Няколко признака за предстоящия глобален спад

Прогнози предвиждат по-бавни, но положителни темпове на растеж на големите икономики по света през 2019 г.

Американските фирми очакват свиване на инвестициите

Началото на 2019 г. е повод за представяне на очакванията за глобалното икономическо развитие. Някои тенденции от предходната година подсказват, че вероятно големите икономики ще забавят растежа си, като дори е възможно да се свият. Тук накратко ще разгледам ситуацията в еврозоната, Съединените щати и Китай.

Съединените щати

2018 г. се характеризира с нараснала динамика на фондовите пазари. Например, индустриалният индекс Дау Джоунс премина условно през три периода. През първото и последното тримесечие на годината стойността му като цяло се понижава, а колебанията са по-големи, докато в средата на годината той нараства при по-слаби изменения. Исторически най-високата му стойност при затваряне беше регистрирана на 3 октомври (26 828.39 пункта) и след това тенденцията отново е за спад. Така индексът приключи годината с понижение с около 6,1% спрямо началната му стойност. Това е явление, което не се случва често при растяща икономика.

Освен това в началото на август, за пръв път в историята, пазарната капитализация на една технологична корпорация, която участва в посочения индекс, достигна 1 трилион долара. По-късно друга технологична компания също успя да премине за кратко тази граница. Рекордните стойности както на индексите, така и на отделните акции обаче могат да се разглеждат като признак на спекулативен балон в резултат от едновременна парична и фискална експанзия чрез ниски лихвени проценти и висок бюджетен дефицит.

Наред със спада на фондовите пазари в американската икономика възникна и друго нетипично събитие – сближаване между по-краткосрочните и по-дългосрочните лихвени проценти. През декември лихвените проценти по 2-годишнните и 5-годишните облигации се изравниха (2,83%), докато спредът (разликата) между 10-годишните и 2-годишните се понижи до едва 0,15%. Наличието на такъв процес показва, че голяма част от инвеститорите очакват свиване на икономиката.

Следващата стъпка е лихвените проценти по краткосрочните държавни облигации да започнат да превишават тези по по-дългосрочните такива. Това би означавало спад на дългосрочните инвестиции, тъй като рискът от тях няма да се компенсира с по-голяма възвръщаемост. Историческият опит показва, че подобно развитие предшества и петте рецесии, които са се случили от 1980 г. насам в Съединените щати.

Факторите, които въздействат в тази посока, са няколко. Повишаването на митническите ставки от страна на САЩ и ответната реакция на пряко засегнатите държави създават затруднения пред международната търговия. Оказва се, че тези мита са вредни дори за фирмите, които би трябвало да защитават от международна конкуренция. Така американските фирми предвиждат понижаване на инвестиционната си активност.

Същевременно предварителните данни показват силен спад на износа за Китай, който през месец декември 2018 г. се понижава с 35,8% на годишна база, докато вносът е по-нисък с 3,5%. Така търговският дефицит за цялата 2018 г. с тази страна се увеличава със 17% спрямо 2017 г., като достига 323,3 млрд. долара, което е най-високата му стойност след 2006 г.

Друг фактор е повишаването на разходите за обслужване на американския държавен дълг. През периода октомври 2017 – септември 2018 г. (американската фискална година) те надвишават 523 млрд. долара в среда на все още ниски лихви. По-нататъшното повишаване на основните лихвени проценти ще се отрази и върху разходите за финансиране не само за държавата, но и за фирмите и домакинствата. Това обаче ще увеличи бюджетния дефицит, а от друга страна ще покаже неефективността на някои вече предприети проекти. Съчетанието между огромна задлъжнялост (публичният дълг надвишава 21,5 трилиона долара) и нарастващи лихвени проценти води до все по-голяма уязвимост на икономиката като цяло. Все пак данните за третото тримесечие показват положителен растеж спрямо предходното, който е движен от частните инвестиции и потребление. Инвестициите обаче се увеличават поради натрупването на запаси от нереализирана продукция, а освен това износът се понижава.

ЕС и еврозоната

Според данни на Евростат през третото тримесечие на 2018 г. икономиката на еврозоната се разширява, но с едва 0,2% спрямо предходното. Спрямо предходната година обаче темповете се забавят, макар че все още са положителни. Икономическият растеж в Германия вече е отрицателен спрямо предходното тримесечие, което се случва за пръв път от 2015 г. Подобна е ситуацията в Италия. При по-големите икономики единствено във Франция растежът се ускорява, но е твърде нисък.

Индустриалното производство спада на годишна база през ноември с 3,3% в еврозоната и с 2,2% в Европейския съюз. В еврозоната производството на енергия се понижава с 5,2%, на инвестиционни стоки – с 4,5%, на стоки за дълготрайно потребление – с 3,5%, на стоки за междинно потребление – с 3% и на нетрайни потребителски стоки – с 0,1%. Същевременно обаче данните за търговията показват положително развитие спрямо предходната година. През периода януари – ноември 2018 г. и износът, и вносът от основните търговски партньори – САЩ и Китай, се увеличават на годишна база. Въпреки това растежът на тези показатели през последните месеци е по-нисък от този през първата половина на 2018 г.

В Германия според сезонно и календарно изгладените данни производството в промишлеността се понижава през втората половина на 2018 г. През ноември индустриалното производство като цяло (включително и строителството) се понижава на годишна база с 4,7%, а оборотът в промишлеността – с 5,6%. Това съвпада с краткосрочната тенденция при тези показатели през периода септември – ноември 2018 г.

Втората по големите икономика в еврозоната, Франция, също е изправена пред сериозни предизвикателства. Въпреки високите данъчни ставки и положителния икономически растеж бюджетният дефицит остава висок. Според традиционно оптимистичните очаквания на Европейската комисия той ще бъде съответно 2,6% и 2,8% спрямо брутния вътрешен продукт през 2018 и 2019 г. По този начин публичният дълг ще бъде около 98,5% от БВП, т.е. не се очаква подобрението му.

Френското население категорично показа неодобрението си за по-нататъшно повишаване на данъците, което обаче може да се наложи за финансиране на прекомерните социални разходи.

В Италия бюджетните проблеми също са на дневен ред. След натиск от ЕК правителството направи известни отстъпки по отношение на скъпо струващите мерки в бюджета за 2019 г., но дефицитът въпреки това остава висок и може да превиши прага от 3% от БВП през тази година. Това се съчетава с най-големия държавен дълг в еврозоната, който повишава допълнително уязвимостта на икономиката. Ситуацията се влошава допълнително от проблемите с банковата система на страната и липсата на структурни реформи. Всичко това не позволява на икономиката да расте дори при благоприятна конюнктура.

Ситуацията относно напускането на ЕС от страна на Обединеното кралство е източник на допълнителна несигурност. Все още съществува макар и минимална вероятност държавата да остане в ЕС, което би повишило доверието в съюза. Дори напускането да се случи, както е планирано, ще има преходен период, през когото съществуващите правила за търговия и инвестиции ще останат валидни, което ще бъде от полза и за двете страни.

Китай

Стойностите на индикатора за доверието на бизнеса на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се понижават през последните месеци, като трайно се намират под дългосрочната средна. Същевременно потребителите са настроени оптимистично относно състоянието на икономиката, но в по-малка степен отколкото преди година. Показателят, подсказващ за промяна в посоката на икономиката, е с трайни стойности под средните, което означава забавяне през следващите месеци.

Заедно с това ОИСР прогнозира забавяне на икономическия растеж през 2019 г. спрямо предходната, но все пак запазване на висок темп. Факторите за това са свързани с търговската война със САЩ. Тя се отразява както директно върху възможностите за износ на китайските фирми, така и при участието им във вериги на добавена стойност от международни компании, които са изправени пред забавяне на глобалното търсене на своите продукти. Друг признак за забавянето на растежа е спадът на вътрешното търсене. Така през декември вносът в страната се понижава със 7,6% на годишна база. От друга страна износът спада с 4,4% на годишна база заради по-ниското търсене от останалия свят, като очакванията на повечето анализатори са, че това развитие ще се запази през следващите тримесечия.

Изводи

Прегледът на повечето официални източници на прогнози показва, че те предвиждат по-бавни, но положителни темпове на растеж на големите икономики по света през 2019 г. спрямо предходната година. Все пак те ревизират прогнозите си надолу спрямо предишните им версии. Следователно очакванията са по-малко оптимистични отколкото преди половин година. Институциите като Европейската комисия, Международния валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие обаче имат за цел да поддържат икономическата и финансова стабилност. Поради това за тях е по-важно да не създават допълнително напрежение на пазарите чрез негативни прогнози дори при риск те да са неточни. Така според наличните данни към момента вероятността за рецесия в еврозоната и Съединените щати се увеличава.