Пенсионната реформа и бъдещето на режима

След идването на Владимир Путин на власт последователно се смениха три фундаментални мита за неговия режим. Всички те бяха изключително удобни не само като универсален инструмент за интерпретации, но и от морална гледна точка, въпреки че и трите бяха опровергани от реалността. Според първия мит руският режим е мафиотска група, която управлява страната, извличайки изгода, която да й осигури добър живот на Запад. Както и прехвърлянето на децата й в чужбина, барабар с капиталите. Затова се смяташе, че руската власт никога не би предприела стъпки, което биха й попречили да инвестира зад граница натрупаните у дома печалби.

Според втория мит президентът Путин е толкова угрижен за собствената си власт и рейтинг, че никога не би предприел стъпки, които застрашават личната му популярност. Тази теория бе опровергана наскоро, когато правителството предложи, Думата гласува, а Путин в лично тв обръщение подкрепи крайно непопулярната пенсионна реформа. А можеше да си замълчи. Можеше да я обезсмисли, като предложи съществени, а не козметични промени на параметрите й. В крайна сметка можеше и да изчака, докато минат местните избори на 9 септември и да не излага своите кандидати под ударите на народния гняв.

Властта обаче играе твърде открито според политическите мерки и - нещо рядко срещано в Русия - пое цялата отговорност пред избирателите. Отстъпките, предложени в президентското телевизионно обръщение, съвпадаха до голяма степен с предварително изготвената по време на преговорите компромисна позиция. В това отношение властта се оказа много по-открита от онези нейни опоненти, които досега критикуваха режима за недостатъчната му привързаност към пазарните принципи и робуването на съветската инерция и които изведнъж станаха най-върлите защитници на социалните завоевания от съветско време.

По същата причина, поради която бяха опровергани първите два общоприети мита за руския режим, с времето ще бъде опроверган и третият - че Путин се гласи да управлява Русия вечно. И тв обръщението му, в което той пое цялата отговорност, е поредното доказателство, че няма подобно намерение.

(Със съкращения, превод „Гласове“)