Розалина Паскалева взриви старото образование с електронни уроци

Деца от гетото ходят редовно в клас, глаголите са лесни, а математиката - вкусна

„Иван Вазов” е средно училище в Нова Загора. Намира се почти в центъра на 22-хилядния град. В някои класове учениците са почти само от 6-хилядното гето кв. “Шести”. Част от сегашните второкласници на началната учителка Розалина Паскалева - също. Паскалева прави чудеса с децата. Предходният й випуск - само с деца от кв. “Шести” - получи много добри резултати на задължителното външно оценяване след 4-ти клас. Осем ученици имаха шестици. Учителката взриви стереотипите. Тя първа в Сливенска област започна да използва електронните технологии в уроците си и до неотдавна бе единствена. На новите технологии се дължат забележителните резултати в работата й с деца билингви.

Розалина Паскалева заявява, че цял живот има един и същ съпруг, един и същ личен лекар и стоматолог и цял живот работи в едно и също училище. „В професията обаче съм отворена за всякакви новости и с тях спечелих и децата, и родителите им“, обяснява тя. На първия учебен ден преди години, когато посрещнала предходния си випуск само от ромски деца, преживяла неочакван шок. В двора се събрали много бащи. „Ние в „Иван Вазов“ всички сме усмихнати и приветливи хора. Но аз подавах ръка на бащите за „добре дошли!“, а те отказваха да я приемат!“, спомня си Паскалева. По-късно й обяснили. Жителите на кв. „Шести“ се самоопределяли с турско етническо съзнание, били мюсюлмани. Нямало как бащите да приемат подадената й ръка, защото тя била „изначално грешна“ - жена, при това християнка. С православно кръстче на врата. „Е, поканих ги и те присъстваха в първия час. Беше за това, което знаят от детската градина, електронен урок с използването на много техника. Бяха много впечатлени. Таткото на едно от момченцата дойде при мен. Каза ми, че е щастлив, че ще бъда учителка на техните деца, и се извини за реакцията си, защото в тяхната религия така се постъпвало“, допълва Паскалева.

Тя превърнала всеки петък в Деня на мама и тате. В началото идвали малко родители, накрая майките станали най-редовни участници в специалния ден. Даже децата започвали да им преподават математика и граматика с таблетите. „Искам да подчертая, че става въпрос за семейства, повечето от които нямат компютър, фотоапарат или мобилен телефон от по-добрите. Но учениците се справяха! Както казва една млада колежка, ако едно цвете не вирее, кой е виновен? Цветето или средата? Ние сме средата, следователно ние трябва да се променим. А децата невероятно бързо усвояват новите технологии, дори ме изумяват“, казва педагогът.

„Нямам квалификация по компютри. Но през 2010 г. бях на един тридневен курс на доц. д-р Румяна Папанчева и доц. д-р Краси Димитрова от бургаския университет „Асен Златаров“ и те ме запалиха по технологиите. Обучението беше с предварителен конкурс. Избраха ни 30-ина преподаватели от цялата страна. Това са най-добрите учители в България“, разказа Розалина Паскалева. Станали съмишленици, най-близки приятели не само помежду си, а и с учениците си. Последвало второ обучение, в Божурище, с екипа на новия български образователен продукт „Енвижън“. Неговите автори тогава били студенти, сега зрели мъже, собственици на компанията „Нимеро“. „За първи път някой ме питаше от какво се нуждая аз, за да направи такава платформа, която ще ми върши работа!“, диви се и днес Паскалева. Завърнала се от обучението на 11 септември. Толкова била вдъхновена, че решила да открие новата учебна година с електронен урок. Работила много. Но дори в 3 часа през нощта срещу 15 септември урокът не тръгвал. Видяла, че един от авторите на „Енвижън“ е на линия в скайп. Писала му. В 5 ч той й върнал урока обратно. Оказало се, че новата система не разпознала някакъв знак. Всичко това било много полезно, защото тогава се създавала платформата, а Паскалева и други апробатори като нея я изпробвали първи, за да може да бъде доусъвършенствана. И така в първия учебен ден успяла да зарадва децата.

„Направо взривихме училището! Уникална радост! Викове, крясъци! Учениците казаха: искаме по този начин да учим! И така започнах. Урокът беше за прочетените книги през лятото“, казва учителката. В началото оставали след часовете с учениците, те й помагали, изготвяли урока и на другия ден го представяли в клас. Обичали таблетите, безжичните мишки, не се страхували от техниката и експериментите. Използвали ги, за да учат, а не да пилеят времето си. А с Клуба на 30-имата приятелството ставало все по-силно. „Златка Чардакова например, която е водещо име в професията ни, направи урок по съчинение с моите ромчета, докато беше в Баку. Използвахме система, подобна на скайп. Децата пишеха съчинение, тя им беше учителят от Баку“, разказва Розалина. Лидия Ганева, Геновева Йотова, Тони Миланова, Роси Минева, Даниела Велчева, Евгения Петкова, Шерин Мехмедова, Веска Петрова…Това са все отлични учители от различни краища на страната. „Моята дейност беше посредническа.

Класната й стая е съвсем различна от много други. Чиновете не се подредени в две-три редици, а са в кръг, около стените. В средата има голямо празно пространство. През повечето време госпожата не е пред дъската, а сред учениците. От едната страна е компютърът й, той задава „прожекциите“ на игрите, анимацията и илюстрациите върху отсрещната стена на помещението. Освен „Енвижън“ Паскалева използва образователен продукт с кинекттехнология „Джъмпидо“. В разработката му е участвал български учител - Деси Миленкова от София. С „Джъмпидо“ задачите се решават с игри. С движения на ръцете и на тялото децата посочват верния отговор. Накратко, голямо танцуване пада в клас. Без напрежение, докато се забавляват, малките учат. Почетно място в стаята е отредено на роботизирана пчела, малък компютър. Тя се движи и показва верния отговор, ако учениците са задали правилните параметри. Това са първи стъпки в програмирането. Автор на пчелата е също български учител - Ангел Ангелов от Шумен.

Понякога математиката става „много вкусна“. Тези дни например сутрешната закуска не се харесала, второкласниците на Розалина останали гладни. Купила им солени бисквити. От колко десетици и колко единици е съставено числото 33? И малчуганите подреждали върху салфетки по 3 големи и 3 малки бисквитки. После ги изяждали. Е, чуло се гласче: „Много ожаднях!“. Друго го затапило: „Абе забрави ли, че човек издържа без вода 3 дни!?“. „Всъщност за бисквитките се сетих покрай нашия приятел Тони Миланова от Божурище, тя също е водещ учител в страната. Нейните четвъртокласници пък „изпукаха“ математиката с пуканки. Но ние сме малки и я изяждаме“, смее се Розалина. „Такива учители са днешните будители. Сега, с новия закон, работата ни ще се оценява пак по резултатите. Но шестиците невинаги са всичко. За мен и колегите ми е важно, когато децата имат стимул да идват редовно в училище, когато учат и когато родителите им ни подкрепят“, коментира директорката на училището Диана Тошева.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи