Чака се благословията на Пловдивската митрополия за старт на проекта

Обновеното място ще се използва като притегателен образователен център

Родобюливият българин Стойчо Червенлиев и архитектите Петър Петров и Петкана Бакалова са изработили проект за реновирането на скривалището на Апостола на свободата Васил Левски в Мулдавския манастир „Света Петка”, който в началото на тази седмица представиха пред игуменката на Светата обител монахиня Юлита и представители на Община Асеновград. За да стартира реализацията на проекта, предстои той да бъде съгласуван с Пловдивската Света митрополия, на чието пряко подчинение е Мулдавският манастир, и да получи благословията на владиката Николай Пловдивски.

В Мулдавския манастир, който се намира на 7 км югоизточно от Асеновград, често е отсядал Васил Левски, чието скривалището е запазено и до днес под бившата игуменарна и може да бъде видяно от посетителите на обителта. Именно едно такова посещение на Стойчо Червенлиев с неговите внуци поражда идея за обновяване на двете зали, водещи към укритието на Дякона, и за използването им като притегателен и образователен център за учащите се и техните преподаватели. Идеята на Червенлиев и съмишлениците му е да се запази характера и атмосферата на мястото и то да се използва за провеждане на часове по история и на класа, както и по различни празнични и други поводи от Община Асеновград. Обновленията и подобренията са свързани с оформяне на място за сядане, дървен подиум , почистване на стените и дървените части, но със запазване на автентичността им, премахване на трите стъпала към скривалището, замаскиране на вратата с метална конструкция, имитираща зидана стена, поставяне на витрини, направа на холограми, интерактивни програми, поставяне на ново осветление – от затъмнено до ярко.

Според преданията Мулдавският манастир „Света Петка” е бил основан в края на 14-и век – в края на Втората българска държава и началото на османското владичество. Три пъти Светата обител е била разрушавана от поробителите и след това отново възобновяван от местни родолюбиви българи от местността. Запазеният ктиторски надпис над входната врата на църквата свидетелства, че последното възстановяване на разрушените манастирски постройки се извършило през 1836 г. По време на Руско – турската освободителна война през 1877 г. османските владетели отново разграбили манастира, докато отстъпвали през Родопите. През 1946 г. църквата се срутва, при което оцелява само западната й стена с предверието и аркадата, а през 2010 г. пожар изпепели до основи източното крило на манастира „Света Петка Мулдавска”, което и до днес не е възстановено.