У нас, за разлика от съседите, поп фолкът се превърна в нещо пошло, възмущава се народната певица

Наричат я сладкодумният разказвач за македонските радости и неволи. Изпълнява еднакво добре автентични народни песни от всички фолклорни области, както и авторски композиции на фолклорна основа. Нейната вокална техника е по-различна от тази на певиците от Пиринска Македония. Така изпълненията й приличат по нещо на старата градска песен. Талантът й е оценен и извън границите на България - печели награди на престижни форуми в Македония - "Охрид фест - Охридски трубадури", "Рост фест" и "Прилеп фест". От 13 ноември 2005 г. песните от музикалния й албум "Песен моя, македонска" са във фонда на Калифорнийския университет. Всичко това е Румяна Попова.

Родена е в Кюстендил. Завършва с отличие средното музикално училище в с. Широка лъка, специалност "Народно пеене", за което е много благодарна на вокалната си педагожка Стефка Кушлева. В ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград, завършва специалност "Музикална педагогика". Последователно работи като певица в държавен ансамбъл "Пирин" - Благоевград, и като солистка в оркестъра при РТЦ - Благоевград. Дълги години е преподавател по народно пеене в Национална хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий", Благоевград. Зад гърба си има школовката на три години работа в Швейцария като солистка на оркестри. Преди една година певицата сложи край на 27-годишния си брак с музиканта Александър Попов, от когото има една голяма дъщеря Кристина.

- Г-жо Попова, какво ще представите на сцената на Летния театър в Сандански по време на фестивала "Пирин фолк"?

- На тазгодишното издание, което е юбилейно, 25-о, ще представя две песни, които станаха популярни именно на сцената на "Пирин фолк" - "Българска хубост" и "Тихо свири, виолино", с която взех награда през 2005 г.

- Вие сте едно от емблематичните лица на този фестивал. Как се промени той през годините?

- Първо да отбележа, че това е уникален фестивал - няма друг такъв аналог за авторска песен. През годините много се разви. Стана международен и придоби голяма популярност. С помощта на Виктор и Ненчо Касъмови, чийто екип е организатор вече втора година, форумът стана много професионално организиран и изключително медийно отразен. Пожелавам да върви все така напред и да дава шанс на много таланти. Както вярвам, че и тази година ще се случи с участниците от първия "Детски Пирин фолк".

- Какво мислите за чалгата?

- При нас, за разлика от други съседни държави, поп фолкът се превърна в нещо пошло. Този стил премина през различни метаморфози. Има много хора, които слушат чалга и я харесват. Аз лично предпочитам други стилове. Много по-лесно е да се пробие днес с попфолка. В Благоевград например, където аз живея, има сигурно 6-7 чалготеки, а нито едно заведение за фолклор. Това означава, че попфолкът е слушаната музика и в такива заведения се канят изпълнители. Има повече работа и възможности за реализация за тях и това именно кара младите хора да се насочат натам.

- В музикалните среди има много злоба и завист. Защо според вас?

- Аз нямам такива взаимоотношения с моите колеги. Харесвам конкуренцията, защото по този начин всички ние имаме стимул за работа. Винаги се радвам на добре направен продукт на мой колега и го поздравявам. Работа има за всички, стига да има желание, постоянство и упоритост.

- Често пътувате в чужбина и се срещате с хора от други държави. Кое качество у българите не харесвате?

- Злобата. Обичаме да обсъждаме и да слагаме етикети. Ако можем само да си почиваме и да получаваме всичко даром, ще сме най-добре. Не одобрявам това.

- Много млади хора са привлечени от певческата кариера заради славата и парите. Търсят успеха за една нощ. Какво бихте ги посъветвали?

- Това е нещо моментно. Дори и да станеш популярен, ако не работиш достатъчно и целенасочено, славата бързо си отива. Този път не е за всекиго.

- Обръщате голямо внимание на сценичните си тоалети. Доколко облеклото на една певица е важно за емоцията и посланието, които носи тя с песните си?

- За мен облеклото е послание. Не харесвам кича. Държа на външния си вид и избирам елегантни и женствени тоалети, а се стремя да има и история. Например на "Пирин фолк 2016" се представих с близо 100-годишна рокля, която е наследство от чеиза на баба ми. Нарича се казмир - традиционна кюстендилска носия от фин кашмир, откъдето идва и името. В "Неврокопска китка" се снимах с риза, подарък от моята свекърва преди 20 години. Тя е бродирана цялата лично от нея на ръка. Бродерията е типична за региона на родното й село - Лехово. То е на гръцката граница, има интересна история и днес е обезлюдено. Сметнах, че тази риза чудесно кореспондира с песните и ги допълва като внушение!

- Каква дреха не бихте облекли никога на сцена?

- Тази, която не ми стои добре и не се чувствам комфортно. Тази, която няма стил и класа. Не робувам на марки, но искам да изглеждам стилно и елегантно. В ежедневието съм спортно елегантна и държа на удобството.

- Отскоро не сте омъжена, как се чувствате?

- Да, така е. С моя съпруг се разделихме. Бях омъжена за голямата си любов, но нещата приключиха. Чувствам се добре и продължих напред.

- Имате ли човек до себе си?

- Не обичам да говоря много за личния си живот, но да, имам човек до себе си.

- Вие сте успяла жена, с кариера и много фенове. Плашат ли се мъжете от успешните жени?

- Първо искам да кажа, че за мен любовта е най-важното нещо. Мъжете не харесват успелите жени. Предпочитат жена, която лесно да могат да управляват, но аз не съм от този тип.

Николай Панайотов:

Библейският Рай е бил в Добруджа

Търсенето му на други места по света е фантасмагория на учени, недоучени, фанатици и авантюристи, категоричен е историкът ориенталист

С Николай Панайотов, доктор по история, ориенталист, сме ви срещали много пъти по страниците на в. "Жълт Труд". Освен увлекателен разказвач с нестандартни идеи по отношение на древността, той е и художник, и поет, автор на антологии със сонети. Владее пет езика и ползва още няколко. Направил е значими открития в областта на сфрагистиката (изучаването на печати), нумизматиката, епиграфиката (изучаване на стари надписи и текстове), археологията. През 1979 г. открива и публикува единствените в Европа грузински скални рисунки, датиращи от 14-и век, намиращи се в скалите над Провадия. В периода 1975-1989 г. при теренни експедиции е регистрирал, превел от арабски, персийски и османотурски език и проучил около 50 хиляди находки - надгробия, надписи от култови сгради, чешми, епитафии. При спасителни археологически разкопки открива и популяризира уникален манастирски комплекс край с. Равна, Варненско, строен през 6-и век. При теренни проучвания през 1995 г. открива край с. Звездица, Варненско, най-старите цели метални човешки зъби в света. С тях прави уникален научен експеримент - монтират ги в устата му, доказвайки древното им практическо приложение. С експеримента историкът кандидатства за номинация в Книгата на Гинес.

- Д-р Панайотов, вие обичате да скандализирате научните среди - например с твърдението си още от 1992 г., че Юда Искариотски не е предателят на Иисус Христос. Десетина години по-късно доказвате, че библейският Рай не е бил там, където всички смятат. Какво мислят колегите ви по въпроса?

- В продължение на повече от 30 години по-голямата част от научно-изследователската ми работа беше посветена на каменно-медната епоха (7000-3000 г. пр.н.е.) - халколита по българските земи. След обобщаване на резултатите през 2002 и 2003 г. издадох пет книги в сборник на български, английски и иврит. Изпратих на 35 различни библиотеки по света - национални, университетски, музейни и пр. по 2 екземпляра за сведение и мнения. Отзивите по-късно бяха, в най-общи линии, положителни, с изключение на израелските учени - които виждаха в труда ми "заплаха за националната сигурност на държавата си", и на българските колеги, които тотално отричаха констатациите ми.

- Разкажете за вашето проучване.

- В книга трета - "Старият Завет и "египетската връзка" - мними преводи, псевдонаука и обективна реалност", на повече от 150 страници правя критични анализи на древните текстове по т.нар. "алтертативно-логически метод". Резултатите се оказаха диаметрално противоположни на съществуващата повече от две хилядолетия теологическа доктрина по отношение на Библията, по-конкретно - Стария Завет. Според библеистите Старият Завет е преведен през 444 г. пр.н.е., но от какъв и на какъв език е преводът, никой никъде не споменава! С голяма доза съмнение приемам предположението им, че египетският фараон Птоломей II Филаделф (284-247 г. пр.н.е.) наел 70 еврейски учени (самозванци) да преведат Стария Завет от еврейски на гръцки език за нуждите на Александрийската библиотека.

- Има ли конкретни текстове в Стария Завет, които да са в подкрепа на твърдението ви?

