Сорос, колкото и милиарди да хвърля за „цветни революции“ и „граждански“ мрежи, вече е от грешната страна на историята

В началото на прехода имаше една смехория, наречена Партия на безпартийните. Хем партия, хем в тази партия членуват... безпартийни. Все си мислех, че тази налудност е останала в миналото. Но не би.

Доживяхме „надпартийна“ партийна коалиция - „Нова република“.

„Пременил се Илия, пак в тия“. Това е най-учтивата оценка, която обикновено дават фалшивите грантови медии за всеки опит на хора да отстояват идеите си, като формират нови или се присъединят към други политически субекти, след като старите са слезли от политическата сцена. Това според тях е „поредна партия“ и „ренегатство“. Само че, когато обгрижваните от тях „десни“ политици за N-ти път сменят партийните си одежди и с име ново се изпъчат все същите познати физиономии, това е „нова надежда“. Този сценарий го гледаме поне за пети път. Първо Костов ликвидира СДС като широко демократично движение на десни, леви, еколози, земеделци, че даже и монархисти, и го превърна в партия, която се самоопредели като християндемократическа. Тогава не смениха наименованието „СДС“ само защото в онези години то все още носеше дивиденти. После същите хора създадоха друга партия - ДСБ. И същите говорещи глави обявиха това за чиста като сълза нова алтернатива. Нищо че хората бяха същите по списък. Трети път, след като вече се бяха разделили в отделни партийни секти, пак същите хора се събраха и се брандираха като Синя коалиция. А четвърти път се ребрандираха в Реформаторски блок, който по замисъл трябваше да стане единна партия по Костов модел. И сега за пети път пак същите хора сменят партийна идентичност, за да могат „под вънкашност чужда и под име ново“ да се самообявят за пореден път за нова алтернатива. Въобще РБ, „Нова република“ и „Да, България“ по същество са “пета цедка“ костовисти и соросоиди - все същите хора и интереси и малко политически тийнейджъри за разнообразие.

Не припомням всичко това, за да ги упреквам. Партиите са инструмент за реализация на политически идеи, а не религиозен обет до гроб. Когато една партия си отиде от сцената или измени на идеите, това не означава, че хората и идеите, които са я съставлявали, трябва да изчезнат. Тъкмо обратното - ако наистина имат идеи, тези хора трябва да потърсят нова партийна форма, за да ги реализират. Това е нормалността в демократичния свят. Максимата „партията е права дори когато съгреши“ е болшевишка догма. Отбелязвам обаче тази поредица от партийни метаморфози на т.нар. автентично десни, защото те винаги мерят с такъв аршин търсенията на други хора и е коректно и те да бъдат мерени с този аршин.

Но да погледнем към предстоящите избори. Очертава се разрояване на костовистите и соросоидите на три „нови“ партии - РБ на Москов, Зеленогорски и Кунева, „Нова република“ на Кънев и Каназирева и „Да, България“ на Христо Иванов, фамилията Берберян, други бивши костовисти и кадри на НДСВ. Претенцията на всяка от тях е, че е алтернатива не просто на лявото, а и на ГЕРБ. Каква „алтернатива“ са, след като досега бяха в коалиция и участваха в общо правителство с ГЕРБ, е въпрос без особена трудност.

По-важното обаче е, че дясната партия на България е ГЕРБ - по политика, по самоопределяне и членство в европейската десница. Дали ни харесва или не, това е отделен въпрос. Фактът е, че по-голямата част от десните хора в България подкрепят партията на г-н Борисов. Подкрепата за костовистите и техните нови партии, колкото и малка да е, се генерира по-скоро от корпоративно-олигархични интереси, които са се поставили в услуга на глобалната идеологическа секта, която близо четири десетилетия управляваше във Вашингтон - симбиозата на соросидните мрежи, неолибералната икономическа доктрина и неоконсерваторите, които с агресивната си визия за Америка като безпрекословен хегемон доведоха света до ръба на нова световна война. Силата на родните „автентично десни“ досега се крепеше не на доверието на широки слоеве от българското общество (каквото те нямат!), а на обстоятелството, че играеха ролята на „хората на Вашингтон“ и особено на клана Клинтън. И те реално бяха изпълнители на техните опорни точки.

Тази властова конструкция рухна под напора на провала на неолибералния модел. Мнозинството от гражданите на Америка уволниха соросоидите. Във Вашингтон се извършва истински идеологически обрат и те не просто си отиват от властта, а се променя парадигмата на американската политика. С Тръмп в Белия дом се връщат палеоконсерваторите, традиционните американски десни, които за последен път бяха на власт при президента Никсън. Сорос, колкото и милиарди да хвърля за „цветни революции“, протести и платени „граждански“ мрежи, вече е от грешната страна на историята. И е въпрос на време да бъде политически маргинализиран, а с него и всичките му „граждански“ метастази по света.

Новите партии на костовистите все още не си дават ясна сметка за този исторически процес и по подобие на съветските апаратчици вярват, че със снишаване бурята ще отмине и техните „началници“ ще си върнат позициите. Чува се, че към съответните референти в Държавния департамент и ЦРУ протичат техни трескави доноси и колебливи клетви за вярност в новата власт, от които струи надежда, че скоро всичко ще се върне постарому. За техен ужас след известно време ще бъдат уведомени, че надежда всяка трябва да забравят, казват запознати.

Спасението за партиите на костовистите е да се обединят. Само трите заедно - РБ, „Нова република“ и „Да, България“ имат по-сериозен шанс за преодоляване на 4-процентната бариера. Това има значение, доколкото в бъдещия парламент се очертава патова ситуация - никоя от двете големи партии, ГЕРБ и БСП, няма да има възможност да сформира самостоятелно мнозинство и да излъчи правителство. Ще продължим да живеем във време коалиционно. Но в крайна сметка, при положение че и досега бяха в коалиция с ГЕРБ и отново се очаква да се коалират с тях, ако влязат в парламента, какъв е смисълът от съществуването им?

Преди поне се изживяваха като говорители на официален Вашингтон. Вече не са дори и това. А всяка манджа след две-три претопляния започва да киселее. Нужни са нови идеи, които отговарят на легитимните страхове и проблеми на хората, а не нови партии приюти за стари и изхабени идеологеми.