Един дядо питал в прокуратурата къде да си продаде гласа, разказва говорителката на Сотир Цацаров

 

- Г-жо Арнаудова, може ли прокуратурата да ни даде гаранция днес, че президентските избори ще бъдат честни?

- Прокуратурата няма как да даде такава гаранция предварително, но ще изпълни задълженията си по закон, бъдете сигурни. Още през 2014 г. главният прокурор одобри правила за осъществяване на контрол за законосъобразност при провеждането на избори и референдуми. По тях вече трета година създаваме специална организация на работа. Мобилизират се екипи от прокурори и служители на ДАНС и МВР, за да противодействат  на купуването и продаването на гласове. Сформира се национално междуведомствено звено начело със зам.-главния прокурор Сарафов, в което участват прокурори от ВКП, главен секретар на МВР, зам-директори на полицията и на ДАНС. Звеното координира дейността на дежурните звена в прокуратурата, МВР и ДАНС по места. В деня на изборите през ноември пак ще има дежурни прокурори по райони и телефони, на които ще се приемат сигнали за нарушения. За предишните избори на 25 октомври 2015 г. беше разпоредено проверките по сигнали да приключват в рамките на 48 часа, а при данни за извършено изборно престъпление да се започват производствата като бързи и незабавни, т.е. да приключват в тридневен, най-много седемдневен срок. Бързото произнасяне на прокурорите имаше за цел, ако липсват данни за престъпление, но има нарушение, да се сигнализира незабавно общинската избирателна комисия или ЦИК. Благодарение на тази добра организация, която всяка година се усъвършенства, главният прокурор миналата година поиска снемане на 9 имунитета на кандидати за кметове и общински съветници. ЦИК ги снемаше в същия ден и това позволяваше на прокурорите да работят по досъдебните производства. Имаше задържани лица, изправени много бързо на съд. Интересува ли ви статистика?

- Да, разбира се.

- За миналите избори са образувани 317 дела. Незабавните производства са 3, а 314 са разследвани по общия ред. Привлечени са 60 лица към наказателна отговорност, 4 от тях са задържани от съда под стража. Впоследствие има прекратени 109 дела, 23 са още в съдебна фаза, не са приключени. Десет от произнасянията на прокурорите са за освобождаване на лицата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и глоба. Този ред по чл. 78 а е задължителен за прокурора, когато наказанията са до 3 години лишаване от свобода. Осъдени са 24 лица. 19 от тях са получили незабавно наказанията си по споразумения, одобрени от съда. Четири лица са наказани с 1000 лв. глоба, а 20 лица – с лишаване от свобода: едно лице за 1 година, шест лица - за 11 месеца, едно - за 10 месеца, две - за 6 месеца, едно - за 5 месеца, четири – за 3 месеца.

- Всеки път след избори на кметове, депутати или държавен глава вие отчитате, че сте си свършили работата и вотът не е подменен. Защо тогава хората имат усещането, че техният глас няма значение, че резултатът е нечестно предрешен?

- Да, може би се наслагва това усещане у хората у нас - че всичко се купува и продава. Една колежка от районната прокуратура в Бяла Слатина ми разказа как по телефона, обявен за сигнали за купуване на гласове, се обадил възрастен мъж и попитал: „Къде се намирате точно, за да си продам гласа?“ Колежката сподели:„Не знаех как да реагирам. Лицето едва ли не съобщава за извършено от себе си престъпление...“

- Май не е смешно...

- Не е. Това е то - усещането за търговия с гласове. А може би размерите на тази търговия не са чак толкова големи. Аз и за корупцията съм на същото мнение. Работила съм година и половина в спецзвеното за борба с корупцията. От 45 сигнала срещу магистрати за това време нито един не се потвърди. Значи хората нямат основание да смятат, че ако не си платят, няма да спечелят делото! Невярно е и това усещане – че вотът им е без значение. Ето, миналата година милиони хора са подали гласа си за определен кандидат, а само 24 са признати за виновни от съда. Техните престъпления и наказания не сочат трайни престъпни навици, а по-скоро са инцидентни. Прокуратурата е проверила всичките 4384 сигнали, подадени от граждани и е постановила 3844 отказа, т.е. повечето сигнали са били за нарушения, а не за престъпления. Така че от наша гледна точка слуховете за подмяната на вота са преувеличени.