- Ще се спра на текста в кн. Битие, гл.2 (8-14) относно местонамирането на т.нар. "Градина на Едем" или "Рай". Според по-трезво мислещите библеисти, този текст е един от най-трудните и считан невъзможен за интерпретации. Там е посочено:

"И река изтичаше от Едем да напоява градината, от дето се разклоняваше и стана четири главни реки. Името на първата е Фисон: тя е която обикаля цялата Евилатска земя, дето има злато. И златото на оная земя е добро: там има още бделий и ониксов камик. Името на втората река е Гион. Тя е която обикаля цялата Хуска земя. Името на третата река е Хидекил (Тигър): тя тече през Асирия. Четвъртата река е Ефрат".

Четейки внимателно текста, разбираме, че Бог създава Рая в Едем, на изток (ст.8) и главната река тече, за да го напоява (ст.10). Независимо че в света няма реки с имената Гион (Гихон, Геон) и Фисон, а Хидекил (Идекил), че е р. Тигър и четвъртата е р. Ефрат, са, меко казано, измислици - теолозите традиционалисти векове наред ги превъзнасят. Вече над две хилядолетия учени, недоучени, фанатици и авантюристи търсят тези реки и "откриват" Рая в Асирия, в гр. Асур, в Хус (Куш) - Етиопия, из Арабския полуостров, Западна Азия, Северен Судан, Нубия и най-вече в Южна Месопотамия, т.е. Междуречието. И ако тези "откриватели" бяха чели Стария Завет внимателно, веднага щяха да задраскат сигурния Рай между Тигър и Ефрат, защото голямата река, от която се напоява Раят, "тече на изток и преди да се влее в морето, се дели на четири ръкава". Тигър и Ефрат обаче текат на юг и при гр. Басра (над Кувейт) се сливат в една, която се влива в Персийския зарив. Всички гореспоменати места са възникнали след II хил. пр.н.е. и са прекрасно познати на древните египтяни. Но в нито един документ, надпис, стела няма и един йероглиф, съобщаващ за такъв значим обект - Рай!

- Сигурно имате достатъчно научни аргументи...

- В телеграфен стил ще обоснова моето становище така: първо, в най-древните части от текстовете на Стария Завет на таргум /арамейски език/ името на Райската градина е отбелязано като Ед-Хем. Частицата "ед" при някои древни семитски народи е предлог за пространство и означава "отвъд", "отатък", а Хем без съмнение е най-старото име на Стара планина. Следователно, отвъд Хем, където в източния край на Хавилатската земя, заобиколена от главната река, се намира Раят! Въпросният ареал всъщност е днешна Добруджа. Тук от незапомнени времена са се добивали злато, скъпоценни и полускъпоценни камъни и през халколита кипи живот - видно от безбройните археологически находки. Второ, в старозаветния текст изрично е упоменато, че тази река тече на изток и преди да се влее в морето, се разделя на четири ръкава. Няма съмнение, че тук става дума за Дунав, понеже няма друга такава река в света - да тече на изток и да се разделя на четири ръкава. И най-важното - около нея е изнамерена най-древната пиктограмна и идеограмна (по-съвършена) писменост, положени са основите на смятането, открито е металообработването, полагат се основите на преддържавно образувание, което означава, че тук - по древните български земи - са възникнали още през VI-V хил. пр.н.е. първите блестящи халколитни култури, процъфтявали до III хил. пр.н.е. Уникалното обаче, не крачка, а скок напред е, че апотеозът във възхода на тези култури е приемането на единобожието - Бог Ел - бог на всички семитски народи близо две хилядолетия! А този факт дава научно основание да се твърди, че по земите на Долния Дунав всъщност възниква първата цивилизация в човешката история! И това е така, понеже всички култури са създавани при многобожни религии, а само единобожието характеризира и определя цивилизацията. Затова е правилно да се говори за древногръцки, римски, персийски и т.н. култури и за съставените от различни култури цивилизации - християнска, мюсюлманска, будистка и пр.

 

Нина Добрев: Тръмп се държи като риалити звезда в ужасно шоу

Родни звезди хвърлят дрехи и задръжки

Гала разпуска на Канарските острови

Емилия загатва за нов мъж в живота си

Зара вече иска деца

Нели Петкова роди син

Звезди градят кариера с псевдоними

Плажните плитки са хит за лятото

Рашко Зайков изумява Айнщайн

Призрак предсказва смъртта на императрица Сиси

Секретната карта на Колумб е написана от извънземни