В йерархията на духа и културата, първенци не са политиците, а рицарите на буквите. Това каза президентът Румен Радев по време на официалната церемония по повод 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост пред Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".

„Скъпи сънародници, прескачам традиционните протоколни обръщения, защото днес всички сме само българи. В йерархията на духа и културата, първенци не са политиците а рицарите на буквите. Такъв рицар може да бъде и всяко будно българско дете. Всички ние имаме една родина - България. Съдбата отвежда мнозина далеч от нея. Но винаги има една незрима родина, която всеки носи със себе си, където и да отиде“, заяви държавният глава.

„Ще си позволя да перифразирам Апостола – думите са в нас и ние сме в думите, те нас обръщат и ние тях обръщаме. Тази незрима родина, която ние отнасяме, е българският език. Той е нашата щастлива орис по рождение. В тежки времена той е червената нишка към свободата“, допълни държавният глава в словото си.

„Езикът ни вдъхновява и утешава. Когато духът линее езикът страда с нас. Страда от правописа ни. Губят се от речника му важните думи, страда граматиката. Като запустял дом в него се заселват неканени чуждици. Но езикът на Вазов и Михайловски, на Алеко и Гео Милев, на Вапцаров и Валери Петров няма да загине. Той ще надживее невежеството и експериментите на неразумните юроди, които не умеят да боравят с думите му“, заяви държавният глава. „Винаги ще има милиони хора, които тук и далеч от родината ще пишат и дишат с ритъма на българския стих, ще играят с думите и ще сънуват на български“, каза още Радев.

„Светът се променя. България днес се простира на 5 континента, защото наши сънародници са отнесли със себе си частица от тази незрима родина - българския език по всички кътчета на планетата. Този език е онази безценна нишка, по която те винаги могат да намерят пътя към своя дом. Думите са нашия общ капитал. Затова нека ги пазим, защото и те ни пазят, да ги търсим, защото точната дума понякога се затрива като загубен ключ. Но откриеш ли я отваря врати. Честит празник!“, завърши словото си президентът.

Цялата реч на президента Румен Радев:

Уважаеми сънародници,

Прескачам традиционните протоколни обръщения, защото днес всички сме само българи. В йерархията на духа и културата първенци не са политиците, а рицарите на буквите. А такъв рицар може да бъде и всяко будно дете.

Всички ние имаме една Родина - България. Съдбата отвежда мнозина далеч от нея. Но винаги има една незрима родина, която всеки отнася със себе си, където и да отиде. Това е българският език. Езикът е нашата щастлива орис по рождение. Ще си позволя да перифразирам Апостола: думите са в нас и ние сме в думите, те нас обръщат и ние тях обръщаме. В трудни години езикът е червената нишка към свободата. Езикът ни вдъхновява, езикът ни утешава. Когато духът линее, езикът страда с нас. Страда от правописа ни. Осиромашава речникът му, занемарява се граматиката, като в запуснат дом в него се заселват неканени чуждици.

Но езикът на Вазов и Михайловски, на Алеко и Гео Милев, на Вапцаров и Валери Петров няма да загине. Той ще надживее невежеството и експериментите на „неразумните юроди“, които не умеят да боравят с думите му. Защото винаги ще има милиони хора, тук и далеч от Родината, които ще пишат и дишат с ритъма на българския стих, ще играят с думите и ще сънуват на български.

Светът се променя. Днес България е на пет континента, защото наши сънародници са отнесли частица от тази незрима родина, българският език, по всички краища на планетата. Този език е онази нишка, по която винаги могат да открият пътя до дома си.

Думите са нашият общ капитал. Затова нека ги пазим, защото и те ни пазят. И да ги търсим, защото точната дума понякога се затрива като загубен ключ, но откриеш ли я, отваря врати.

Честит празник, скъпи деца, ученици, учители, будители, артисти!

Честит празник, скъпи българи!