Рискове пред проекта за изтребителите

Румъния се въоръжава с F-16. България все още не е избрала новия тип боен самолет.

Най-вероятно политическият е по-сериозен от състоянието на световния самолетен пазар

Правителството, в т. ч. Министерството на отбраната, разбира се, са се постарали чувствително да улеснят народните представители с предоставения им за гласуване актуализиран инвестиционен проект за придобиване на нов тип боен самолет. На практика одобрявайки проекторешението, парламентът ще регламентира само прогнозната цена от 1,8 млрд. лв. с ДДС. Просто депутатите трябва да разрешат на министъра на отбраната да се оправя в рамките на тази сума. Накрая, както повелява законът, ще упражнят правото си на парламентарен контрол, гласувайки съответния договор.

Въпросът е дали този проект изчиства проблемите с модернизацията на изтребителната ни авиация. Или само дава надежди, че това би могло да стане при добро стечение на обстоятелствата. Впрочем, в това отношение реализмът надделява, което в определена степен може да се приеме като положителен момент. За какво става дума?

Не бива да забравяме, че това не е проектът, който покрива необходимостите на бойната авиация и не й носи на 100 процента способности. В него са разчетени разходи за 8 или, колкото се може повече, машини. Не и за 16. Не и за 20 дори, колкото са нужни на българските ВВС, както се посочва в анализа към проекта. След придобиване и изплащане на тези 8 или 9 самолета, т.е. 2027 г., ще трябва да започне вторият етап на модернизация на авиацията, за да достигнем онези 100 процента. Ще се наложи да се направи нов проект за инвестиционен разход. Едва тогава, забележете, ще се разделим с добрите стари МиГ-29.

Това с пенсионирането на наличните изтребители е много интересна тема. Тя е намерила място и в проекта. Става ясно, че активният им живот е до 2028-2030 г. Вниманието обаче привлича текстът, според който разходите за осигуряване на жизнения цикъл на 15-те МиГ-29 през следващите 10-12 години, прогнозно са съизмерими с тези за придобиване на нов тип боен самолет, но без да допринасят за придобиване на съвременни способности за пълно интегриране в НАТО и ЕС и запазване на технологическата изостаналост. Дали това означава, че ще се наложи да плащаме за новите самолети и в същото време да поддържаме старите със същите разходи? Още повече, че разходите за интегрирана логистична поддръжка на новите изтребители се очаква да бъдат от порядъка на 30-40 млн. лева, при общ годишен нальот 1500 часа. Те ще бъдат осигурявани след третата година от бюджета на Министерството на отбраната и не са част от проекта. Няма обаче как да се откажем от МиГ-овете, защото и без това срещаме сериозни затруднения в изълнението на задачата по Air Policing, както се посочва и в доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2017 г. Очевидно с това се обясняват и взаимоотношенията на МО с РСК „МиГ“.

Ако заложеното в първия етап не се изпълни на 100 и повече процента, с пълна сила влизат в действие рисковете. Те не са спестени и народните представители ще имат възможност да разсъждават върху тях. Основният е, че не може 16-те самолета да се купят на един етап. Това води след себе си неприятни последици. Намаляват възможностите за придобиване на самолети от същия тип и конфигурация. Изникват затруднения за поддръжката евентуално на два вида конфигурации и непредсказуемо оскъпяване на проекта при придобиването на самолети в друга конфигурация. Ще се изправим пред невъзможността за постигане на конкурентна цена за придобиване на следващите самолети от същия тип и конфигурация, поради липсата на избор при договаряне на реализацията на втория етап от проекта. Точно тази прогноза би трябвало да постави по-сериозно въпроса „Новопроизведен или употребяван самолет?“ Т.е. какъв ще намерим на пазара след 7-8 години.

Графикът на проекта предвижда до 224 дни след гласуването на проекта от Народното събрание да бъдат подписани и ратифицирани договорите за самолета и въоръжението. Това означава, че през следващия март може да сме наясно с всички неизвестности. Ако всичко върви нормално, през пролетта на 2021 г. трябва да получим първите два самолета. До тогава обаче трябва да е завършило обучението на летателния и инженерно-техническия състав. Да е извършена доставка на въоръжение, средства за наземно оборудване, резервни части и консумативи, за да започне тригодишният срок на интегрираната логистична поддръжка, който влиза в проекта.

Този немалък времеви хоризонт за реализиране на пътната карта поражда основателна тревога за още един риск. Той е политически. Дали волята на днешните политици ще бъде уважена от следващите? Примери имаме. На 2 юни 2016 г. от 156 народни представители „за“ приемането на предишния инвестиционен проект за самолетите бяха 123, против 29, а въздържали се 4. Последваха ръкопляскания от пленарната зала. Година и нещо по-късно, с не по-малко мнозинство от 126 депутати парламентът върна проекта в Министерството на отбраната, приемайки доклада на временната комиися за проучване на процедурата. Така поредният опит за модернизация на ВВС пропусна не 224 дни до подписване на договора, както предвижда сегашният график, а много повече. Този риск е не по-малко опасен от развитието на световния самолетен пазар. Още повече, че сме свидетели на не едно нарушение, без последствия, на решения на Народното събрание.

Заплаха за охраната на въздушното пространство

Продължава тенденцията за намаляване на броя летателни часове в авиацията ни, признава правителството в Доклада за състоянето на отбраната и въоръжените сили през 2017 г. Това е в противовес на изискванията на съюзническите стандарти и политики и създава реална заплаха за безопасността на полетите. И още една заплаха - ограничава възможностите ни за приучване на млад летателен състав за изпълнение на дежурството по охрана на въздушното пространство на Алианса.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари