Луда надпревара кипи на Албиона за приемник на министър-председателя Тереза Мей начело на управляващата партия на консерваторите и правителството. И понеже в безумната вътрешно и външнополитическа ситуация, в която същите тези тори вкараха страната си, трябва да си идиот да искаш да си следващия британски премиер - кандидатите са цяла сюрия.

След първи тур на гласуването в четвъртък, 13 май, трима от десетимата депутати, класирали се “по документи”, отпаднаха, след като не успяха да съберат подкрепата на най-малко 17 от колегите си в таен вот. За протокола трябва да се отбележи, че сред тях бе и лидерът на парламентарната фракция на консерваторите в камарата на общините Андреа Ледсъм. Която преди три години бе опонентът на Тереза Мей при окончателния вот за лидер от членовете на партията. Върти се въртележката, какво да се прави. Но лидерът на фракцията да не успее да събере 17 от 313 души зад себе си след три години начело, поне от срам да мине първия тур, си звучи неубедително, както и да го погледнем.

В дните последвали обявяването на оставката на Тереза Мей в края на май, докато вътрешната кампания на консерваторите започна да набира необходимата скорост, за да изтласка бившия външен министър и кмет на Лондон Борис Джонсън до премиерския пост, изненадващо сред кандидатите започна да се откроява един доскоро непознат на широката публика фактор. Да влезе Рори Стюарт. Който се кандидатира за мястото на Мей четири дни, след като бе назначен от нея в кабинета є за министър по въпросите на международното развитие на мястото на Пени Мордънт, която пое отбраната. Опортюнист, ще кажете. На пръв поглед несъмнено. На второ четене обаче по-скоро наивист, който е на път да се превърне в кандидата на здравия разум за следващ лидер на торите. Доколкото, разбира се, подобно понятие е възможно в контекста на Брекзит, който естествено доминира кампанията.

С откровеното си изражение, умерен изказ и разсъждения, Стюарт влезе в медийното внимание с желанието си да привлече подкрепата на колегите си депутати, като отиде да се представи лично на техните избиратели. И последните две седмици обикаля на длъж и шир Албиона за срещи с граждани, които обявява предварително през социалните мрежи. Което се оказа правилна стратегия. Е, направи и няколко безобидни гафа, но на шега, на майтап, премина първата цедка в четвъртък с 19 гласа в своя полза - осем повече от тези за гореспоменатата Ледсъм.

Нещо повече - ден след вота кандидатът най-близко по резултат и идеи до Стюарт - министърът на здравеопазването Мат Ханкок, който получи 20 гласа, обяви, че се оттегля от надпреварата. В неделя стана ясно, че депутати и министри, гласували за Ханкок, ще предпочетат подкрепата им на следващия тур да отиде за Стюарт, а според проучване на близкия до партията на консерваторите вестник “Дейли Телеграф”, публикувано също вчера, доскорошният “аутсайдер” е вече втори по популярност след Борис Джонсън. Затова споменахме “здравия разум” по-рано.

За да премине следващия тур гласуване утре, ще му трябват гласовете на 33-ма от колегите му, които елементарната аритметика сочи, че вече има. На първия вот Джонсън събра 114, с 43 за следващия - приемникът му като външен министър Джереми Хънт. “Фаворитът” се отказа да участва в първия публичен телевизионен дебат между кандидатите снощи, което в крайна сметка може да налее допълнително подкрепа за Рори Стюарт.

Така че да кажем няколко думи и за него. Родерик Джеймс Нъджънт Стюарт е роден на 3 януари 1973 г. в Хонконг в семейството на потомствени дипломати. Ранните си години Рори Стюарт прекарва в Малайзия и Шотландия, а образованието си получава в колежа “Итън”. Впоследствие завършва университета в Оксфорд, с диплома по политика и икономика. По време на следването си е избран за личен възпитател на принцовете Уилям и Хари. След завършване постъпва на работа в британското външно министерство и на 26-годишна възраст, през 1999 г., Стюарт е изпратен за британски шарже д`афер в Черна гора по време на Косовската криза. Според непотвърдена информация успоредно на дипломатическите си задължения и като агент на МИ-6.

След западното нахлуване в Ирак през 2003 г. Рори Стюарт е назначен във временната администрация като провинциален заместник-губернатор в Майзан и Ди-Кар. Впоследствие, като член на фондация, съоснована с британския принц Чарлз, след 2006 г. се преселва за три години в Афганистан, където работи за възстановяването на редица исторически паметници, разрушени от талибаните. Успоредно на това Рори Стюарт е и почетен преподавател в университета “Харвард”. През 2010 г. е избран за депутат от партията на консерваторите от избирателен район в Северозападна Англия, а пет години по-късно запазва мястото си, като удвоява електоралната си подкрепа. Любопитен анекдот от парламентарната му кариера несъмнено е, че през 2015 г. вестниците “Таймс” и “Дейли Телеграф” едновременно обяват реч на Рори Стюарт в качеството му на заместник министър по околната среда, изхранването и земеделските въпроси, за изказване на годината в пленарна зала. Темата? Благосъстоянието на таралежите във Великобритания.

Кампанията му се води от съпругата

Срещу добре смазаната кампанийна машина и финансови ресурси, които стоят зад Борис Джонсън, кандидатурата на Рори Стюарт се води съвсем скромно от съпругата му - 39-годишната американска учителка Шошана Кларк. С която се запознават още в Афганистан и сключват брак през 2012 г. В интервю миналата седмица Стюарт разкрива, че съпругата му е основната причина за успеха му в социалните медии и факторът той все още да е в кампанията, след като са “започнали от нула” преди три седмици.

За него

Развива потенциал

Растящата популярност на Стюарт показва силата на политик, който не се страхува да бъде в ринга с обикновения гражданин. В крайна сметка британците обичат аутсайдерите. Издигането на Стюарт до финалния вот като опонент на Борис Джонсън няма да е само изпитание за припряното несвързано говорене на Джонсън срещу спокойното артикулиране на Стюарт, но и шанс за партията на торите да си поеме малко свеж въздух. Няма съмнения, че Джонсън ще спечели така или иначе. Но поне ще изчисти някои стари паяжини, за да покаже, че консерваторите са способни да се вслушват в хората.

Катрин Бенет, журналист, “Франс 24”

Ще е вреден за торите

Въпреки цялата публичност около кандидатурата му, Стюарт категорично има много малки шансове да премине през всички турове на парламентарното гласуване, камо ли да достигне до окончателния партиен вот. Немислимо е той да поведе партията на консерваторите в точно този момент в историята им. Неговите разбирания за Брекзит ще разцепят партията и ще ускорят издигането на гласове в полза на Найджъл Фарадж. Което ще затрудни Стюарт да наложи авторитета си.

Том Куин, преподавател, Унивеститет на Есекс

Твърде идеален за премиер

Рори Стюарт е тактичен, интелигентен, пълен с интегритет и поради всички тези причини политическите коментатори смятат, че никога няма да бъде министър-председател. Колко депресиращо, жалко и убийствено е усещането, че сме достигнали до тази точка на политическия си живот, в която твърдият цинизъм винаги печели накрая, позволявайки ни да отхвърлим кандидат, който си позволява да води кампания върху честна платформа.

Бриони Гърдън, журналист, “Дейли Телеграф”