Родени с копче на пръста

Свободата се разбира като свобода от всички и от всякакви забрани

Джендъристите искат да облъчват децата още преди петата им годинка

В обществения транспорт със слушалки в ушите 15-20-30-годишни общуват с някой далечен, но като че ли е редом. Нерядко с оживена мимика, понякога и с жестикулации. Виждаме ги, забили погледи в телефоните си, да се качват или слизат от автобуси и трамваи, случва се и в двете посоки без да погледнат настрани. Често застанали до вратите с подскачащи върху копчетата палци без съзнанието, че пречат на другите, че въобще има такива. Като че ли са родени с копче на пръста. Поне на два пръста със сигурност ги има, неспирно почукват върху екранчетата.

Главното измерение на действителността се оказва „Онлайн“-ът. Тук на малки глътки поемат информация, ориентират се за разните трендове като склонности, тенденции и уклони, поглъщат текстове, купуват и продават, усвояват ролеви модели. Обладани от ирационални страсти в несъществувал никога преди свят от изкуствени вещи. В състоянието „Онлайн“ споделят за себе си какво ли не, запознават се и разделят, често иконки и емотикони заменят текста. Със среден период на концентрация върху един обект до 10 секунди. Околните, живите до тях са „Офлайн“. Чужди са.

В днешното наше общество отчуждението е високостепенно. То пронизва отношението на човека не само към ближния и държавата, към употребяваните вещи и своята работа, но и към самия себе си. Не се преживява като активен носител на собствените сили, способности и притежания, а е пренесъл живота си върху външни сили. Където не е централна фигура и не се изживява като творец. Но пък му е лесно да придобива.

С едно натискане на копчето или завъртане на контактния ключ, с малко усилия и умения се задвижват стотици конски сили. Получават се през екрана музика, игри, речи, световни събития. Пораждат се скуката, безсилието, мързелът и дори враждебността към системното обучение и упорития труд. Отчужденият човек е невротичен. Заобиколен от вещи, за чиято природа и произход почти нищо не знае. Заробен в море от стоки в свят на чужди вещи. Отчужден не само от предметите и развлеченията, които консумира, но и от обществото и живеещите в него хора.

Големият бизнес моделира и характера на обществото, твърди социологът Питър Дракър. „От технологиите на масовото производство и степента, до която нашите социални вярвания и очаквания се реализират във и чрез големите корпорации.“ Собственикът е отчужден от собствеността си, тя е зависима от капризите на борсите, не той й влияе. Съпътстващите собствеността духовни ценности днес също са откъснати от нея.

На съвременния капиталистически начин на производство е вътрешно присъща анонимност на обществените сили. Индивидът е съсредоточен върху своя интерес, не е воден от солидарност и любов към ближния. Индивидите-атоми живеят в атомизирана среда, в голяма степен отчуждени помежду си, но все пак се стремят един към друг. За да се използват, за да облекчават някак болезненото чувство на изолация, което по-често или по-рядко се появява у всеки. Повърхностното дружелюбие стои като пелена над безразличие и недоверие.

Все повече човекът се преживява като вещ, която успешно да реализира на пазара. Чувството за собствен Аз на такъв зависи от външни за него фактори, от променливите оценки на пазара. А е естествено да произлиза от възприемането на преживяванията, преценките, действията, мисленето и чувствата си именно като свои. Тъй като вещите нямат собствено Аз. Може след време да се появи нов Ренесанс, засега все повече хора се изживяват като същества, които са одобрявани от околните и главно чрез тях оценяват себе си.

Доколкото съответстват на някой от актуалните модели, усвоявани все по-често в „Онлайн“-а. Светът е такъв, каквито са доминантните ни идеи и мисли. „Вече съм на 23, а все още нищо не е сторено за безсмъртието!“, възкликнал Юлий Цезар, докато четял за делата на Александър Македонски, който на тази възраст вече е управлявал народи. Науправлявал се предостатъчно и Цезар, отказвайки се по примера на Александър от почти всички удоволствия, освен властта.

Именно отказвайки се от редица радости, те са направили Себе си и изживели точно Своя живот. Преследвайки славата главно в името на род и родина. Днес продължителността на живота е доста по-дълга от онази през античните времена, значително по-отдалечено е и съзряването на хората. Мъжете търсят себе си и след 30-те, там някъде жените раждат първото си дете. Все по-голям е процентът на втренчените единствено в собствените удоволствия, непризнаващите не само идеологическите, но и житейските рамки.

Свободата се разбира като свобода от всички и от всякакви забрани. Такова е разбирането на дивака. Лумпенска е житейската стратегия „Плюя на всички, те са гадняри,всички крадат и мърсуват, особено тия във властта“. Всичко да оплюят, което е останало неоплюто, после да се напият, надрусат и набезобразничат. Че да се почувстват герои и революционери, така да се оправдаят със закона на джунглата „По-силният изяжда по-слабия“. Цивилизованият обаче действа в рамките на съществуващите норми и правила. Отчуждението води до подивяване.

Детето в семейството следва да научи, че ги има и думичките „не“ и „не може“. Че наред с многото позволени днес неща и действия има сред хората и един ограничителен, макар и кратичък списък. Ако израснат без него в условията на провалено семейство или пределно „демократично“ възпитание, получаваме катастрофата „всеки оцелява както може“. Без задръжки, без самоконтрол съществени успехи не се постигат.Но провалите са неизбежни.

Едно от най-вредните за обществото последствия от изригналия след 1990 г. „демократер“ е разрушаването на феномена авторитет. Всички предишни са отхвърлени и оплюти, а нови не се утвърдиха в масовото съзнание. Тази е средата, в която расте следващото поколение, а за обществото е крайно важно да има общоприети и наложени за пример, гордост и подражание значими фигури. Няма ли ги, изчезва респектът спрямо държавни и обществени институции, политици, учени, учители, лечители, работодатели, културни дейци, военни, полицаи и т. н.

Същевременно човекът е не само социално животно, но е и стадно с оглед оцеляването си. Без признаването на авторитет, стадо не се формира. Тогава завареното стадо се разпилява и вълци го яли, както казва поговорката. Вярно, целево се появяват глутници, но сред тях самоизяждането е често явление, затова са нетрайни. Остро необходимо е още преди пубертета у дома детето да се тренира спокойното разбиране, че няма как във всичко да е по-по-най, че има и по-умни, по-способни и по-подготвени, те следва поне да бъдат признавани, ако не уважавани.

Отчужденият от себе си и околните, неуважаващият чуждия авторитет е и неадекватен като гражданин, служител или в екипен трудов процес. Неуважавайки ръководителя си, работодателя, по-старшия, по-знаещия и умелия, такива хора не се самоизграждат като отговорни, ориентирани към успешна самореализация индивиди, вградими в устойчива служебна или фирмена организация. Изобилие от такива установяваме в администрациите и частния бизнес. Сами са си авторитети. Обаче авторитетът извън стадото обикновено се превръща в мародер или маргинал.

Много съществено е кога в мозъка на човека влиза дадена информация. Тази, която постъпва и се преживява на 20-годишната възраст, ляга върху предишната от 10-годишната, следващите – върху тях . И винаги са вторични, неизбежно автоматично се сравняват с първичния, извънредно трудно променяем еталон. Затова имат по-малка тежест. Ученическите години принципно са по-тежки за психиката, за мирогледа, ценностната система и себеусещането на човека. През 2017 г. 82% от световните доходи е получило 1% от населението.

На този процент му трябва хората да не развиват мозъците си, да не четат „дебели книги“, да са разединени консуматори с копчета на пръстите. Ето защо се разбиват основите на семейството, а соросоидната банда е сграбчила МОН. Ето защо джендъристите искат да облъчват децата още преди петата им годинка. Защото тогава се учат на отговорност, придобиват собствен опит и познания за това, какво е добро и какво е лошо. Ето защо е важно какви филми и клипове гледат, какво попиват от мрежата. На този терен е и най-важната война за оцеляването на България.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи