се стигне по различни начини - през Ябланица и Тетевен, откъм Севлиево, дори от Южна България през живописния и опасен зимно време проход Беклемето. Но може би най-достъпна е обителта откъм областния център Ловеч при разклона от магистралата София-Варна. А там могат да се видят и уникални забележителности, сред които и един интересен археологически паметник.

Само на десетина километра след завоя ни към Троян и на 12 км преди балканското градче край пътя се виждат кулите на римска крепост. Това е укрепеният военен лагер Состра, страж на историческия път „Виа Траяна“. Той се намира край селцето Ломец и на брега на река Осъм. Днес укреплението е възстановено на места със съдействието на община Троян. Но това не би било възможно без разкопките на археолозите, започнали още преди десетилетия от известния учен Георги Китов. През първите години на ХХI в. проучванията бяха продължени от изследователи от Националния исторически музей.

Древната комуникация е съществувала и преди идването на латинците, но именно те я изграждат по всички правила на пътното строителство. Застланата с каменни плочи древна магистрала свързвала античния Филипопол (Пловдив) с важните крепости на границата на империята на Дунав като Ескус и Нове. А я нарекли на император Улпий Траян, завоювал непокорния народ на даките на север от голямата река.

Днес е вече разкрита значителна част от пътя, направен по всички правила на римското строителство. Той е с две платна и осева линия, банкет и широчина цели 7 м. Това е ранният вариант на магистралата, съществувал до средата на III в. Това става ясно от десетките монети, открити в неговата настилка.

Според съставената през IV в. Певтингерова карта за отбрана на „Виа Траяна“ в района на днешния Троян са били изградени три укрепени пътни станции. Това са Ад-Радицес, Монтемно на прохода Беклемето и въпросната Состра в землището на с. Ломец. Пак по този извор там в края на II - началото на III в. са разположени поне 500 легионери, половината от които - конници.

Дошлите италийци не са направили важната си крепост на празно място. Тук във вековете преди новата ера живяло тракийското племе кробизи. От това време са намерени монети и керамика, а най-ценният експонат е маска от V-IV в. пр. Хр. Античните поселения са пръснати из цялата долина с площ около 4 кв. км. Тракийско селище е съществувало дори на мястото, където е изградена и Состра.

Стратегическата позиция е била подбрана внимателно, като трасето на Виа Траяна минава буквално пред главната порта. Пак по данните от Певтингеровата карта пътуващият от Филипопол на север странник минавал през станцията Ад-Радицес (в местността Попина лъка до с. Бели Осъм) и след 10 мили стигал до Состра. Оттук към Дунав следвала Мелта, намирала се северно от днешния Ловеч.

Първоначалният лагер на легионерите е бил от дърво и пръст. Около 147 г. и при управлението на император Антонин Пий тук е била разквартирувана Втора Матиакска кохорта. През 249 г. укреплението и оформилото се наоколо селище са били разорени и изгорени при нашествието на готите.

Пет години по-късно на мястото на останките от стария лагер Состра дислоцирали Втора кохорта на възвръщенците или „Червената кохорта“. Войниците имали заповед да построят нова стена, този път от камък и редуващи се тухлени пояси. Това е т. нар. Източна стена, чието изграждане продължило цели три десетилетия. Именно тя е най-добре запазената част от твърдината и днес, като височината на места достига 10 м.

Особено ефектни на нея са двете кули, пазещи вътрешността на укрепения лагер, където се е базирал щабът на военната част. Вторият период обхваща най-общо III-V в. Тогава числеността на гарнизона достигнала до 1000 души. За тях са били изградени казарми, жилищна сграда за командващия офицер, помещения за отсядане на държавните куриери и чиновници, склад за зърнени храни, улици и некропол. Археолозите намират и доста находки, илюстриращи живота на легионерите. Сред тях са официални надписи, изпълнени по нареждане на офицерите и войниците, надгробни и оброчни текстове, похлупаци от саркофази, постаменти за статуи, колони и др.

Сред врязаните текстове е особено важен този, който съобщава за настаняването на „Червената кохорта“ от император Галиен (253-268). Този надпис свидетелства за усилията на Рим да опази Балканския полуостров от зачестилите нападения на готите. Това се е случило след като през 251 г. варварите разбили край Абритус (Разград) римляните и убили предшественика на Галиен, Деций.

Богати са и нумизматичните паметници, като най-много са колониалните монети от първата половина на III в., когато е извършена глобалната реконструкция на крепостта. А през 1998 г. от иманяри е открито заровено в меден съд съкровище от 6400 денари от I в., свидетелстващо за голям ремонт на Виа Траяна, непосредствено предшествало издигането на твърдината.

Както стана ясно, край укреплението постепенно било създадено цяло селище, чието население се е грижело за поддръжката на лагера, за снабдяването на легионерите и за изработката на оръжие. Там са живели и семействата на войниците. Всичко обаче е приключило в края на V в., когато жестокото племе на хуните унищожило римската крепост и тя е потънала в забвение.

Статуи на императори красели гарнизона

Макар и гарнизонен лагер, в Состра не липсвали декоративни елементи. По време на разкопките бяха открити постаменти за статуи с надписи за римските императори Антонин Пий от 146 г. и на Галиен от 254 г.

Колоната на император Филип Араб

През 2016 г. археолозите попаднаха на любопитна находка. Това е пътна колона на император Филип Араб и неговия син, датирана в 244 г. В текста се споменава и провинциалния управител Прастила Месалин.