-Но колко да са преувеличени? В Наказателния кодекс има състав за „образуване и ръководене на група, създадена да извършва престъпления, свързани с купуване, продаване, дописване и зачеркване на гласове.“ А защо няма в затвора нито един партиен началник, осъден за такова престъпно деяние?

- У всеки може да се породи подозрение, че някой партиен началник е организатор на изборно престъпление. Но ние не можем да внасяме в съда предположение. Трябва да го докажем. След като няма осъден партиен началник за търговия с гласове, значи или няма извършено такова престъпление, или няма достатъчно доказателства за него.

- Дълго време се твърдеше, че организаторите и поръчителите на нечестни избори избягват меча на Темида, тъй като не е позволено доказателства срещу тях да се събират със СРС, т.е. с подслушване. Такова позволение беше дадено на МВР и прокуратурата в началото на 2013 година. Защо оттогава не сме забелязали нещо да се промени?  

- Няма как да забележите, тъй като миналата година не е било отправено нито едно искане от прокуратурата и МВР до съответния окръжен съд за използване на специални разузнавателни средства в предизборната кампания. Не е имало сигнали, които да го обосноват. Ако няма сигнал за престъпление, подаден навреме и с достатъчна степен на достоверност, ние няма как да убедим съда да разреши приложение на СРС по отношение на което и да е лице. Нека българските граждани да подават сигнали! Иначе няма как прокуратурата да узнае, че някъде се извършва престъпление в предизборната кампания. Прокурорите няма как сами да се преборят за честни избори. Трябва смели хора да дойдат при нас. Да каже някой: „Поискаха ми пари.“ Или: „Предлагат ми пари за моя глас!“ Да даде съгласие по чл. 112 от Закона за СРС – да отиде на среща с някого и да бъде подслушван, за да убедим със записа ние съда, че това се е случило.

- Имате ли вече сигнали за задкулисието на предизборната кампания, въпреки, че вдигането на завесата се забави?

- Не.

- Нито дума в прокуратурата, значи. А по домовете, кафенетата и офисите доста се говори за опасността да ни „сложат“ държавен глава. Говори се за хаоса в предишните избори, сгрешените протоколи, блокиралите сайтове на ЦИК, пленените в Арена „Армеец“ бюлетини...Какво ще кажете вие?

- За кое по-точно ме питате?

- Помните ли онзи надраскан протокол от Перник, в който кандидат на управляващата партия фигурираше с 11 гласа, а на сайта на ЦИК те бяха 112? Нова тв го показа. Или другия – пак преправян,в който гласовете за кандидатка на ГЕРБ бяха 73, после ставаха 61, а накрая 134, колкото е сборът на двете числа?

- Да. В такива случаи прокуратурата започва разследване за документно престъпление. Важно е да се установи кой е авторът на документа. Колегите изискаха информация от ЦИК , за да се установи технически ли са тези грешки.

- И? Не открихте ли престъпление?

- Не зная как се е развило всяко от досъдебните производства. Но по принцип тези изборни нарушения, които показа телевизията, са от компетентност на съда. Административният съд има право не само да провери законността на избора като цяло, но и да изброи бюлетините и да установи налице ли е опорочен вот, или не. Нали си спомняте, че заради поправките по протоколите имаше много молби за касиране на изборите.

- Но никъде не бяха касирани, май.

- Това е факт. В съдебните решения се приема, че това нарушение не опорочава вота като цяло. Мотивите са на съда. Да се съобразяваме с тях.

- По изборите имаше и други чудеса. Протоколите на две различни секции в Перник - в кв. „Църква“ и кв. „Изток“ имаха еднакви серийни номера. Според Изборния кодекс номерът на всеки протокол на СИК трябва да е уникален. А според прокуратурата как е?

- Компетентният орган и тук не е прокуратурата. Този казус също е отнесен към съда, защото това е административно нарушение.

- В края на изборния ден в Арена „Армеец“ бяха заключени хиляди хора, членове на СИК - припадаха, викаха Бърза помощ...и така до сутринта, когато най-сетне въведоха данните от техните протоколи и ги пуснаха да излезнат. За това една чиновничка беше уволнена. Но вие убедени ли сте, че „арестуваните“ в „Армеец“ не бяха жертви на престъпление?

- Нямаше данни за престъпление. Очевидно се касаеше за изключително слаба организация на изборния процес. Тази организация не е в нашата компетентност.

- Телевизиите неведнъж показаха чували с бюлетини, които се разнасят насам–натам - я от депутати, я от изнервени хора, които се подпират на тях...Не е ли странно, че и това се оказва извън съставите на наказателните закони у нас?

- Въпросите за транспортирането на бюлетините не са към прокуратурата. Ние не администрираме този процес. ЦИК, ОИК, МВР – към тях се обърнете. Ние нямаме отношение към организацията на изборния ден.

- А ако в течение на тази организация чувал с автентични попълнени бюлетини се замени с друг, натъпкан с фалшифицирани? Надпечатани бюлетини дал Бог у нас и те могат да се попълнят в полза на някоя партия, нали така?

- Това, че има такава възможност, е така. Но прокуратурата няма как да проверява възможности, хипотези и съмнения. За нас е важно извършено ли е такова действие. Това, че има възможност да се подмени чувала с бюлетини, не означава, че е подменен. Ние нямаме данни за подменени чували.

- А това, че вие нямате данни, означава ли, че няма подменени чували? Сигурни сте, че вотът не е опорочен тук-там с бюлетини надпечатани в Костинброд или другаде?

- Сигурни сме дотолкова, доколкото данни не са ни били предоставени в обем, който да ни позволи да повдигнем обвинение. В случая с надпечатаните над 400 000 бюлетини в Костинброд прокурорите бяха убедени, че е извършено престъпление и поискаха осъждането на лице. Съдът оправда лицето с аргументи, които допълнително бяха споделени и от прокурорите. Но случаят „Костинброд“ даде повод за законодателна промяна. Вече е инкриминирано самото държане на бюлетини. И всички действия в нарушение на правилата при печатането им. И деянията, свързани с членове на избирателни комисии, които нарушат тайната на гласуването.

- А това, дето сайтовете на ЦИК, на вътрешното и на външното министерство се сринаха в изборния ден? ДАНС и ГДБОП проверяваха версия за хакерска атака от 11 точки в света. 

- Ние не установихме кибер престъпление тогава. Нямаше достатъчно данни за целенасочена човешка намеса в тези сайтове. Установи се технически проблем – претоварване, което се случва непрекъснато и навсякъде.

- Супер. Светло бъдеще ни чака с електронното гласуване... Но тези дни чухме един изборджия да казва: "Аз в Лом държа 900 гласа и ще ги продам на този, който най-добре плаща“. Изборите са престъпен бизнес, убедени са избирателите. Как да надвием изборджийската мафия?

- За да се надвие изборджийската мафия, трябва високо гражданско съзнание. Гражданите трябва да гласуват по съвест и според разбирането си. Да не се продават. Да знаят, че продаването на глас е престъпление. И че законодателят вече предвиди гаранции за всяко лице, което продаде гласа си или получи предложение, но го съобщи на надлежните органи – то няма да носи наказателна отговорност. Без съдействието на хората, които отстояват гражданските си права, прокуратурата няма как да се справи с всички изборни манипулации, независимо от инструментите, дадени й от законодателя. Чакаме сигнали. Подавайте! Има възможност за запазване на самоличността ви в тайна. Иначе изборни престъпления ще останат ненаказани, а наказанието се налага и с цел превенция – да въздейства възпиращо към други лица, замислили такива престъпления. Ние няма какво да направим, ако не дойде някой да ни каже: „Нашият шеф ни предложи по 50 лева за да гласуваме за тази партия.“ За Бобовдол имаше такъв тв репортаж. Но след това при нас дойде само една журналистка и ни разказа какво е узнала от едно лице, работещо там. Всички останали 58 отрекоха това. И ние нямаше как да внесем обвинителен акт.

 

Нашият гост

Румяна Арнаудова е родена в Сандански. Завършила право в ЮЗУ. Израсла в кариерата от юрисконсулт до прокурор и шеф на районната прокуратура в родния си град. През 2010 г. е командирована в Софийска градска прокуратура, на която после става говорител. По-късно главният прокурор Цацаров избира да говори с нейния глас.